Въвеждането в практиката на международните счетоводни стандарти и навлизането на чуждестранни застрахователни компании в България ще тласне напред внедряването на високотехнологични решения, коментира изп. директор на ЗК “Български имоти” Румен Гълъбинов пред сп. "Застраховане и пенсионни фондове".
Какви са тенденциите в развитието на застрахователния сектор в света и как те се отразяват в България?
Би било претенциозно да говоря за глобалните тенденции в развитието на сектора. По-скоро бих споделил впечатленията си от наскоро завършилата годишна среща на презастрахователните компании в Баден
Баден.
След събитията от 11.09.2001г. последва сравнително бърз дефицит на застрахователен капацитет в световен мащаб. Към настоящата година може да се каже, че той е предолян - все повече се печели нов
капацитет, разбира се за сметка на драстично увеличение в цените от 2002 и 2003 г. Тогава определено пазарът беше “втвърден” откъм цени, докато сега започва да се нормализира. Естествено,
като се отчитат и поредицата от природни бедствия през лятото и есента на тази година.
В рейтингите на Standart&Poors и Moody’s, се забелязва обаче едно консервативно оценяване на нашата индустрия. Увеличаването на рейтингите на застрахователните, и особено на
презастрахователните, компании е много предпазливо. Преди 5-6 години множество от тях имаха рейтинг ААА, сега са едва няколко.
Защо? След 11.09.2001 г. и последвалите други катастрофични събития стана ясно, че застрахователният сектор има нужда от по-добро прецизиране на финансовата му стабилност и надеждност. За
последните три-четири години някои големи играчи на пазара прекратиха презастрахователната си дейност. Последва и окрупняване на сектора – като цяло застрахователната индустрия в момента се
консолидира, за да печели капацитет и да убеждава анализаторите, че има нужната стабилност.
Описаните до тук глобални тенденции в известна степен вече намират или ще намират отражение в бъдеще и в България. Посоката е най-вече инвестиции на чуждестранни застрахователни компании в локални,
както и консолидация на пазара тук – сливания и поглъщания на местни дружества. Процесът е неизбежен, тъй като в България все повече се въвеждат стандарти за нужната капиталова адекватност,
степен на платежоспособност и резерви, които трябва да се гарантират от застрахователните компании. Освен това на тях все повече ще им се налага да доказват с чисто финансови аргументи способността
си да покриват определен капацитет. Като резултат все по-малко български дружества ще се опитват безрасъдно на изключително ниски цени да записват големи рискове. Броят на тези, които осъзнават
необходимостта от презастрахователна програма, за да печелят капацитет, както и предимствата от привличане на стратегически партньори и надеждни акционери, ще расте. В крайна сметка вътрешната
косолидация, която вече се наблюдава в банковия сектор ще последва и в застрахователния.
Всъщност означава ли това, че застрахователния сектор върви по стъпките на банковия?
Да, определено има взаимно влияние. Особено в контекста на обособилите се финансови групи, обхващащи банка, застрахователно дружество, пенсионен и здравен фонд.
Каква е ролята на информационните технологии?
Безспорно голяма. А не са много компаниите, коитo са въвели високотехнологични решения като SAP например, а това определено много ще спомогне за развитието на застрахователния сектор.
ЗК “Български имоти”, част от групата Wiener Stadtische вече стартира проект по въвеждане на SAP R/3, като очакваме през 2005 г. системата реално да заработи, освен това ще изградим и
автоматизиран интерфейс към софтуера за застрахователна дейност. Доколкото знам от застрахователите на нашия пазар освен нас има инсталация на SAP само в още един застраховател.
Въвеждането на съвременни финансово счетоводни и контролинг системи обаче не е достатъчно, трябва да се намери подходящ вариант и за въвеждане на решения и за самия бизнес –
животозастраховане, общо застраховане, презастраховане. В момента в страната се предпочитат местни разработки. Пътят обаче е в посока тествани, стандартни системи.
Да, наистина преобладават собствените разработки. На какво се дължи това?
Причините могат да се разгледат в исторически план. Едва през последните 5-6 години секторът функционира в условията на регламентиран от законодатеството пазар. Определено обаче очаквам
развитие със задължителното въвеждане на международните счетоводни стандарти, които естествено налагат и адекватни технологични решения. Изискванията на надзора относно отчетността също биха
накарали застрахователните компании да приведат информационните си системи в съответния вид.
От друга страна, корпоративните стандарти на международните играчи, които ще влязат на пазара, неизбежно ще наложат използването на съвременни ИТ решения.
Това, което ми прави впечатление през годините, е, че нормативната уредба стимулира използването на съвременни информационни технологии в пенсионно осигурителните дружества, докато за застрахователните не е така. Защо?
При пенсионното осигуряване става дума за “дълги” пари –от порядъка на 30 години са договорите и, ако още от самото начало не се регулира процеса, има опасност от изкривяване. При
застраховането определено преобладават едногодишните полици. В тази сфера като че ли практиката и пазара тласкат законодателството. Това има и положителните страни - явява се като своеобразен
коректив.
Споменахте за финансовите групи. Те не са ли много сериозна конкуренция за дружествата, които не участват в такива групи – инвестицията в инфраструктуира се оптимизира и поделя например,
което естествено се отразява върху качеството и цената на услугата?
Процесът на интеграция по света не е нов. Започнал е преди много години – и с акционерно участие и по линия на функционалното им развитие. Резулатът от тези опити не е винаги е еднопосочен, дори е
противоречив. Най-важното в едно такова сътрудничество е да се намери баланса между силните страни на банката и застрахователното дружество. Банката е по-силна в управлението на активните операции,
а застрахователната компания - на пасивните.
От друга страна би могъл да се обменя опит в различни области като например управлението на риска, което придобива все по-голямо значение, особено във финансовата сфера.
Въпросите зададе Недялка Йоловска, www.idg.bg
