Конституционния съд: Разследващи органи има само в съдебната власт
Създаването на данъчна полиция у нас за момента е блокирано от тълкувателно решение на Конституционния съд. Това обясни главният данъчен директор Николай Попов.
Концепцията за създаване на органа, която бе приета преди време, предвижда той да е под шапката на финансовото министерство. Наскоро обаче излязло тълкувателно решение на КС, с което се определя,
че орган със разследващи функции може да има само към съдебната власт. Според Попов, ако това тълкувателно решение остане в сила, трябва да се изчака Велико народно събрание, което да промени
конституцията, за да може данъчната полиция да работи към финансовото министерство. Ако специализираният орган бъде създаден, преди да се направи тази промяна, той ще може само да събира данни за
данъчни нарушения, но не и да ги разследва. За целта ще трябва да ги предава на компетентните органи.
Според Попов от тази ситуация може да се излезе, ако депутати поискат от съда ново тълкуване. Тогава КС може да излезе със становище, че няма пречка данъчната полиция да се създаде към финансите,
въпреки че ще има разследващи функции. В ЕС почти всички специализирани органи като Комисията за защита на конкуренцията, застрахователни и пенсионни надзори и др. имат звена за разследване заради
спецификата на дейността си, обясни главният данъчен директор.
В Министерството на финансите е създадена работна група, която да прецени дали данъчната полиция да се създаде със специален закон, или да се уреди в Данъчния процесуален кодекс. Обмисляло се тя да
работи към бъдещата Национална агенция по приходите, в каквато от 2005 г. ще се обединят данъчните и събирачите на осигуровки от НОИ.
Създаването на данъчната полиция бе сред мерките за борба със сивата икономика, които финансовият министър Милен Велчев обяви в началото на лятото. Известно време той имаше спорове с вътрешния
министър Георги Петканов под чий контрол да е новият орган, но накрая мнозинството взе политическото решение службата да е към финансите.
ЧИСЛА
720 млн. лв. са допълнителните приходи за бюджета, които данъчните са осигурили от ревизии и проверки през деветте месеца. В момента данъчните са като многоръкия Шива. Те събират данък сгради и
такса смет за 4,4 млн. сгради и имоти в страната, налози за 3,2 млн. автомобили, камиони, моторници, яхти и други превозни средства, обработват 1,5 млн. декларации за данък общ доход и патент, 120
000 корпоративни декларации и 1 млн. декларации по ДДС. Администрацията осигурява 70% от приходите в бюджета. Годишната й издръжка е 95 млн. лв., а персоналът - 9500 служители.
