Увеличението на пенсионната възраст няма да елиминира негативните ефекти от застаряването на населението
Националният осигурителен институт изготви актюерски доклад за периода 2012-2060 г., който представлява оценка на текущото и бъдещото финансово състояние на държавното обществено осигуряване.
Основната цел на доклада е да се информират вземащите решения и обществеността за бъдещото финансово състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване в контекста на настоящото пенсионноосигурително законодателство.
В документа е направена прогноза на приходите от осигурителни вноски и разходите за пенсии и краткосрочни обезщетения за периода от 2012 г. до 2060 г., въз основа на определени демографски и макроикономически допускания, като отчетената 2011 г. е избрана за базова година. В прогнозата са включени последните промени в пенсионноосигурителното законодателство, които са влезли в сила след 2010 г. и са действащи към края на 2012 г.
Актюерският доклад се състои от пет части, включващи описание на социалноосигурителната система, финансово състояние и основни показатели, характеризиращи финансовата стабилност на ДОО в дългосрочен план, основни допускания и резултати от базовия вариант на прогнозата за приходите и разходите на ДОО за периода 2012-2060 г.
Предвид специфичния характер и периода, за който се отнасят, резултатите от дългосрочните прогнози в голяма степен зависят от използваните допускания и не трябва да се приемат като предвиждане за точни стойности за всяка отделна година. Те по-скоро могат да служат за индикатор на бъдещи тенденции и ориентир при вземане на управленски решения.
През периода 2011 - 2060 г. средната продължителност на предстоящия живот на 63 годишна възраст се очаква да нарасне от 18,6 на 25,9 години за жените и от 15,0 на 22,1 години за мъжете, сочат
разчетите. За периода 2011-2060 г. населението на България се очаква на намалее с 2 043,9 хил. лица. До 2060 г. населението във възрастовите групи 0-19 г. и 20-64 г. ще намалява, а населението на
възраст 65 и повече години ще се увеличи 1,8 пъти. В резултат, коефициентът на възрастова зависимост ще се удвои и ако през 2011 г. на всяко лице на възраст 65 и повече години съответстват над 3
лица от възрастовата група 20-64 г., то през 2060 г. те ще бъдат едва 1,4. Тези промени във възрастовата структура на населението оказват съществено влияние върху броя на осигурените лица и
пенсионерите, а от там и върху коефициента на зависимост на системата.
Инфлацията, измерена с промяната в индекса на потребителските цени, определя процента на индексиране на пенсиите от 1 юли на всяка календарна година след 2013 г. В периода 2012-2015 г. се предвижда
средногодишната инфлация да варира между 2,4 и 3,4 %, а от 2016 г. до края на прогнозния периода - да остане на ниво от 2%.
Равнището на безработицата за периода 2012-2014 г. се задържа на нива над 12 %, след което започва да намалява, като след 2030 г. се задържа на ниво от 7,3%.
Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица, наричано още коефициент на зависимост, е ключов индикатор за финансовото състояние на системите от разходопокривен тип.
Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота от една страна, и намаляването
на населението в трудоспособна възраст от друга, оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система в дългосрочен план. През 2011 г. на 100 осигурени лица са съответствали 78
пенсионери с пенсии за трудова дейност. В следващите няколко години се наблюдава подобрение в коефициента на зависимост, като
съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица става най-благоприятно в 2021 г. - 74%. Това намаление е резултат от прогнозирания по-нисък брой новоотпуснати пенсии през тези
години, вследствие на увеличаването на пенсионната възраст и на изискуемия осигурителен стаж, ограничаването на ранното пенсиониране, както и поради наличието на стимули за по-дълго оставане на
пазара на труда на възрастните работници. След 2021 г. коефициентът на зависимост показва възходяща тенденция поради застаряването на населението, увеличаващата се средна продължителност на живота
и намаляващия брой на заетите лица, като през 2060 г. достига 91,4%.
Мерките за стабилизиране на българската пенсионна система, които бяха предприети през последните години с промените в КСО ще доведат до подобрение на финансовото състояние на фондовете на ДОО в
средносрочен план, като най-значителен ефект ще окаже преминаването от годишно осъвременяване на пенсиите по
швейцарското правило към осъвременяване с индекса на потребителските цени и отпадането на ранното пенсиониране за работещите при условията на първа и втора категория труд от ДОО.
В дългосрочен план, увеличението на пенсионната възраст не е достатъчно за да се елиминират негативните ефекти от застаряването на населението върху държавната пенсионна система. Увеличението на
пенсионната възраст, която през 2020 г. ще достигне 63 г. за жените и 65 г. за мъжете ще смекчи до известна степен този ефект, нo няма да реши финансовите проблеми на системата.
Необходимо е държавата да продължава да участва в осигуряването с трансфер от 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на осигурените лица. За осигуряването на балансиран бюджет ще бъде
необходима субсидия от републиканския бюджет за покриване на недостига от средства, която през следващите
години ще намалява и в периода 2031 – 2034 г. ще достигне най-ниските си нива за целия период на прогнозата – под 0,4% от БВП. След 2034 г. започва влошаване на баланса на ДОО в резултат на
застаряването на населението и увеличението на средната продължителност на живота.
В дългосрочен план законовата рамка на пенсионното осигуряване в България най-вероятно ще трябва да бъде адаптирана и към препоръките на Европейската комисия за изравняване на пенсионната възраст
на жените и мъжете. Евентуално увеличение на пенсионната възраст на жените до 65 години след 2020 г. би могло да се
мотивира не само с препоръките на Европейската комисия, но също така и с очакваното повишение на средната продължителност на живота и с необходимостта от елиминиране на всякаква дискриминация
свързана с пола на лицата.
