Не можем да чакаме пазарът сам да ограничи кредитирането, смята ръководителят на мисията на МВФ за България
Г-н Фликеншийлд, постигнахте съгласие с кабинета и министър Велчев за свиване на разходите в бюджет 2005 г., за да се постигне 1% от БВП или 415 милиона лева бюджетен излишък в края на
годината. Защо е необходим такъв излишък?
Заради недобрата обща икономическа ситуация, пред която сме изправени. Договорихме дефицит по текущата сметка около 7,5% от БВП - резултат от
големия дисбаланс между спестяванията и инвестициите в частния сектор. Досега заложеният в бюджета бе 8,5 процента. Частният сектор харчи повече, отколкото са приходите му. Взима кредити и т.н.
Затова смятаме, че правителството трябва да балансира текущата сметка, планирайки този излишък от 1%, който е разликата между двете цифри.
Така че причините за планирането на 1% бюджетен излишък са макроикономически. Но все пак не бива да се забравя, че през тази година се планира по-малък бюджетен излишък, в сравнение с този за 2004
г.
Всъщност правителството няма да намали своите реални разходи тази година в сравнение с миналата. Те ще са с 6% по-високи в реално изражение. Кабинетът няма да е много ограничен от параметрите в
това споразумение и според нас дори ще му бъде по-лесно да го изпълни.
Защо настоявахте за намаляване на средствата за Публичната инвестиционна компания със 120 милиона лева, които са от бюджетния излишък? Какво надделя - икономическата логика
ли?
Ние не сме настоявали. Но повечето останали разходи са предварително зададени: заплатите, социалните осигуровки, разходите за здравеопазване. Всичко това са ангажименти,
произтичащи от сега действащото законодателство в страната. Защото в противен случай трябва да промените законите и да кажете на пенсионерите, например, че техните пенсии трябва да бъдат намалени,
за да постигнете по-здравословно реимбурсиране. Или закона за държавния служител и компенсациите, които им се полагат.
Правителството искаше да вложи 360 милиона лева в публичната компания за пътищата. Ние смятаме обаче, че тя може да стартира и с по-малко пари.
Всъщност, първоначално потърсихме други начини. Един от които е намаляването на разходите с 90 милиона лева, спестени от лихвени плащания заради разликите във валутните курсове на международния
пазар и около 117 милиона лева - от спестявания на работни заплати заради незает щат, издръжка и капиталови разходи. Така че преди да заложи допълнителни проекти, трябва да осигури належащите
разходи.
Всъщност какво налага съществуването на такава компания, при наличието на министерство, агенции и Национален план за регионално развитие?
Проектите, които подобна компания ще
изпълнява, ако се оставят на министерствата, биха били поставени под съмнение. Сега министерството на финансите координира тази дейност.
В края на януари правителството погаси преди падежа лихви по брейди облигации за близо 1 милиард долара, емитирани съгласно Споразумението с частните кредитори от Лондонския клуб от 1994 г.
Изгодно ли беше това за страната и защо?
Мисля, че да. Защото доларът беше подценен по това време и вие можехте да купите с известно количество лева много повече долари и да ги
върнете. Погасяването им беше изгодно. Така че правителството направи добра сделка, спестявайки бъдещи плащания на лихвени проценти. И го направи на много добър обменен курс.
Но те се плащаха при договорени много ниски лихви…
Не зная какви точно са били договорените лихвени равнища, но утежняват държавния дълг. А има други дългове, които не могат
да бъдат предварително погасени, защото има договорени графици. Включително и по заеми от МВФ. Просто трябва да се селектира кой от тях си струва да се погаси първи.
Казахте, че разходите през 2005 г. всъщност ще са с 6% по-високи в реално изражение от 2004 г. Споразумението предвижда 3% инфлация и реален растеж от 5,5% от БВП. Реалистични ли са тези
цифри?
Това са договорености, които направихме много преди това. Дори бяхме подписали за 5,7% ръст на БВП. Затова мисля, че тези проценти са реалистични, тъй като обемът на вътрешното
търсене се оказва малко по-нисък в сравнение с миналата година. Същото се отнася и до инвестициите.
Основният ни проблем е конкурентноспособността на българските производители. Този бюджет ще осигури ли повишаването й?
Не се страхувам за конкурентоспособността на българския
износ. Защото през януари т.г. той е с 27 процента по-висок от същия месец на миналата година.
След като правителството увеличи минималната работна заплата в началото на 2005 г. до 150 лева, въпреки несъгласието на фонда, при сегашните преговори е било постигнато съгласие през
следващите 2 години тя да нарасне с 25% общо.
Всъщност правителството възнамерява догодина да повиши минималната заплата до 160 лева, а през 2007 година на 170 лева. Така че това не
са 25процента, а е по-постепенно повишаване на минималните доходи от последното повишение.
Защо сте против повишаването на доходите? Обикновено потреблението стимулира производството.
Но нашият опит показва, че състоянието на вашата икономика не може да се подобри
чрез повишаване на заплатите. Защото те също са разходи. И бизнесът трябва да ги заработи. За да го направи, трябва да увеличи цените. Тогава ще има инфлация и реалните заплати няма да нараснат.
Така че няма полза от увеличаване на заплатите и на цените. Нашият опит показва, че това не е пътят за икономика като вашата. Трябва да се търсят други възможности да се увеличават доходите и да се
компенсира бъдещата инфлация. Ако има стабилност, хората ще инвестират и тогава ще има растеж.
Всъщност има ли реално измерване на производителността в България. Защото, знаете, у нас статистическите данни не са докрай прецизни.
Единият начин да се измерва
производителността е като се раздели създаденият БВП на броя заетите. Ако той не е много сигурен, за съжаление това, с което ние работим, са тези данни, които статистиката ни предоставя. И можем да
се надяваме, че те ще се подобрят.
Защо бяха наложени ограниченията за потребителските банкови кредити? Нямаше ли пазарът сам да урегулира това търсене? Очакваше се в края на тази година да има насищане.
Наистина в по-късен етап ще се достигне до насищане. На нас ни се струва, че това натрупване на кредити върви много бързо. Мисля, че кредитната политика на БНБ е добра.
