Неизрядните клиенти няма да могат да извършват банкови преводи без такава декларация, уточни Емил Димитров от банковата институция
Идеята за деклариране на сметките на българите в чужбина не е нова. Новото е, че с промените във Валутния закон се въведе изискване това да се отнася за всички сметки, открити в чужбина преди
влизането на закона в сила, т.е. т.нар. “стари сметки”. Това коментира специално за INSURANCE.BG Емил Димитров, началник отдел “Платежен баланс и външен дълг”, Дирекция “Статистика” в БНБ. Емил
Димитров добави, че когато се говори за стари сметки, се имат предвид само фирмени сметки, открити без оглед на давност, т.е. такива, открити от юридически лица и еднолични търговци. “За нас
отчетността на тези сметки е съществена за статистиката на платежния баланс – сметките в чужбина и преди всичко на фирмите и гражданите с по-големи размери”, коментира Емил Димитров. Той каза, че
засега обявените сметки все още не са много. По информация на INSURANCE.BG от две години и половина са обявени само 60 задгранични сметки. “Именно това ни принуди да предложим промени в
Наредба № 27, защото резултатите не бяха такива, каквито ние очаквахме”, коментира още Емил Димитров. “Гражданите, открили банкови сметки, чиято левова равностойност надвишава 50 000 лева, са
длъжни веднъж годишно - до 31-ви март - да дадат отчет за вземанията и задълженията, свързани с чуждестранни лица. Гражданите не декларират, те само отчитат сметките си, а фирмите
декларират”, припомни още Емил Димитров.
Той коментира, че за неизрядните фирми и граждани, които не са отчели или декларирани своите сметки, са предвидени санкции. При гражданите санкцията е упомената в член 19, ал.1 от Валутния
закон, и е глоба в размер от 200 до 1000 лева. “За фирмите също предвиждаме санкция - от 2000 до 10 000 лева. За фирмите обаче мисля, че е важна не толкова тази парична санкция, колкото изискването
в Наредба № 27, където е казано, че търговските банки, обслужващи съответните фирми, нямат право да извършват преводи към чужбина, свързани с получени/предоставени финансови кредити или с
банкови сметки в чужбина, ако самите фирми не покажат пред съответната търговска банка, че съответната сметка или кредит са декларирани в БНБ. Това, което се предвижда, при положение, че банките
спазят стриктно тези изисквания да не позволяват през тях да минават плащания по сметки, недекларирани в БНБ, ще бъде по-голямата санкция за фирмите”, смята специалистът. На нас тепърва ни предстои
да проведем срещи с банките по този въпрос. Новите изисквания на закона са доста строги, санкциите за банките също са сериозни и се съмнявам, че те ще подходят несериозно към този въпрос,
прогнозира Емил Димитров.
