29 Септември 2020, 10:14 Днес (3) | Вчера (10)

Славчо Богоев: В България пациентите не чакат с месеци, за да постъпят в здравно заведение, както в Западна Европа

30 Януари 2004 в-к "Сега" по статията работи:
A+ A-

От догодина болните ще плащат 5-10 лева за пневмония и целта е целта е да се намалят надписванията, които правят болниците по клиничните пътеки

Славчо Богоев е първият министър на здравеопазването от 1950 година насам, който не е лекар. Роден е през 1966 г. в Пловдив. Завършил е УНСС, София, със специалност вътрешна търговия и маркетинг. Преди да влезе в МЗ, е бил главен дилър на Демирбанк, клон София. През 2001 г. стана зам. здравен министър, а от миналата е министър. Не е женен.

Въпрос: Министър Богоев, премиерът на няколко пъти подчерта, че здравеопазването е приоритет на правителството за тази година. Какво означава това?
Славчо Богоев: Всяко време има своя акцент, затова ще започна по-отдалеч. Промените в българското общество, които започнаха преди повече от 10 г., бяха преди всичко политически. Те водеха като неизбежно следствие и икономически промени. Надеждите и очакванията, свързани с тях, бяха изключително големи. В същото време положителните промени се съпътстваха с редица негативи, които дотогава бяха непознати за нашето общество и това е социалното измерение на прехода. В областта на здравеопазването промените настъпиха малко по-късно - в края на 90-те години, първо в доболничната помощ, сега вече и в болничната, създаде се Националната здравноосигурителна каса. Сега вече можем да теглим чертата и да се опитаме да съпоставим промените, които настъпиха както по отношение на структурите, така и по отношение на новите пазарни форми, как те навлязоха в системата на здравеопазването и как се отразиха на организацията на здравеопазването и на здравния статус на нацията.
Не случайно премиерът посочи като приоритет за развитието на страната и нацията през 2004 г. здравеопазването и образованието. Това са сфери, в които промените, дори да станат за една нощ, имат последици, които се виждат понякога години по-късно. Те се изразяват в здравния статус на населението, продължителността на живота. Има редица индикатори, с които може да се проследи как работи една система - доколко тя задоволява потребностите на хората, дали няма проблеми с достъпа до здравеопазване, с качеството на медицинските услуги. Точно това извика специалното внимание, което правителството обръща на здравеопазването и образованието. Специално за здравеопазването един от ефектите е и във финансово изражение - по-големите средства, предвидени за него, на фона на общо намалените държавни разходи в сферата.
Въпрос: Как гражданите ще усетят, че здравеопазването е приоритет?
Славчо Богоев: Ще го усетят по по-добрия достъп и по-доброто качество на медицинското обслужване, което ще получат. Ще го почувстват по повечето средства, предвидени за здравеопазването. Увеличението е с 200 млн. лв. в сравнение с миналата година, или около 15% ръст. За болничната помощ парите са със 7% повече, което прави 40 млн. лв. За доболнична, стоматологична помощ и лекарства ръстът е 150 млн. лв. Средствата за здравеопазване винаги не достигат, но това е първа крачка към плавното им увеличаване, за да може да се повиши и качеството. Основно ръстът ще бъде в здравната каса. Там се извършиха някои промени, които разшириха обхвата на дейностите в доболничната помощ - като обем и организационни подобрения.
Въпрос: Кое е разширено като обем?
Славчо Богоев: По отношение на лекарствата например. Изготвен бе позитивният лекарствен списък, с който се дава възможност в списъка на касата да бъдат включени повече напълно или частично платени медикаменти - от 1400 на 2400.
Въпрос: С какви пари?
Славчо Богоев: И парите са повече от тази година. Миналата година в бюджета бяха предвидени 163 млн. лв. за медикаменти, а тази - 240 млн. лв.
Въпрос: Но миналата година се изхарчиха 240 млн. лв. Къде е ръстът на средствата?
Славчо Богоев: Става дума за гарантирани от бюджета средства, това е реалната база за сравнение, когато говорим за политика на правителството. Вие питахте по какво личи, че здравеопазването е приоритет - ето това са 80 млн. лв. в повече в бюджета, с които касата започва годината, тази разлика ще усетят хората.
Въпрос: Проблемът на хората сега е, че трябва да плащат за почти всичко, особено в болниците.
Славчо Богоев: Доплащанията в болниците са нерегламентирани и ние не ги поощряваме, но те са факт. На практика те добавят средства в здравеопазването към тези, които се осигуряват от обществените фондове и държавния бюджет. В Унгария например специално изучават плащанията от гражданите към изпълнителите на медицинска помощ, за да се изчислят парите, които реално са необходими и реално се потребяват в системата. Така или иначе системата тук функционира, което означава, че с тези общи средства тя работи.
Проблемът е, че плащанията не са регламентирани и не се разпределят правилно. Понякога те имат формата на подпомагане на боледуващия с медикаменти, храна, постелно бельо поради невъзможност на болницата да ги осигури, понякога имат формата на рушвет, с което ние категорично не можем да се съгласим. Смятаме, че легализирането на тези плащания и създаването на системата на доплащане, така както тя функционира в света (т. нар. копеймънт), трябва да извади тези средства на открито. От нея очакваме още няколко ефекта - по отношение на личния ангажимент на всеки към неговото здраве, по отношение на контрола на гражданите към това какви медикаменти им се изписват, на каква стойност, тъй като те ще имат икономически интерес за подобен контрол. Доплащането няма да се отнася за социално слабите, за спешните случаи и спешната помощ.
Въпрос: Кога ще въведете официално доплащането?
Славчо Богоев: От догодина, от следващия Национален рамков договор - в някои от клиничните пътеки и в доболничната помощ.
Въпрос: Можете ли да дадете някакъв пример?
Славчо Богоев: Например от НЗОК отчетоха преразход по клиничната пътека за пневмония. Те предполагат, че освен естественото повишаване на заболеваемостта има и надписване в болниците, тъй като са отчетени 4 пъти повече случаи. Естествено болните от пневмония не са се увеличили 4 пъти, но с тази диагноза се отчитат постъпили с други заболявания, които не са включени в клинични пътеки, за да може болницата да вземе пари за пневмония. Ако се въведе доплащане от 5-10 лв. на пациент по тази пътека, отчетността ще бъде обвързана и с тези пари, които той трябва да плаща. По този начин се получава един пазарен елемент, който болният контролира.
Въпрос: Такова ще е доплащането - 5-10 лв. на заболяване?
Славчо Богоев: Зависи от заболяването, пневмонията е произволен пример, клиничната пътека за която струва 360 лв. Но една операция на сърце е 10 000-20 000 лв. Там доплащането несъмнено ще е повече.
Водещ: Но така няма да спрете хората да влизат в болница.
Славчо Богоев: Не става въпрос за спиране на нуждаещите се от лечение. Доплащането е начин за функциониране на системата, личен ангажимент на пациента за неговото здраве и лечение.
Водещ: Доплащането от 10 лв. едва ли е съразмеримо с нерегламентираните сега плащания.
Славчо Богоев: Точно затова доплащането ще снижи разходите, които правят домакинствата и пациентите, тъй като официално въведеното плащане не може да бъде толкова високо, колкото е сега нерегламентираното.
Въпрос: Как ще гарантирате, че тази година ще има ваксини и лекарства за рак - това, което министерството осигурява?
Славчо Богоев: С наредбата за имунизациите и с Наредба 23 за лекарствата. И с бюджета на министерството, в който са предвидени необходимите средства. При това тази година предвиждаме с 10% да се увеличи сумата за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, които ние осигуряваме.
Водещ: Твърде често се получават засечки при доставките заради процедурата по Закона за обществените поръчки и лекарства няма. Славчо Богоев: Така е, ние често сме говорили за проблемите, които създава Законът за обществените поръчки в тази област. Но лекарствата за 2004-а ще бъдат осигурени. В началото на тази година няма проблеми с доставките, осигурили сме зареждането на диспансерите според нуждите за първите два месеца, предстои провеждането на търга за доставка на лекарствата по Наредба 23. Тези проблеми ги е имало и други години. Както виждате, системата функционира.
Водещ: Напротив. Често няма лекарства и хората трябва да си ги купуват.
Славчо Богоев: Има трудности, но тази година ще се справим.
Въпрос: Какво ще се направи по отношение на достъпа? За да получиш нещо, което е безплатно, се чака много. Често хората имат проблем и да влязат в болница.
Славчо Богоев: Не съм съгласен с това. В България влизането в болница е много по-лесно, отколкото в средната западноевропейска държава. Почти няма случаи на списъци от чакащи с месеци за планова операция. В Испания се чака по 6 месеца за операция. В Германия за планова операция на херния се чака до 9 месеца, ако е безплатна, а ако е платена, не се чака. У нас някой чака ли толкова?!
Въпрос: Защо трябва тепърва това да става?
Славчо Богоев: В това отношение ние сме по-добри, отколкото в Европа. А дали ще стане, е въпрос на организация на работата в болниците. В момента в много от тях съществуващите легла не са натоварени, така че едва ли ще се наложи хората да чакат с месеци. Проблемът обаче е в качеството.
Въпрос: Едното трябва ли да бъде жертвано за сметка на другото?
Славчо Богоев: В случай че не печатаме парите, това е неизбежно. Тук целта на управлението е да се намери балансът между двете. Сигурен съм, че никой не иска да попадне в болница, която няма да му осигури качествено лечение, но от друга страна, от гледна точка на възможността на хората да стигнат до болница трябва внимателно да се прецени необходимостта от малките болници, в по-отдалечените региони. Вече се срещнах с някои от кметовете, които имат общински болници, предстоят ми срещи с други кметове, обсъждаме точно тези проблеми и възможности за решение.
Въпрос: Според премиера "модернизацията на здравеопазването изисква промяна в нагласите на хората, засилване на личната отговорност и развитие на гражданското им чувство". Какво означава това?
Славчо Богоев: Системата в момента е по-гъвкава, отколкото беше преди 20 г. Тя още се напасва и оптимизира в новата си форма. Това е процес, който ще продължи още известно време. Това е промяна, която засяга не само изпълнителите на медицинска помощ, не е промяна само на финансирането на здравеопазването. Тази промяна лесно се постига, тъй като това е въпрос на регулация, на нормативи. Доста по-голямо предизвикателство и по-бавна е промяната в приемането от страна на обществото, в нагласите му. Данъчната система, която финансираше здравеопазването преди 10 ноември, на практика изравняваше всички по отношение на ползването на медицинската помощ. Така че от гледна точка на достъпа тя беше достатъчно добра. От друга страна, тя не даваше никакви стимули за развитие на системата и най-вече за осигуряване на качество.
Водещ: Много хора си спомнят с носталгия старата система и смятат, че тогава е било по-добре.
Славчо Богоев: Сигурен съм, че всеки момент на промяна е свързан с редица негативи. Но все пак трябва да гледаме напред. С въвеждането на здравноосигурителната система всеки гражданин следва да полага активно усилия, както и обществото като цяло, по отношение на неговото здраве.
Самият факт, че ако човек не внася своите здравни вноски, губи своите здравноосигурителни права, показва, че ангажиментът на отделния човек и на обществото като цяло са се променили коренно в сравнение с преди 10 г. И няма връщане назад, хората трябва да се адаптират към новата система. Когато говорим, че като пациент гражданинът освен здравната си осигуровка, която му гарантира лечение, ще трябва да плати някаква, макар и минимална, сума, означава, че той вече има друго отношение към своето здраве. Това, което е безплатно, няма цена, то се пилее и не се използва рационално. Плюсовете на здравното осигуряване - пазарният механизъм, инициативността и стимулите на изпълнителите да осигурят качество и по-голяма гъвкавост на системата, за съжаление намаляват социалната гарантираност на системата, която социализмът даваше.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив