Дори и преди кризата в българската икономика са били налице симптоми на прегряване, посочват в доклада си икономистите на БАН
Следкризисното възстановяване на България се извършва бавно, противоречиво и неустойчиво. Както в България, така и в страните от ЕС и еврозоната, все още не са достигнати следкризисните равнища на
икономическия растеж. Това показа доклада на Икономическия институт на БАН, предаде БНР.
Дори и преди кризата в българската икономика са били налице симптоми на прегряване, посочват в доклада си икономистите на БАН. Влиянието на кризата върху реалния сектор в България започнало да се
усеща през последното тримесечие на 2008-ма година. Икономиката е показала гъвкавост и е успяла сама да преодолее сътресенията на кризата при липсата на мащабни антикризисни правителствени
програми, посочи доц.д-р Даниела Бобева, която представи доклада: "Нашият доклад казва няколко неща, които не са били казани досега и които биха могли да бъдат оспорвани, разбира се. Едното е, че
българската икономика показа още преди началото на глобалната финансово-икономическа криза, някои индикатори, някои показатели за забавяне, тоест обръщане на цикъла от това възходящото - много
чуждестранни, много местни инвестиции, висок икономически растеж, ниска безработица и изведнъж нещата започнаха да се обръщат, тоест цикълът започна да се обръща. Всъщност за разлика от
Балтийските, където те влязоха 2004-та година, тоест те имаха по-дълго време да растат така бързичко, а ние - беше прекъснат донякъде този тренд, поради което не паднахме толкова твърдо,
тоест икономиката не пострада толкова много, колкото при Балтийските страни, но нашата икономика се въстановява по-бавно, отколкото при тях и затова има доста причини. Най-вече те са в структурните
проблеми на българската икономика. Ние се надяваме - поне тези, които мислят либерално, икономически, че кризите ще оправят нещата. Еми, кризата не оправя нещата.
Ако считаме като основен критерий затова дали сме излезли или не от кризата възстановяването на икономическия растеж, то определено - да. Въпросът е колко устойчиво е това възстановяване и дали ще
успеем да достигнем нивата на икономически растеж над 6 процента, които имахме преди кризата. Може да се каже, че вече след 2011-2012 година започнаха първите симптоми на излизане, но макро като
гледаш нещата, окрупнявайки, ние грешим, защото индустрията, промишлеността все още не е излязла от кризата, а тя беше основно засегната от кризата. Изведнъж всичко се насочи към услугите, към
нетъргуемия и това беше буфер. Представете си, че вие работите в едно голямо промишлено предприятие и като ви съкратят персонала, какво се случва? Ами отиваш в кварталното магазинче, или си правиш
някакъв самостоятелен бизнес, или там някакъв сервиз. Това се случи при нас. Реагираха и хората индивидуално, и компаниите, тоест по този начин успяхме да се справим с шока, но сега вече във
възстановяването става все по-трудно, защото вече имаме един огромен дълг. Вие знаете, че България е една от страните с голям частен дълг, който намалява, но намалява много бавно, защото банките са
по-притиснати. Все повече намаляват шансовете българският финансов сектор да подкрепи българската икономика, а не 60 процента да разчитат фирмите от реалния сектор на външно финансиране".
Основните заплахи пред икономиката на страната ни в момента е липсата на реформи в нереформираните сектори - здравеопазване, образование, социална сфера до голяма степен. Липсата на реформи е
най-големият риск за българската икономика: "Трябва да се правят тези неща. Има политически консенсус по повечето неща, които трябва да се правят. Просто трябва да се избърза преди да е станало
късно и най-вече това, което и докладът показа - трябва да се продължава стабилността на фискалната политика, тоест да се поддържат ниски нива на дефицити, но това, което се харчи, трябва да се
харчи по-ефективно и към сфери, които са реформирани и биха допринесли за икономически растеж. Качество на икономическия растеж ни трябва, инвестиции в допълнителна добавена стойност. Трябва ни
малко индустриализация на икономиката. Няма да се разминем с това. Има и рискова нагоре към инфлацията и най-вече това, което казах за имотния пазар. Трябва да се наблюдава внимателно, да се говори
с агентите на този пазар. Не ни трябва прегряване на имотния пазар, защото това ще ни изправи пред нова кризисна ситуация".
Влизането на България в еврозоната ще бъде положително за страната ни, подчерта Даниела Бобева: "Еврозоната - това е политически избор, от който просто трябва да платим цената, а цената каква е
зависи от нас, бе хора. Ако видите данните как се покачват цените в различните държави, ще видите. Колкото една държава по-добре си организира процеса и държи търговците и спекултите на мястото им,
толкова по-малък ще бъде шока. Да, ще се вдигнат цените първоначално, но гледайте данните. Те ти показват, че се покачват не от датата на приемане на еврото, а последните тримесечия преди и след
това се възстановяват. Търсенето и предлагането няма как да не ги възстанови рано или късно. За нас е важно да влезем в ядрото, да не сме в периферията. Не е хубаво да си в периферията, защо? От
икономическа гледна точка, не от политическа гледна точка, защото всичко се решава в ядрото, а периферията - не се знае какъв ще е ефекта за периферията".
