Твърдо вярва, че валутният борд е най-подходящата форма на парична политика за България до приемането й в еврозоната и яростно се противопоставя на всяко публично изразено мнение за корекции в модела на валутния борд
Министър на финансите в служебното правителство е подуправителят на БНБ Калин Христов.
Христов е роден през 1971 г. в град Плевен. През 1996 г. завършва УНСС като магистър по макроикономика.
От февруари 1997 г. до декември 2000 г. е асистент в катедра „Икономикс” на УНСС.
В периода януари 2001–декември 2004 г. е главен асистент в катедра „Финанси” на същия университет. От септември до декември 2001 г. е участвал като изследовател в проекта „Exchange Rate Issues” на
Централната банка на Великобритания.
От октомври 1997 до септември 2001 г. е експерт в дирекция „Икономически изследвания и прогнози” в БНБ.
От 2002 г. Калин Христов е член на Инвестиционния комитет на БНБ, а от 2005 г. е член на Комитета по парична политика на Европейската централна банка.
Председател е на УС на Българската макроикономическа асоциация и член на УС на Института за пазарна икономика.
Съветник е на управителя на БНБ от октомври 2003 до октомври 2009 г., а от февруари 2002 до октомври 2003 г. - съветник на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Емисионно”,
От октомври 2009 г. е член на Управителния съвет на Българската народна банка и подуправител, ръководител на управление „Емисионно”.
От него не може да се очаква завой от политиката на финансова стабилност на всяка цена, което трябва да е и основната му задача. Той е отявлен привърженик на Австрийската школа в икономиката и на схващането, че икономически растеж не може да се постигне с държавни разходи. Твърдо вярва, че валутният борд е най-подходящата форма на парична политика за България до приемането й в еврозоната и яростно се противопоставя на всяко публично изразено мнение за корекции в модела на валутния борд.
Христов беше един от противниците на назначаването на професора по икономика от INSEAD Илиян Михов за икономически вицепремиер през 2010 г., заради предложението му държавата да води квази парична политика чрез инструментите на държавния дълг.
След като дълги години защитаваше нуждата от колкото се може по-бързо предприемане на стъпки към въвеждане на еврото, в последните си изказвания той е по-въздържан и застъпва виждането, че с дълговата криза и несигурността еврозоната вече не е толкова привлекателна и трябва да се изчака.
От самото начало на кризата при Тройната коалиция, и след това при управлението на ГЕРБ призовава правителството да спазва фискална дисциплина и да поддържа високо равнище на средствата във фискалния резерв.
