Преработената суровина тази година от винарските фирми ще е около 200 хил. тона
В България намаляват не само засетите площи с пшеница, но и плододаващите лозя. Тенденцията за това е от две години, откакто в министерството на земеделието се пренесе почти целия партиен актив на ДПС. Тя се потвърждава от данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното, според които през 2003 г. ще бъдат произведени около 356 хил. тона винено грозде, което е с 9% по-малко в сравнение с миналата година.
По данни на дирекция “Агростатистика” към земеделското министерство през 2002 г. са произведени общо 408,9 хил. тона грозде, което е 6% по-ниска реколта в сравнение с 2001 г. Според експерти, ако тази отрицателна тенденция се запази и за догодина, българското вино може и да не се впише в картата на Европейския съюз.
Годишно у нас винзаводите преработват около 170 хил. тона грозде, а в домашни условия – с 33% повече от количествата за промишлена преработка.
В България площите, засети с лозя са 1 452 хил. дка. От тях 152 хил. дка са огнища на болести и неприятели, което е проблем и за околните насаждения. Така стопанисваните площи през последните две
години се очертават към 1 300 хил. дка. Поради различни причини, главно измръзване, миналата година 59,2 хил. дка не са реколтирани, т.е не са дали плод. Младите лозя, които все още не са встъпили
в плододаващ период, са около 94,5 хил. дка, което означава, че общо в страната лозята, които дават плод са не повече от 1 млн. декара.
От тях 56% или 609 хил. дка са засадени със сортове, предназначени за производство на червени вина, а 485 хил. дка – за бели вина. Тези площи ще ни се признаят и по тази квота ще получаваме субсидии от Брюксел, ако до влизането ни в ЕС не успеем да засадим нови лозя. Справката за дейността на Държавен фонд “Земеделие” сочи, че за цялата 2002 г. са одобрени само 8 инвестиционни проекта за лозарство с размер на кредита от 4,565 млн. лв. За първото шестмесечие на тази година те са нараснали двойно, но размерът на кредита за тях се е увеличил само с 860 хил. лв. Излиза, че за 1,5 година държавата е подпомогнала да се засадят едва 7 450 дка с нови лозя. При този темп ще ни трябват поне още двайсет години, за да изпълним записаното в преговорната глава “Земеделие” с ЕС, че през 2007 г. България ще се присъедини към Общността с 1,4 млн. дка лозя.
Общото състояние на лозята у нас рефлектират и върху производството на вино. Според информация в ситуационно-перспективния анализ на експертите в земеделското министерство, преработеното грозде през 2002 г. е било 382,2 хил. тона грозде, от които са получени 1 982 хил. хектолитра вино. Прогнозата за тази година е винарските изби да изкупят между 190 и 200 хил. тона суровина.
Намаляването на количеството произведено вино, както и на общия износ през последните години, все още не е преустановено, сочи анализът на бранша. По данни на митниците през 2002 г. са изнесени 785 470 хектолитра вино, което е с около 2% под равнището за предходната година. За 2003 г. прогнозата е износът да се запази близо до нивото на миналата година – не повече от 800 хил. хектолитра вино. Тя едва ли ще се сбъдне, като имаме предвид, че реколтата е с 9% по-ниска от 2002 г.
Най-голямо отстъпление в износа България има спрямо страните-членки на ЕС, сочат данните на експертите в земеделското министерство. Според тях спадът за миналата година е с 26% спрямо 2001 г., като най-голямо е намалението в износа за Франция, Дания, Холандия и Австрия. Традиционни за България остават пазарите във Великобритания, където изнасяме 44% от общия износ за ЕС, и Германия. Въпреки че износът за ОНД нараства около два пъти спрямо 2001 г., средната експортна експортна цена за тези страни намалява от 0,88 на 0,77 щ.д./л., което пак е в загуба на българските винзаводи.
За сравнение, през 2002 г. вносът на наливни вина у нас нараства до 34 874 хектолитра, което е около три пъти повече в сравнение с предходната година. Най-големи са количествата от Македония, които
са 39% от общия внос. Според експертите увеличението е свързано със завишения износ на вина за пазарите на ОНД, където вместо български, родните търговци изнасят македонски, защото в тези страни не
се изисква гарантиран произход на виното. Това обяснява и защо вносът на бутилирани вина у нас е значително по-малък от този на наливните вина.
