Голямата опасност идва от нарастването на задълженията на Португалия и Испания
Европа не се е възстановила. Тя е започнала да се стабилизира, но на фона на масова безработица, с дългови траектории извън контрол в Италия, Португалия, Испания и Гърция. Самодоволството на
политиките, провеждани в еврозоната, спира дъха на фона на дълбоките икономически проблеми, пише The Telegraph, цитиран от Дарик.
"Европа, изглежда, е упоена за лошите новини ", коментира Саймън Тилфорд от Центъра за европейска реформа. Първите признаци на съживяване след шест тримесечия на рецесия се считат за доказателство
за успеха на шоковата терапия, въпреки че опашката на кризата все още предстои.
"Реалността е малко по-различна. Испанската и италианската икономики ще се свият с още 2% през 2013 година. Гърция е на път да регистрира спад от между 5 и 7 на сто, а Португалия от 3 до 4 на сто.
Това въобще не може да се нарече оздравителен процес. Реалните лихви във въпросните страни продължават да растат от вече високи нива", отчита Тилфорд.
Дали рецесията е приключила, едва ли можем да сме сигурни, особено ако гледаме спредовете в лихвените нива между периферията и центъра на еврозоната. Дългът на страните в криза продължава да расте
по-бързо от номиналния им брутен вътрешен продукт.
Според Тилфорд голямата опасност идва от нарастването на задълженията на Португалия и Испания с 15 процентни пункта от БВП през миналата година, за Ирландия увеличението е с 18 процентни пункта, а
за Гърция с 24 процентни пункта. В Италия негативният показател се покачва със 7 проценти пункта, до 130 на сто.
Това са плодовете на политиките на строги икономии, некомпенсирани с парични стимули. Съотношенията на дълга се увеличават дори по-бързо, отколкото преди кризата.
Само през миналата година 45 530 испанци са емигрирали във Великобритания, за да търсят работа. Но масовото изселване от Южна Европа не води до спад на безработицата. Сред младежите тя достига
62.9% в Гърция, 56.1% в Испания, 39.5% в Италия, 37.9% в Кипър и 37.4% в Португалия. Това със сигурност е най-големият провал на европейската политика.
Дали еврозоната наистина излиза от криза. Ако се гледат проучванията за активността в производството и сектора на услугите, това безспорно е така.
Но другите индикатори показват различна картина. Широките пари M3 са в застой, намалявайки на годишна база с 1.5 на сто. Кредитирането за бизнеса се свива с ускорени темпове, като пада с 1.9% само
през юли.
Еврозоната е заплашена от три големи опасности. Еврото поскъпна с 30% срещу йената през изминалата година, освен това единната валута спечели 25% спрямо индийската рупия и 20% спрямо бразилския
реал. Европа реално губи конкурентоспособност въпреки възхода на щатския долар.
Разходите по заемите в еврозоната скочиха със 70 базисни пункта, след като Федералният резерв на САЩ започна да говори през май за излизане от политиката на количествени улеснения. А ЕЦБ не прави
почти нищо по-въпроса.
И последната опасност идва от рязкото поскъпване на петрола. От юни насам цените на контрактите за сорт Брент са нараснали в Лондон с 15 долара. Това е още един фактор, който ще се отрази на
потреблението и конкурентоспособността на европейската икономика.
