Представен е и консолидиран финансов отчет и доклад на международния одитор, както и отчет на другите дейности, които осъществява централната банка
Днес, в съответствие с чл. 1, ал. 2 и чл. 51 от Закона за БНБ, Българската народна банка внесе в Народното събрание Годишния отчет за 2004 г. В отчета се казва: БНБ провеждаше своята политика
през 2004 г. в условията на относително благоприятна международна конюнктура, но и несигурност, свързана с промяната на паричната политика в САЩ, и при бурно развиваща се вътрешна икономика.
Световната икономика отбеляза значителен растеж от близо 5%, а у нас икономическият растеж се ускори до 5.6%. Международните валутни резерви на Българската народна банка нараснаха с 1.45 млрд.
евро, или с 21%, и осигуриха номинално увеличение на паричното предлагане с 23.1%. Финансовото посредничество продължи да се задълбочава като процентът на монетизация достигна в края на
годината 53.7% (М3 в процент към БВП).
Доверието в икономиката на страната нараства непрекъснато, а приетите в края на 2004 г. два основополагащи документа - Стратегията за развитие на БНБ за периода 2004 –2009 г. и Споразумение между
Министерския съвет на Република България и Българската народна банка за политиката и ангажиментите, които ще се следват в процеса на подготовка и въвеждане на еврото в Република България, в голяма
степен определят бъдещото развитие на икономиката на страната и увеличават сигурността в провежданата икономическа политика. Благоприятната вътрешна среда и нарастващата сигурност в устойчивостта
на икономическото развитие през следващите години съдействат за увеличаване на притока на финансови ресурси отвън, част от които чрез банковата система се трансформират в кредити за нефинансовия
сектор и домакинствата. Запазването на високите номинални и реални темпове на растеж на вземанията от неправителствения сектор беше причина БНБ да предприеме поредица от мерки, насочени към
ограничаване на рисковете в банковата система, свързани с бързата кредитна експанзия. През първата половина на годината бяха направени промени в надзорните регулации, с които бяха въведени
по-строги правила при класифицирането на вземанията и определянето на капиталовата адекватност на банките. С цел подпомагане на банките при управление на кредитните портфейли от началото на юли
2004 г. беше премахнат минималният праг от 10 хил. лева за регистрация на кредитите в Централния кредитен регистър, което осигурява на банките по-пълна информация за задлъжнялостта на техните
клиенти. Броят на регистрираните кредити в края на 2004 г. достигна 1 189 464. Само в периода юли – декември 2004 г. към кредитния регистър бяха отправени отправени 176 012 запитвания. През втората
половина на годината бяха приети промени в регулацията на минималните задължителни резерви. През юли влезе в сила задължението за начисляване на резерви от 4% върху привлечените средства с
матуритет над две години. От октомври при отчитането на изпълнението на ЗМР се признават само 50% от касовите наличности. От началото на декември процентът на задължителните резерви върху
привлечените средства с матуритет над две години беше повишен до 8% и беше премахната напълно възможността за използване на левовите касови наличности при поддържането на задължителните резерви.
БНБ предприе и редица мерки, свързани с подпомагане на банките при управление на ликвидността. От 7 юни беше премахната комисионата от 0.5% за всички безналични операции, осъществявани от БНБ при
покупко-продажба на евро срещу левове. В резултат на тази мярка спаднаха разходите на банките за осигуряване на левова ликвидност чрез продажба на евро на БНБ. Отпадането на комисионата доведе до
спадане на лихвените проценти на левовия паричен пазар и стабилизирането им до нива, близки до тези на паричния пазар в еврозоната. Значителен принос за по-ефективното управление на ликвидността на
търговските банки има RINGS - системата за брутен сетълмент в реално време, управлявана от БНБ. Гъвкавостта на системата осигури безпроблемното управление на ликвидността в банките и след промените
в регулацията на задължителните минимални резерви, които доведоха до нарастването на средствата по сметките на търговските банки в БНБ.
БНБ осъществява надзорни функции върху платежните системи и върху банковата система. През 2004 г. са извършени надзорни проверки на Системата за обслужване на плащания по сделки с безналични ценни
книжа (Централен депозитар) и на Системата за обслужване на плащания по сделки с държавни ценни книжа (Депозитар на държавни ценни книжа). Резултатът от тези проверки показа висока степен на
съответствие на двете системи с международните стандарти и практика. В резултат от контрола по спазването на нормативните изисквания за осъществяване на банкова дейност и свързаното с това
прилагане на надзорни мерки и санкции в случаите на нарушения през годината бяха приложени 34 надзорни мерки по отношение на 29 търговски банки. През 2004 г. бе изготвен новият преглед по
програмата на МВФ за оценка на финансовия сектор (FSAP), в който наред с положителната оценка за нарасналия институционален капацитет на БНБ и напредъка в регулативната рамка бяха очертани
възможните мерки в посока снижаване темповете на растеж в кредитирането и балансиране на кредитната политика на банките.
Процесът на подготовка за членство на Република България в Европейския съюз навлезе в нов етап на развитие, след като през декември 2004 г. Европейският съвет потвърди успешното приключване на
преговорния процес със страната. След подписване на Договора за присъединяване се очаква БНБ да получи покана за участие и статут на наблюдател в комитетите на ЕСЦБ и Генералния съвет на ЕЦБ.
Българската народна банка активно се подготвя и укрепва административния си капацитет за изпълнение на новите задачи, които произтичат от статута й на наблюдател.
Стратегията за развитие на БНБ за периода 2004 - 2009 г., приета през 2004 г., очертава развитието на централната банка в условията на паричен съвет до пълноправното й членство в Евросистемата,
представя средносрочните й цели и задачи, както и необходимите действия за тяхното успешно изпълнение. В изпълнение на Стратегията през ноември 2004 г. бе подписано Споразумение между Министерския
съвет на Република България и Българската народна банка за политиката и ангажиментите, които ще се следват в процеса на подготовка за въвеждане на еврото в Република България.
В рамките на своята компетентност БНБ предприема стъпки с цел хармонизиране на банковото законодателство с изискванията на правото на ЕС. Основните области, в които през 2004 г. бяха подготвени
проекти за изменение на законодателството с цел постигане на пълна хармонизация с правото на ЕС са независимостта на централната банка, капиталовата адекватност на банките, паричните преводи,
електронните платежни инструменти, платежните системи.
С приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка в началото на 2005 г. правният режим на централната банка беше приведен в съответствие с изискванията на
acquis на ЕС и поетите ангажименти по глава „Икономически и валутен съюз“, като същевременно се запазват действащите условия и принципи на паричния съвет.1 Съгласно измененията основната цел на БНБ
е “да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица”. Въвеждат се допълнителни гаранции по отношение на институционалната, персоналната,
финансовата и функционалната независимост на централната банка в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност и Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ. Останалите изменения се отнасят до функциите на
БНБ по надзор над платежните системи, защита на банкноти и монети срещу подправяне, вътрешния одит на централната банка. С измененията в ЗБНБ е въведена пълна забрана за финансиране на
правителството от централната банка.
През годината беше изготвен проект на Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, приет от Народното събрание на 25 март 2005 г., с който се осъществява
преминаване от подзаконова към законова регламентация на правоотношенията, свързани с извършването на плащанията посредством т. нар. кодифициращ подход. С влизането в сила на закона България
изпълнява поетия ангажимент за постигане на пълно съответствие в областта на платежните системи и системите за сетълмент.
Основната цел на закона е да изгради регламентация на правоотношенията, свързани с осъществяването на плащания, като се постига пълно съответствие с директивите на ЕС за презграничните кредитни
преводи и окончателност на сетълмента, както и с препоръката за електронните платежни инструменти. Спазват се и изискванията на директивите за започването, осъществяването и надзора върху дейността
на институциите за електронни пари и препоръката относно извънсъдебното разрешаване на потребителски спорове.
Съдействие в подготовката на БНБ за членството й в ЕСЦБ и ЕЦБ оказват Френската и Холандската централни банки на базата на двугодишния проект за сътрудничество, финансиран в рамките на програма
PHARE 2001. Основната цел на проекта бе укрепване административния капацитет на БНБ, приемане и прилагане правото на Европейската общност и въвеждане на най-добрите европейски практики в работата
на БНБ с цел подготовка на централната банка за членство в ЕСЦБ и финансовата система на Европейския съюз.
В Годишния отчет на БНБ са представени също отчет за изпълнение на бюджета за 2004 г., консолидиран финансов отчет и доклад на международния одитор, както и отчет на другите дейности, които
осъществява централната банка, а именно: дейности, свързани с наличнопаричното обращение; дейности, свързани с функцията й на фискален агент и депозитар на държавата; статистическа дейност и
изследователска дейност. В Годишния отчет се представя информация за състоянието и развитието на информационната инфраструктура на БНБ, управлението на човешките ресурси, управлението на
собствеността, вътрешния одит и контрол.
