Минималната заплата ще скочи рекордно на 510 лв. от 2018 г., а учителските ще се повишат пак от есента
Бойко Борисов, който се закле като премиер за трети път, целува библията. Край него са министрите в третия му кабинет. Подкрепата си за Борисов дадоха 133-ма депутати от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля", както и изгоненият от ДПС Ангел Исаев. Това показа, че поне в началото правителството може да разчита на трите парламентарни формации. Против бяха 100 парламентаристи от БСП и ДПС, пише в. Сега.
Рекорден ръст на минималната заплата догодина, двойно увеличение на учителските възнаграждения с първа стъпка още наесен, по-висок от планирания икономически растеж, ударно спестени пари от
инвалидните пенсии. Тези щедри обещания и оптимистични прогнози направи финансовият министър Владислав Горанов при завръщането си на поста в третия кабинет на Бойко Борисов.
Горанов, който досега винаги е бил сдържан на обещания и пестелив на числа, вчера обяви, че е "напълно реалистично увеличение с 50 лв." още от 2018 г. на минималната работна заплата (МРЗ), което
означава от януари тя да стане 510 лв. Подобен скок е безпрецедентен за годините след кризата, когато МРЗ растеше с по 20 до 40 лева. Новият стар министър потвърди, че целта е най-ниското месечно
възнаграждение да стигне 650 лв. в края на мандата, както е записано в управленската програма на ГЕРБ и ОП. Идеята за сериозно повишение на минималната заплата още догодина обаче е в противоречие с
разчетите на предния кабинет на Борисов, който възнамеряваше да замрази най-ниското възнаграждение на 460 лв. за 2018 и 2019 г.
Обещанията за скок на МРЗ с 50 лв. и стигането й до 650 лв. противоречи и на приоритетите на току-що избрания за министър на труда Бисер Петков, който обяви, че трябва да бъде разработен механизъм
за определяне на минималната заплата на базата на обективни критерии. Не е ясно как обективните критерии се вписват в намеренията на кабинета да продължи постарому да определя административно и без
икономическа обосновка минималното възнаграждение. Тази практика се критикува от ЕК, а срещу нея са и социалните партньори.
Още тази есен ще има ръст на учителските заплати, обеща Горанов. Възнагражденията на учителите според управленската програма трябва да нараснат двойно през следващите 4 г., като това ще струва 1.4
млрд. лв. С каква стъпка ще става това увеличение през годините ще стане ясно до 17 май, когато в правителството трябва да се внесе актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.
За пенсионерите обаче новините не са така оптимистични. "Няма да отстъпим от договорения ръст на минималната пенсия за стаж и възраст от 1 юли до 180 лв. и 1 октомври до 200 лв.", увери Горанов. И
обясни, че с тези мерки трябва да се оправдае подкрепата на хората, гласували за ГЕРБ и ОП. Всички останали пенсии ще се увеличат само с 2.4% от 1 юли, а за преизчисление на старите пенсии,
отпуснати до 2010 г., няма график.
Вдигането на учителските заплати наесен и допълнителните разходи за увеличение на минималната пенсия според Горанов няма да застрашат планирания бюджетен дефицит от 1.4% за тази година. Основание
за този оптимизъм давало досегашното изпълнение на бюджета - към края на март е натрупан излишък от 1.058 млрд. лв., от които 983 млн. лв. са по националния бюджет, а 74 млн. лв. по европейските
средства. "Умерен оптимист съм, че ако успеем да продължим добрата работа на приходните администрации заедно с правоохранителните органи, ще постигнем и по-нисък от този дефицит", допълни
Горанов.
Финансовият министър обеща да проведе заедно с министъра на труда Петков дълго отлаганата реформа в експертизата на работоспособността, така че да намалеят възможностите за злоупотреби с
инвалидните пенсии. Петков също постави като свой приоритет тази реформа да се случи от 2018 г.
Горанов е оптимист и за постигане на по-висок икономически растеж от планирания. Според него ръстът на БВП се очаква да бъде с 0.3-0.5 процентни пункта повече, което означава реализиране на близо
3.5% икономически растеж през тази година, след като пролетната прогноза на МФ посочи 2.9% ръст на БВП, а редица анализатори - 3%. Ръст на БВП от 3.5% бе отбелязан и през 2016 г. За постигане на
тази цел финансовото министерство ще насочи усилията си за намаляване на административните бариери пред бизнеса и бюрокрацията. Горанов обеща "със свежи сили" да продължи с усилията за намаляване
разплащанията в брой, като задължи бюджетните организации да правят безналични плащания от ПОС-терминали.
ПРЕДВИДИМОСТ
Данъците се запазват без промяна през целия мандат на правителството, но не се предвиждат и данъчни облекчения. Както е по закон, през 2019 г. ще се увеличи пенсионната осигуровка с 1 пункт.
"Дълговата експанзия от 2014-2015 г. ще остане зад гърба ни", каза още Горанов. Той обясни, че правителството ще следва политика на балансирани бюджети и достатъчно ликвидни буфери, като поемане на
дълг ще се прави само ако се налага за финансиране на дефицитите, които с всяка година трябва да намаляват. Социалният министър Бисер Петков увери, че промени в пенсионната реформа няма да има.
