Курс по икономика избавил Неделчо Неделчев от работа на село Заместникът на Николай Василев мрази Лондон заради грозните жени
Назначението на 29-годишния Неделчо Неделчев като заместник-министър на транспорта и съобщенията не изненада никого. Защото във ведомството вече е традиция човекът, който отговаря за телекомуникациите и високите технологии, да е неприлично млад, но с достоен за завиждане опит. Крак през 2001 г. повлече Николай Николов. "Той беше по-млад и от мен", уточнява наследникът му Неделчев. Съвсем пресният заместник-министър е завършил международни икономически отношения в УНСС. Започнал е кариерата си като финансов консултант и дилър на ценни книжа в брокерската къща АВАЛ. Работи в Първа инвестиционна банка като дилър, а след това като управител на "Първа финансова брокерска къща". Преди месец и половина обаче получава предложение, на което трудно се отказва. "Николай Василев ме покани за свой заместник", разкрива Неделчев. Двамата се познават от есента на 1997 г. Тогава той е в Първа финансова брокерска къща, а бъдещият вицепремиер - в банка UBS. До 2001 г. работят заедно. След това Неделчев участва в групата, която пише промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. "Помогнахме безвъзмездно. Това беше материя, от която аз разбирах", обяснява той. Според него Василев го поканил в министерството, защото познава работата и възможностите му. "Но вицепремиерът ми показа само демоверсията на това, което ме очаква. Не каза колко труд трябва да се положи, за да се случат някои неща", посочва зам.-министърът. Според него най-трудното в държавната администрация е да накараш хората да предлагат идеи и решения. Не му липсва увереност. И не се притеснява от годините си. "Един от последните проекти, с които се занимавах, преди да стана заместник-министър, беше за 40 млн. евро. Разходите на клиента ми бяха около половин милион евро. Ако парите са измерител на отговорността, то аз съм носил голяма", категоричен е той. Единствената промяна сега е, че има по-малко време за развлечения. "Вечер съм уморен, нямам сили да ходя по заведения", твърди Неделчев. Иначе обича спокойните, "антистрес" занимания. При първа възможност хваща въдицата и отива за риба. "Но нямам билет", признава Неделчев. За пороците си признава: "Пуша и проспивам половината събота". Твърди, че никога не е мечтал да влезе в политиката. "Баща ми е строителен инженер и като дете съм искал да стана архитект. Рисувах и дори исках да се захвана сериозно с това". Но съдбата му определила друго. "Като бях в осми клас в гимназията, баща ми започна да строи вила. На мускули - трябваха много пари. Затова всички участвахме. И аз 40 дни бях заточен в едно село, без да се прибирам в София. Тежък физически труд! По това време разбрах, че в София има курс за средношколци по мениджмънт и икономика. И има изпит. Казах на баща ми, че трябва да се подготвя за този изпит. И той ме пусна цяла седмица. Но школата се оказа много интересна", споделя Неделчев. За разлика от другите юпита във властта той никога не е живял извън България. Дори отказал предложения за работа в чужбина. "Обидиха ме, като ме питаха след официалното представяне: "А кога се върнахте в България?" Не мисля, че хората трябва да имат тази нагласа. Много от приятелите ми се връщат от чужбина. Те казват: "Времето в Лондон е лошо, работата е много, заплатата не е висока. А жените - да не говорим...", с усмивка разказва Неделчев.
