27 Септември 2020, 17:02 Днес (0) | Вчера (0)

Такса “земетресение” да е процент от данъчната оценка на жилищата

15 Март 2003 в-к "Монитор" по статията работи:
A+ A-

Венислав Йотов, председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи

Венислав Йотов е роден през 1966 г. в София. Завършил е техническия университет, след това – Българо-френският център МАРКОМ. Има магистърска степен по финанси от университета в Илинойс, САЩ.

Работил е в Министерството на търговията в отдела по присъединяването на България към ГАТТ и Световната търговска организация. Трудовата ми биография продължава в БНП-Дрезднербанк, Българо-американския инвестиционен фонд. От 1998 г. управлява AIG България.

Г-н Йотов, бихте ли представили другите членове на новото ръководство на АБЗ?

- Управителният съвет на асоциацията е в състав от 5 души. Мой заместник е Виолета Даракова, шеф на "Евроинс". Членове са Максим Сираков от "Алианц България", Борислав Михайлов от "Интерамерикан" и Николай Сотиров от "Армеец".

Застрахователната култура на българското население е все още твърде ниска. Застраховат се предимно имоти и коли. Какво може да се направи?

- Един от основните ни приоритети в бъдещата работа е точно това - популяризиране дейността на застрахователните дружества. Считам, че вие, журналистите, можете да имате съществен принос за това.

Кои са другите ви приоритети?

- Поставили сме си за цел да задълбочим сътрудничеството си с държавните институции и да променим отношението им към застраховането. На базата на добрите отношения с Агенцията за застраховетелен надзор, трябва да изградим добри връзки с новата Комисия за финансов надзор.

Участваме в Съвета за данъчна политика и трябва до положим миксимум усилия, за да отстраним някои несъвършенства в данъчното законодателство, които влошават условията за застраховетелен бизнес в страната.

Какво ще стане със застраховетелното законодателство? Още ли ще се кърпи Законът за застраховането или ще се прави нов закон?

- Това е другата ни основна задача. Според нас трябва да се изготвят 3 отделни закона - за застрахователния договор, за застрахователните предприятия и за задължителното застраховане, които да заменят сегашния закон.

Защо все пак искате да подмените един работещ закон?

- Този закон си свърши работата. Той е един от законите с най-много поправки. Но бизнесът еволюира и не бива повече да го кърпим, а да се помъчим да направим едно наистина европейско законодателство.

АБЗ ли ще инициира тези промени?

- Ние си даваме сметка, че трябва да бъдем активната страна в този процес и да участваме в подготовката му. Трябва да се сложи край на досегашната практика да чакаме да приемат даден нормативен документ, а след това да се жалваме, че не е качествен. Ние сме доволни от отношенията си с надзора. И двете страни си даваме сметка, че имаме интерес да говорим за законодателните промени на ранен етап. По-лесно е предварително да се изяснява философията на дадена промяна, отколкото след това да лепим етикети на готов нормативен документ.

Вече имаме и първите успехи - много доброто сътрудничество при изготвянето на наредбите за заделяне на застрахователните резерви и за границата на платежоспособността. Чуваемостта в бранша се увеличава.

Пак в този смисъл ние трябва да сме сред активните участници в процеса на хармонизиране на нашето законодателство с европейското.

Популярно е банкерското лоби в този парламент. За застрахователно лоби не съм чул да се говори.

- Да, прав сте. Това наистина трябва да се издигне в ранг на приоритет в нашата ежедневна работа. Без силно лоби в парламента ние трудно ще постигнем някои от основните си цели. Настояваме например промяна в данъчния режим да залегне в законодателните промени през следващата година - става дума за данък печалба. Трябва открито да настояваме, че не съществува в света модерна държава, в която да се прилага "данък премия".

Трябва да се рационализират и таксите за надзора и да се плаща според обема на ползваните от него услуги.

От първото силно земетресение през 2000 г. в Турция измина доста време. Още тогава бе поставен въпросът за създаването на катастрофичен застраховетелен пул? Какво стана с тази идея?

- Идеята става все по-актуална. Има наше становище, депозирано в Министерството на финансите.

Не мисля обаче, че някой е работил сериозно по проблема. Изграждането на застрахователен пул срещу катастрофични рискове е доста сложна задача. Тя изисква тясна координация с правителството, надзора, та дори и международните финансови институции - що се касае до държавните гаранции поне през първите няколко години.

Докато се натрупа маса, която може да покрие настъпили катастрофични застрахователни събития като наводнения и земетресения ли?

- Да, няколко години пулът ще акумулира средства, които няма да са достатъчни. Ето защо е необходимо да се мисли за презастраховане и за държавни гаранции при настъпване на катастрофа в първите години, когато още пулът не е натрупал необходимите средства, за да покрие щетите от нея.

Има два принципа за натрупване на премиен приход в пула - единият е само от застрахованите лица, другият - от всички граждани, собственици на имоти.

Какво е вашето лично мнение - кой начин трябва да залегне в нашето законодателство?

- Държа да уточня, че с мнението си не ангажирам никоя от институциите, за които работя. Аз смятам, че трябва да се въведе такса за катастрофичен риск върху всички граждани. Тази такса трябва да бъде определена като процент от данъчната оценка на имота. Фирмите не бива да се включват, те трябва да бъдат оставени свободно да решават дали искат да получат обезщетение при настъпване на катастрофично събитие или не. Разбира се, давам си сметка, че данъчната оценка не отразява сумата за възстановяване на имота. Именно затова трябва да се даде възможността всеки собственик да може да си купи допълнително покритие от застрахователните компании. Това вече е доброволната част на катастрофичното застраховане.

По какъв начин АБЗ може да защити интересите на животозастраховетелните компании от здравноосигурителните фондове, които правителството открито толерират?

- Линията, по който се върви, наистина нанася ущърб на бизнеса. Ако това продължи, след време няма да можем да предлагаме и пенсионни застраховки. Трябва внимателно да се проучи опитът на развитите страни, където има тънка, но ясно граница между здравното застраховане и здравното осигуряване. И без това, ако се вгледаме в статистиката на надзора, ще стане ясно, че застрахователният бизнес не е от тези с висока възвръщаемост.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив