Според банкера икономиката расте твърде бавно и са необходими реформи
Страната ни не е в криза в техническия смисъл на думата, заяви главният изпълнителен директор на UniCredit Bulbank, Левон Харпацумян, при представянето на прогнозата на финансовата институция за българския банков сектор през 2013 г.
По думите му икономиката расте твърде бавно и са необходими реформи. „За съжаление, това не е списък от 10 точки, които трябва да се напишат и да се изпълнят и всичко да тръгне по мед и масло. Има необходимост от сериозни системни реформи и от непрекъснати усилия, защото ние сме в конкуренция с останалия свят, той не седи на едно място, и колкото повече сме в състояние да произведем стоки и услуги, които самите ние харесваме, потребяваме и света иска да купува от нас, толкова по-добре“, коментира Харпацумян, цитиран от Дарик.
Според Кристофор Павлов, главен икономист на UniCredit Bulbank, след силния дефлационен натиск, който наблюдавахме през първите 3 години от началото на кризата, през миналата година цените на основните класове активи започнаха да се стабилизират. Така например цените на жилищата забавиха спада си до 2.7% на годишна база, след понижение с 6.1% през 2011 г. и двуцифрени спадове през 2010 и 2009 г. Повечето фондови индекси също започнаха да се стабилизират.
След като Европейската централна банка обяви, че ще подкрепи с покупки на облигации всяка страна в еврозоната, която поиска помощ, апетитът за високодоходни активи започна отново да расте. Това доведе до завръщане на интереса на инвеститорите към развиващите се пазари, определено от Павлов като процес на нормализация на локацията на активите.
Този процес достигна бързо и българските финансови пазари. Той доведе до спад на рисковите премии за държавния дълг и до обръщане на посоката на капиталовите потоци в българската икономика. В резултат за първите 11 месеца на миналата година финансовата сметка е на плюс в 1.658 млрд. евро, спрямо дефицит от 768 млн. евро през 2011 г.
Павлов посочи, че може би най-важното е, че отрицателните капиталови потоци, насочвани през банковия сектор изключително забавиха динамиката си и от 1.5 млрд. евро през 2011 г., за първите 11 месеца на 2012 г. са редуцирани до 202 млн. евро.
Българският банков сектор навлиза в заключителната фаза на процеса на редуциране на зависимостта от външно финансиране. Нетните външни пасиви на банките намляха до 4.4% от активите им. В основата на този процес е високата норма на спестявания от 24% от брутния вътрешен продукт на страната, като ръстът на депозитите продължава да изпреварва този на кредитите.
Кредитът за домакинствата отбеляза минимален спад през миналата година, който се дължи на технически фактори като отписване на активи. В същото време кредитът за корпоративния сектор в България продължава да нараства с умерени темпове, докато в повечето страни от Централна и Източна Европа има спад.
Редуцирането на лихвите по кредитите също продължи, като за миналата година, по данни на БНБ, има понижение с 54 базисни пункта, което е по-голямо от общият спад за предходните 3 години /39 базисни пункта/
Процесът на абсорбиране на загубите в резултат на спукването на балона с цените на недвижимите имоти и рецесията от 2009 г. също продължава. Печалбата на банковия сектор за 2012 г. след данъци достигна 567 млн. лева, като по този начин възвращаемостта на капитала остава по-ниска от цената му за четвърта поредна година.
Но през последното тримесечие е налице спад на дела на необслужваните задължения в банковите портфейли до 16.6%, за първи път от 2009 г. насам. Това, според Павлов, е индикация, че лошите кредити
са достигнали своя пик и след период на консолидация, който вероятно ще продължи около година, ще стартира подобрение, като проблемните задължения ще започнат макар и бавно да намаляват.
В определени сектори, като например строителството, все още има значителен брой компании, които са в затруднено положение. Те трябва да преминат през процес на финансово преструктуриране за
редуциране на задлъжнялостта, включително и чрез трансформиране на дълг в акции. За целта, по думите на Павлов, е необходима и намесата на държавата, която да ускори процедурите на обявяване в
несъстоятелност.
През миналата година уязвимостта на банките значително намаля. Това ще позволи фокусът през 2013 г. да се премести върху подобряване на условията, при които домакинствата и компаниите от реалната
икономика получават кредити и до свиване на банковите мрежи в страната.
В условията на слабо търсене на заеми, подобряването на ликвидността ще намери израз най-вече в по-нататъшно намаляване на лихвите. UniCredit Bulbank очаква спад от 46 базисни пункта на лихвите по
кредитите и от 26 базисни пункта на лихвите по депозитите през 2013 г. От банката прогнозират ръст на кредитирането за бизнеса от 4.7%, при повишение с 5% през 2012 г. Забавянето на растежа се
дължи на някои еднократни фактори, като значително ограничаване на заемите за възобновяеми енергийни източници. За сметка на това, Павлов прогнозира силно увеличение на кредитирането за селското
стопанство.
Финансовата задлъжнялост на корпоративния сектор е висока, докато в правителствения сектор има спад, а нивото на задлъжнялост на домакинствата е ниско за развиващата се икономика като
България.
Нивото на лошите кредити, според Павлов, е управляемо и няма да доведе до спасяване на български банки със средства на данъкоплатците. Той прогнозира свиване на дела на заемите с просрочие
над 90 дни до 13.6% през 2014 г. и до 10.7% през през 2015 г. За това допринася основно факторът време. Повечето от проблемните задължения са резултат от рецесията през 2009 г. и банките вече са
наясно по кои от тях могат да очакват възвращаемост и кои трябва да бъдат ликвидирани.
Така, 2014 г. ще бъде последната, в която ще се наблюдават завишени нива на провизиране. От началото на кризата банките в страната са формирали провизии и обезценки за близо 5 млрд. лв. От 2015 г.
нататък възвращаемостта на капитала за първи път ще надмине цената му след шест последователни години на обратната тенденция.
За 2013 г. UniCredit Bulbank прогнозира спад на нетната печалба на банките в България със 17%, който ще бъде последван от рязко подобряване с 67.7% през 2014 г.
