Индивидуалният рисков коефициент няма да замести другите фактори при изчисляването на „Гражданска отговорност“

Две дружества проявяват интерес да мотивират клиентите си да карат по-безопасно, прилагайки коефициента. Пробният старт на модела се очаква през март, казва Юрий Тодоров, председател на Асоциацията за застрахователна сигурност

Г-н Тодоров, какво представлява индивидуалният рисков коефициент, предлаган от Асоциацията за застрахователна сигурност?
Моделът се базира на факта, че все повече се търси субективният фактор при определяне на риска по „Гражданска отговорност“ (ГО). Според нас обективните фактори са изчерпани. Те реално съществуват и много трудно могат да се променят. Субективният фактор е основният, който влияе на възникването на събитията, на щетите. Това е човекът, собственикът, водачът, който управлява автомобила.
Проучванията на пътно-транспортните произшествия и организацията на движението в световен мащаб показват, че човешкият фактор е основен. 80-85% от всички ПТП са следствие на човешки грешки; останалите се дължат на технически неизправности, условия на пътя, атмосферни условия, и др. Застрахователите в Швеция, Дания, Канада, Русия започнаха да обръщат все повече внимание на наложените глоби и наказания на водачите, да отчитат реалното им поведение на пътя, когато оценяват риска по тази застраховка.
В България се използват само част от показателите по рисковете, които се отчитат в ЕС, при това в по-голямата си част са само привидно заложени в полиците. Наличието на виновно причинено ПТП, за което от 2 години се говори, че е основен показател за завишаване на премията, е отразено в точковата система на КАТ. Точковата система обаче не служи на никого, освен на КАТ, а функцията й би трябвало да е в полза на обществото. Именно тя може да покаже доколко един водач е рисков, защото отчита цялостното му поведение на пътя. На нея е основан и нашият модел.

Какви са предимствата на модела, който вие предлагате?
Първото е, че реално могат да се дадат бонуси. Застрахователите нямат реална бонусна система, т.е. нищо не мотивира водача да кара по-добре. Второто е равнопоставеност на всички водачи - сега те не са равнопоставени. Да, те избират застрахователя си, но и искат да платят най-малко. В конкуренцията на пазара печели предлагащият най-ниска цена, а водачът няма реален избор да отиде в компанията, в която наистина иска. С индивидуалния рисков коефициент, дори и цената в една компания да е по-висока, клиентът получава чрез бонусната система намаление примерно 30%, следващата година – 40%, следващата година – 50%, което му позволява да (о)стане неин клиент защото я уважава, и ще знае, че тя ще стои зад гърба му. По този начин ще намалее конкуренцията, основана само на цената, която е нелоялна. Водачът ще получава отстъпки заради реалната оценка на поведението му на пътя. И тази оценка е обективна, независима, на базата на точките от КАТ.

Кой ще има правото да оперира с данните на КАТ?
В първоначалните разговори с КАТ се уточнихме, че е необходимо организирането на сложна вътрешна дейност в самата служба. Достъпът до данните трябва да е защитен – това са лични данни. Асоциацията за застрахователна сигурност е регистрирана по Закона за защита на личните данни. Ние гарантираме, че тази информация ще бъде предоставяна чрез точно определена бланка, със съгласието на клиента. Гарантираме, че ще предаваме информацията на точно определени потребители, т.е. на застрахователните компании или брокерите. В крайна сметка, гарантираме, че парите, които ще се плащат за извършването на тези справки, ще бъдат преведени на МВР.

Това не могат ли да правят и самите застрахователи?
Разбира се, че могат. Но е по-добре информацията да е на едно място – при нас тя ще се събира и натрупва. Всички направени справки за издаване на такива удостоверения ще стоят при нас. Да вземем например водач, който иска да смени застрахователя си - тази година той има коефициент на риск 0,7, следващата – 1,2. Ако отиде с последното удостоверение, той ще сключи застраховката при коефициент 1,2. Ако обаче отиде и с удостоверението от миналата година и се види средният му коефициент, условията може да са други – в зависимост от политиката на компанията. Това са технологични неща, които предстои да уточняваме с компаниите.

Има ли реален интерес сред застрахователите да работят по индивидуалния рисков коефициент?
Вече има интерес от две компании. Разговаряме с тях как точно да бъде използван коефициентът, в зависимост от политиката им по ГО. Организационната работа обаче не е малко. Освен това, добре е да мине пикът по ГО, за да може да се обърне необходимото внимание за изчистването на всички подробности. Предполагам, че през март ще можем да започнем пробно.

Какъв пазарен дял държат компаниите, които проявяват интерес?
Компаниите са с чуждестранно участие. Това е, което мога да кажа.

Ще имате ли капацитет да обработите голям брой заявки за удостоверения за кратко време? Сключването на ГО у нас все още е кампанийно.
Въпросът е много сериозен. Отчитаме, че от ноември до февруари справките ще са много и трудно ще ги обработим. Разчитаме, че ще имаме достатъчно добра материална база. В България има 3-4 млн. водачи, но не  всички ще започнат от утре да си вадят сертификати. По моя преценка, това ще правят онези, които имат 39 точки и искат да се възползват от това.

Очаквате ли финансова подкрепа от застрахователите?
Очакваме в началото. Щом системата започне да работи, тя започва да носи средства. По-голямата част от тях ще отива за самата справка, която ще се плаща на МВР. Ще остава една част, която би могла да покрива стикера за ГО. В такива рамки предвиждаме печалба, която би могла да издържа системата. Така че първоначалната инвестиция ще се възвърне много бързо.

Каква ще е ориентировъчната цена за издаване на сертификата?
Смятаме, че ще е в рамките на 10 лева, тъй като имаме данни колко струва самата справка на МВР.

Не рискуват ли компании, които приложат коефициента, да загубят клиенти, а оттам – и пазарен дял?
Не смятам, че рискуват. По няколко причини. Застрахователите няма да го въведат веднага или едновременно. Естествено, той не е и задължителен. Дори една компания да работи по този принцип, не е необходимо тя да задължава всичките си клиенти да го ползват. Тя може да го предлага на всеки, и който има добра точкова система – да се възползва. Това е един бонус, който компанията дава веднага. На второ място – самата компания с течение на годините може да започне да подбира клиентите си, да реши да не приема клиенти с коефициент над 1,4 например – независимо, че ще вземе повече премии. Може да реши и обратното – да приема само рискови водачи, за да събере повече премии! Въпрос на политика.
За самата компания има един много важен момент. Да предположим, че тя въвежда принципа на 100% и не иска да работи по друг начин. Във всеки момент тя ще знае, че средният коефициент на всички нейни клиенти е примерно 1,1. Тя ще може много лесно да направи разчет правилно ли е оценила този риск или неправилно, да регулира политиката си...

Да определи риска преди сключване на застраховката?
Идеята е да поставим началото именно на това. Прилагането на индивидуалния рисков коефициент няма да измести останалите фактори при определяне цената на застраховката, а ще го допълни. Застрахователят отчита възрастта на водача, вида на автомобила, мощността му и т.н. и изчислява цената на полицата. А крайният ефект от тази цена ще бъде умножаването по риска. Умножаването по коефициента на риска се оказа много просто решение, тъй като по-голямата част от водачите укриват информация, вследствие на което застрахователят не може да направи правилна преценка. Рискът трябва да бъде изчислен предварително – не смятаме, че трябва да наказваме водача за това, че има ПТП. Трябва да му дадем възможност сам да докаже, да има възможност да се „пребори“ с обективните фактори, наложени му от застрахователя.