Външно министерство планира от 2005 г. да въведе задължителна такса "Миграционен риск" за всички българи, които напускат страната. Шефът на дирекция "Консулски отношения" Георги Пейчинов, който съобщи новината, нарече таксата "застраховка". Той твърди, че така се правело в много държави.
Сумата ще зависи от преценката на чиновниците колко голям е рискът съответният българин да емигрира или да създаде проблеми зад граница. В проекта на Външно е предвидено 1 лев да плащат държавни
служители, които пътуват по работа и е очевидно, че не представляват риск. Таксата обаче ще скочи за тези, за които има данни в компютрите, че са правили нарушение в чужбина или пък че са били
екстрадирани.
Според Пейчинов идеята е с тези такси да се захрани специален фонд, с който да се помага на българи, закъсали в чужбина. Тленните останки на половината от починалите зад граница оставали там,
защото роднините им нямали 4-5 хиляди евро за връщане на ковчега. С парите ще се помага и на българи, изпаднали в беда при природни бедствия или терористични нападения.
Засега не е ясно кой и къде ще събира задължителната застраховка. Ако това става на границата, ще блокираме работата на летищата, защото там ще се извият дълги опашки, опасява се Пейчинов. Но
работата не може да се повери на всяка застрахователна институция, защото ще се борави с лични данни и с данни от компютъра на граничния контрол, добавя той.
Външно е направило справка как е решен въпросът в други държави. В Италия например имат такъв фонд, казва Пейчинов. В САЩ няма практика да се подпомагат индивидуално граждани, но пък при заплаха
над група от тях държавата е готова да прати дори въоръжени сили, за да ги защитят, поясни директорът.
-------- ЧОВЕШКО ПРАВО--------
Правото на всеки да напуска свободно всяка страна е гарантирано от Протокол N4 на Европейската конвенция за правата на човека. Чл. 2, озаглавен "Свобода на движение", гласи:
1. Всеки, който се намира законно на територията на държавата, има право на свободно движение и свободно да избира къде да живее.
2. Всеки е свободен да напуска всяка страна, включително и своята.
3. Упражняването на това право не може да се подлага на ограничения, освен когато това е предвидено в закона като необходима мярка в демократичното общество заради националната сигурност,
обществената безопасност, поддържането на обществения ред, предотвратяването на престъпление, защита на здравето и морала, както и за защита на правата и свободите на другите.
