Всички застрахователи притежават необходимия финансов капацитет

Подготвените промени в Кодекса за застраховането са „извадени” от жалби и сигнали на потребители

Дейността на управление „Застрахователен надзор“ през последните три години (15.07.2010 г.-15.06.2013) бе активна и спомогна за развитието на застрахователния пазар и за усъвършенстването на надзорната практика. Това е един от изводите от Отчета за дейността на управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор, представен от неговия ръководител и зам.-председател на КФН – Борислав Богоев.
Това беше нелек период както за небанковата финансова сфера, така и за финансовия надзор, поради финансовата и икономическа криза, която постави пред нас редица въпроси, нуждаещи се от бърз и адекватен отговор, се казва още в отчета.

Богоев е представил основните приоритети, които е имал през изминалите 3 години: запазване стабилността на застрахователния пазар, осигуряване на условията за неговото динамично развитие след преодоляване на последствията от кризата; повишаване обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, участие в промените на Закона за здравното осигуряване в частта за доброволно здравно осигуряване.

Отчетът е разделен на няколко части – набелязаните приоритети и тяхното изпълнение, отчет за дейността на управлението, събитията с общественно значение, в които представител на управлението са взели участие.
Богоев очертава като основен приоритет финансовата стабилност на застрахователния пазар. През последните 3 години управлението отчита мерки за поддържането на достатъчни технически резерви; определянето на премии, адекватни на рисковете; ограничаването на разходите; провеждането на стрес тестове и др. 

Сред показателните проявления за адекватност на надзорните мерки, свързани с определяне на методи и практики при образуването на застрахователните резерви по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, Богоев посочва, че през последните пет години застрахователните резерви изпреварващо нарастват спрямо премийния приход, като за периода премийният приход нараства с 36%, докато нарастването на резервите за същия период е повече от 60%.

През 2012 г. дружествата по общо застраховане отчитат положителен технически резултат в размер на 37 672 хил. лв., при 22 995 хил. лв. година по-рано, и положителен финансов резултат в размер на 55 040 хил. лв., при 51 528 хил. лв. през 2011 г.
При животозастрахователите техническият резултат за 2012 г. е 9 664 хил. лв., при 5 591 хил. лв. за 2011 г., а финансовият резултат е 28 328 хил. лв., при 15 806 хил. лв. за 2011 г.
Всички застрахователи притежават необходимия финансов капацитет, като разполагат със собствени средства, които покриват границата на платежоспособност, категоричен е надзорникът.

Една от най-парещите теми е регулирането и надзорът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Богоев припомня, че в края на 2010 г. обхватът по „Гражданска отговорност” е 74,39%. Заради европейските изисквания за обхват от 90 на сто, са инициирани поредица срещи за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства. След разговори между Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Гаранционния фонд (ГФ), Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), брокерските асоциации, агентската асоциация, сдруженията на потребителите, са определени конкретни действия от междуведомствената работна група по проблемите на „Гражданска отговорност”.

В световната практика са познати няколко методики за изчисляване на обхвата, но Европейската комисия препоръчва да се ползва методът „брой регистрирани спрямо застраховани моторно превозни средства (МПС)”. За да се добие реална картина за незастрахованата съвкупност в България, се използват още две методики - на база претенции, предявени към Гаранционния фонд (който изплаща обезщетения при пътнотранспортно произшествие (ПТП), причинено от незастрахован водач на МПС), и на база ПТП с участието на незастрахован водач на МПС. Съгласно първата методика  за периода 2009 -2011 г. обхватът варира в диапазона 72%-74%, което е под приетите за необходими 90% застраховани МПС от страните в ЕС. (По другите два метода за изчисляване на обхвата незастрахованата съвкупност варира в диапазона 1%-3%.) Поради ниския обхват (изчисляван на база застраховани/регистрирани) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи получи предупреждение от Съвета на бюрата, че Европейската комисия ще бъде информирана за проблема. България беше изправена пред реалната заплаха да е първата страна членка, поставена под мониторинг заради ниския обхват, припомня Богоев. За да се повиши обхватът, през лятото на 2011 г. е въведена единната електронна система , която генерира издаването на полици само от информационните системи на застрахователите. Със системата се прекрати забавеното отчитане и фалшифицирането на полиците, тя спомогна и за по-точното отчитане на „Гражданска отговорност”, категоричен е Богоев.

Той припомня и сумите, дадени от Гаранционния фонд (ГФ) на Министерство на вътрешните работи (МВР) за техника. С част от предоставените около 1,3 млн. лева през 2013 г. са закупени таблети, с които пътните полицаи могат да направят справка за наличието на застраховка ГО при проверка на пътя. Активната роля на полицията, засиленият контрол  по пътищата и проверките за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и изпращаните хиляди уведомителните писма от ГФ до собствениците на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изчистването на базата данни са мерките, които спомогнаха за повишаване на обхвата (изчислен по първия метод) с приблизително 12% и да достигне към 13.06. 2013 г. до 84.07%. Но този обхват не е константна величина и за да се задържи и увеличи, е необходимо мерките да продължат да се изпълняват със същата активност и отговорност, препоръчва Богоев.

Той рапортува и за цялостното въвеждане на иформационни технологии по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР) бе истинско предизвикателство заради кардиналната промяна в сключването на застраховката при всички застрахователи, при около 400 брокера и при повече от 30 000 агента. Освен че генерира полици, системата дава възможност за въвеждане на коефициента „бонус-малус”, подчертава Богоев.
Той припомня, че през 2010 г. средната премия по ГО  премина психологическата граница от 200 лв., като достигна 204 лв., което само по себе си бе нарастване с 37 лв. спрямо предходната година. Към края на 2012 г. Средната премия достигна 220 лв. Същевременно нарастването на премията бе съпътствано с ограничаване на аквизиционните и административните разходи до 20% от брутната премия, което закономерно доведе през последните две години до комбиниран коефициент под 100%, респективно до положителен технически резултат по застраховката.      

Борислав Богоев припомни, че управлението е изготвило наредба за въвеждане на системата „бонус-малус”. За съжаление, промените бяха отхвърлени от НС през 2011 г. В момента има готова концепция за системата и проектна готовност за приемане на подзаконов нормативен акт,  когато бъдат приети съответни законови мерки от НС, подчертава застрахователният надзорник.

Акцент в прозрачността при дейността на застрахователните дружества е публикуването на  тарифите по „Гражданска отговорност”. Още от ноември 2010 г. всички тарифи бяха качени на сайта на КФН и оттогава до днес се актуализират.

Богоев отчете дейността си и по отношение на застрахователните посредници. Сред въведените мерки той припомни завишаване на изискванията за финансовия капацитет на брокерите; усъвършенстване на санкционния механизъм, включително и при ненавременно отчитане на полиците и при задържане на премийния приход; допълнителни мерки за защита на потребителите при некоректно поведение на посредниците.

Застрахователният надзорник отчита и дейността по доброволното здравно осигуряване. Той още веднъж защити тезата, че регулирането на дейността по доброволното здравно осигуряване по нищо не трябва да се различава от регулирането на застрахователната дейност, свързана с покриването на здравни рискове.

Като мярка в защита на потребителите определя надзорникът премахването на задължителното маркиране на автомобилите по застраховка „Каско”.  От тази мярка ефектът за потребителите се изразява в десетки милиона лева, от една страна, а от друга, е пресечена порочната практика на част от застрахователите да поставят валидността на застрахователния договор и плащането на застрахователното обезщетение в зависимост от маркирането на автомобила, посочва Богоев.
   
Всички подготвени промени в Кодекса за застраховането са от „житейски” характер и са „извадени” от жалби и сигнали на потребители, отчита още Богоев.