16 Януари 2021, 17:28 Днес (0) | Вчера (14)

Експортното застраховане с орязан бюджет

06 Юни 2003 в-к "Кеш" по статията работи:
A+ A-

Държавата ще подкрепя само застраховането на нетърговски рискове

Бюджетът на БАЕЗ за 2003 година е намален, защото агенцията не е използвала предоставените є до края на миналата година средства. Това обясни финансовият министър Милен Велчев по време на парламентарния контрол в края на миналата седмица. Този бюджет е бил предвиден, за да гарантира плащането на обезщетения от БАЕЗ при политически риск. Тези пари от бюджета могат да се използват само ако останалите пари за ведомството са недостатъчни, гласи чл. 9 от Закона за експортното застраховане. Велчев каза, че през периода 2000 ­ 2002 г. не се е стигало до такава необходимост, а тогава сумите са били около 30 милиона лева.
Изявлението на Милен Велчев бе по повод на отправените обвинения от страна на левия депутат Георги Пирински, който счита, че правителството не се интересува от българските износители и ги ощетява. Според Пирински съществували несъответствия в закона, който действа в момента. Това несъответствие се очаква да бъде премахнато, след като но 22 май 2003 година, когато Законът за експортното застраховане бе внесен за обсъждане в парламента. Негови автори са председателят на икономическата комисия Валери Димитров и Константин Пенчев от парламентарната група на НДСВ.
Отмяна на чл. 10 предлагат двамата вносителите, според който БАЕЗ може да сключва застрахователни и презастрахователни договори за сметка на държавата до максималния размер на предвидените в закона средства. Този текст досега се считаше за противоречащ на условията, поставяни от чл. 9, който определя таван на средствата, които се заделят за целта от държавния бюджет. Димитров и Пенчев считат, че определените в държавния бюджет средства за изплащане на застрахователни обезщетения не ограничават кръга на рисковете, които покрива БАЕЗ.
Според изпълнителния директор на БАЕЗ Моника Минкова сегашният закон ограничава значително дейността на агенцията. Възможен според нея е и друг вариант за увеличаване на възможностите на БАЕЗ. Става въпрос за това, че квотата на щетимост по сключени от агенцията полици е критично ниска ­ около 0% при застраховане за сметка на държавата. Според изчисленията на специалистите при осигурените от бюджета 7 млн. лв. и при квота на щетимост от 0.1 ­ 2.5% БАЕЗ би могла да гарантира застрахователни полици на стойност между 420 млн. и 1.5 млрд. лева. Това е огромен капацитет на фона на досегашните ангажименти на агенцията. Това би било възможно единствено, ако се гласуват от парламента необходимите промени.
Друга промяна, която депутатите предлагат, засяга чл. 4 и 5 от ЗЕЗ. Тя би разграничила пазарния от непазарния риск. Според измененията пазарен риск може да бъде и краткосрочният нетърговски риск, а не само търговският. Единственото условие е компанията контрагент да бъде от "развита страна". Всички останали рискове, в това число и по средносрочни и дългосрочни договори, се определят като непазарни. По принцип за търговски риск се счита неплащането от страна на партньора по сделката, която се застрахова. А нетърговски риск е този, при който се обявява общ мораториум от съответната страна, при война и т. н.
Досега възможните партньори по износа можеха да бъдат само фирми. С промяната на чл. 5 се разширява този кръг. Димитров и Пенчев настояват да се включат и държавни организации.
Промените в тълкуването на тези рискове целят хармонизирането на законодателството ни с европейското. Целта е държавата да подкрепя само застраховането на непазарни рискове и да не се намесва в застраховането на пазарен риск, което би трябвало да се поеме от частните компании.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив