Централната банка прие Нови условия за касово обслужване на клиенти с банкноти и монети, оформени като ценни пратки. Те влизат в сила от 3 ноември 2003 година - точно месец и половина след гласуването им от УС на БНБ. С условията се урежда редът за пренос на ценни пратки в евро, лева и друга валута, както и условията и редът за установяване на действителната стойност на ценната пратка и редът за уреждане на констатирани различия в ценна пратка между изпращача и получателя й.
Особен интерес за читателите на КЕШ ще представляват изискванията за опаковане на ценните пратки - стандарт, който се прилага на практика както от БНБ и нейните клонове за парите, които изпраща на
търговските банки, така и от влогонабиращите институции, които обслужват своите клиенти с услугата "Инкасо". Мнозина от нас са виждали как от сградите на кредитните институции излизат здрави и
въоръжени младежи с черни униформи на охранителните фирми и бързо прехвърлят десетки и дори стотици хиляди левове от трезорите в инкасовите автомобили. Често се случва и обратната операция, особено
когато инкасовите фирми събират оборота на по-големите магазини, заведения или бензиностанции.
Затова възниква естественият въпрос, какви са изискванията за
чувалите и етикетите на ценните пратки
Според стандарта на БНБ за опаковане на банкноти и монети се използват платнени чували и полиетиленови самозалепващи пликове. Могат да се използват и опаковки, различни от стандартните, стига да са
утвърдени от БНБ.
Чувалите трябва са изработени от плат, издържащ 20 кг товар, с вътрешен шев. Адресният етикет се поставя допълнително и трябва да е изработен от дебел негланциран картон с два отвора.
Полиетиленовите самозалепващи пликове са прозрачни и осигурени срещу неправомерно и нерегламентирано отваряне, за да издържат 20 кг товар и да са с двоен страничен шев с отпечатан на него текст. Те
трябва да имат и дръжка за носене и адресен етикет на защитен бял фон.
На адресния етикет са отпечатани наименованието на получателя; съдържанието на опаковката (банкноти, монети); видът валута (национална или чуждестранна); обявеният брой и номинали на банкнотите или
монетите; обявената стойност на съдържанието на опаковката цифром и словом; номерът на опаковката; датата на оформяне на опаковката; номерът на ценната пратка; наименованието на изпращача.
Чувалът трябва да е прошит и вързан с канап, двата края на който са завързани на възел, прокарани през двата отвора на адресния етикет (от лицевата му страна към гърба) и отново вързани на възел.
Краищата на канапа трябва да са запечатани с червен восък или със силикон, с отпечатък от металния печат на банката, респективно на клиента, където е оформен чувалът. Всички реквизити на адресния
етикет трябва да са попълнени ясно и без корекции.
Когато се
установят различия
в ценната пратка на клиента, банката съставя акт за различие, който се подписва най-малко от две длъжностни лица. Когато различието се дължи на установени неистински български банкноти и монети и
чуждестранни банкноти, към акта за различие се прилага документ за извършената експертиза.
