Младежите приемат трудовия договор като камък на шията

Интервю с изпълнителния директор на ПОК Доверие Даниела Петкова

Поръчано от ПОК "Доверие" проучване на "Алфа рисърч" показва, че българските ученици и студенти не са добре запознати със своите трудови права. Това провокира компанията да създаде професионален пътеводител за работещи и да организира кампания за неговото разпространяване.

Госпожо Петкова, какви са причините един пенсионен фонд като ПОК  Доверие да започне подобна кампания?
Всяка бизнес организация, включително и ПОК  Доверие АД, е орган на обществото и работи в негово име. Кампанията, която стартираме, е израз на нашето разбиране за социална отговорност на фирмата и на загрижеността ни от липсата на достатъчно информация и образователни материали, повишаващи осигурителната култура на младите хора.

Разкажете ни малко повече за кампанията.
Кампанията е насочена предимно към младите хора. Идеята за нея възникна, след като се запознахме с резултатите от едно социологическо проучване, поръчано от нас. Чрез изследването си поставихме за цел да разберем повече за причините, поради които младите хора се съгласяват да работят без трудов договор или с трудов договор, в който е записана работна заплата в по-нисък размер от реално получаваната. И двата проблема са пряко свързани с нашия бизнес. От изследването разбрахме, че най-често тиражираната причина за това негативно явление, а именно – „лошият работодател, който не иска да плаща данъци и осигуровки”, не е нито единствената, нито основната. Проблемът е много по-дълбок и свързан с информираността и отношението на младите хора към пазара на труда в България. За нас е очевидно, че на младежите трябва да се предостави повече информация за техните права, за да не се превръщат толкова лесно в жертва на наивни решения като, например, да работят без трудов договор. Точно това е целта на кампанията. Ако чрез нея, макар и мъничко, успеем да ускорим стартирането на този процес, също бихме били много доволни.
 
Към кого е насочен Професионалният пътеводител? Към работодатели или настоящи и бъдещи служители?
Пътеводителят е насочен основно към младежката аудитория и е еднакво подходящ за бъдещи служители и за онези настоящи, които по една или друга причина са се съгласили да работят без трудов договор или с трудов договор, в който е записана заплата по-ниска от реално получаваната.

 Къде се губи връзката между младия човек и пазара на труда? Защо помежду им има напрежение вместо уважение?
Липсата на знания и информация винаги поражда неправилни интерпретации, понякога дори на позитивни явления и факти. Липсата на знания и информация много често е причина и за неправилни изводи и решения. Младите хора в България все още не получават образование, насочено към повишаването на тяхната осигурителна култура и когато излизат за първи път на пазара на труда, те не са подготвени да защитят добре правата си. Всъщност, истината е, че не се и опитват да го правят. Нещо повече, понякога се стремят към условия на труд, които не са в тяхна полза.

Очаквате ли подкрепа за Професионалния пътеводител от правителствени и неправителствени организации?
Много бихме се радвали, ако има такава подкрепа.

Лично според вас, какво трябва да се направи, за  да се повиши устойчиво трудово-правната култура на младите хора? 
Една много добра идея е тази за създаването на образователни часове по социално осигуряване и трудово правни отношения в средните училища. Голям процент от младежите предпочитат да ползват интернет. Би било добре, ако има специализиран сайт, в който те могат да намерят на достъпен за тях език най-важното, което трябва да знаят преди първия си работен ден.
 
Можете ли да цитирате най-обезпокоителните по Ваше мнение резултати от изследването на Alfa Research, проведено във връзка с кампанията?
Това, което ни безпокои най-силно в изследването на социологическата агенция, е нагласата на младежите, че трудовият договор представлява нещо като камък на шията. Голям процент от подрастващите смятат, че чрез договора работодателят цели да ги закрепости и подчини и за това предпочитат да не го подписват.

Бихте ли обобщили какво губят хората, които приемат да  работят без трудов договор?
Отговорът на точно този въпрос сме се постарали да дадем в Професионалния пътеводител.
 
 Ако един току-що завършил българин трябва да избира между това да започне работа без договор и да остане тайно в студентското общежитие, защото не може да си плати квартира в големия град, какво ще го посъветвате?
Не отричам, че да си намериш  работа, която ти носи удовлетворение, и която в същото време е добре платена и регламентирана в трудов договор, отговарящ на всички изисквания на законите в България, не е толкова лесно, особено за един млад човек. От друга страна обаче, това е една от многото житейски битки, които всеки води в живота си. Известна е старата мъдрост, че битката печели онзи, който има един дъх повече от противника си... На този току-що завършил българин бих казала, че в името на неговата лична победа е по-добре да направи още едно, макар и последно усилие, за да си намери точно такава работа, преди да се е отказал и съгласил да работи без трудов договор... Ако все пак обстоятелствата го принудят да се предаде, нека това да е временен компромис, който да не го спира в търсенето.  
 
В личен план, как бихте възпитали в собственото си дете в трудово-правна култура?
От най-ранна детска възраст се старая да науча сина си, че има права и отговорности, че трябва да ги знае и че трябва да ги отстоява.

От къде в крайна сметка, следва да започне процесът? Да допуснем, че благодарение на Професионалния пътеводител младите хора започнат да отстояват своите права и да изискват повече от потенциалните работодатели. Можем ли да очакваме адекватна реакция именно от тези работодатели? Как ще бъде контролирана обратната комуникация, защото всъщност от нея зависи процесът да заработи...
Работодателите и сами ще извървят своя път. Проблемът с привличането на квалифицирани кадри е вече факт и ще продължи да се задълбочава. Работодателите нямат избор и ще повишават все повече доходите на служителите, ще подобряват условията на труд, ще плащат осигуровки, ще осигуряват добри социални пакети на служителите си. Това ще бъде нов вид конкуренция между тях – конкуренцията в привличането на най-добрите кадри от пазара на труда. Със сигурност обаче това ще се случи по-бързо, ако хората, които сами предлагат на работодателите в трудовия им договор да бъде записана по-ниска заплата, за да платят по-малък данък върху доходите си, са по-малко. Считам, че това е един от най-скъпо струващия вид икономии, който някой може да направи. 

Как ще окуражите младите хора да отстояват правата си, след като са научили какви точно са те?
На младежите ще кажа, че постигането на поставените цели и отстояването на собствените им права са две неща, които вървят ръка за ръка. Когато са сигурни в себе си, в мотивацията и желанията си, те ще придобият и така необходимото им самочувствие. Всички млади хора очакват много от отворените граници и от присъединяването ни към Евросъюза. Но малко от тях отчитат факта, че от онази страна на скоро пуснатата бариера съществуват строго изградени правила и изисквания, на които българинът трябва да отговаря, за да е конкурентноспособен на трудовия пазар. Европеецът иска да види документирано черно на бяло, че неговият бъдещ служител е бил добре оценен в собствената си страна, че професионалните му умения са се изграждали години наред и сега може да му бъде дадена реална перспектива да продължи да расте. Но ако тези предпоставки липсват, изрядният европейски работодател, много трудно ще бъде убеден във възможностите и качествата на кандидата от България.