Писма от ресорните си министри са получили в началото на годината всички звена, организации и предприятия, подчинени на министерствата на икономиката и на транспорта и съобщенията.
Писмата от двете ведомства са с различен текст. Преследваната цел обаче е една: императивно се налага волята на съответния министър сам да подбере застрахователната компания за всяко от подопечните си дружества.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров отсега се е замислил кой ще застрахова подопечните му компании догодина. Затова с писмо от 7 януари 2002 г. е уведомил подведомствените му шефове, че "Във връзка с провеждането от Вашето дружество на процедури, свързани със задължителното застраховане на дейността, имуществото, отговорностите и персонала за 2003 г., смятаме за необходимо и целесъобразно въпросните процедури да бъдат осъществени в рамките на провеждането на една обществена поръчка." Текстът е разпратен до всички държавни предприятия и еднолични търговски дружества, в които Петров упражнява правата на собственост, както и до второстепенните разпоредители с бюджетни средства и до войските към ведомството. Министърът на транспорта Петров ги информира, че ще бъде възложител на обществената поръчка, а разходите по нея ще се поемат от ведомствения бюджет. Нещо повече, министърът "разширява" обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП), като нарежда "компетентният орган за управление на дружеството да вземе решение за откриване на процедура за избор на застраховател дори и в случай, че то не е субект по чл.4, т.3 на този закон". Въпросният законов текст пък определя, че обществена поръчка трябва да обявят търговски дружества и държавните предприятия, които извършват една или няколко от следните дейности: експлоатация на летища, пристанища или друга терминална база на превозвачи; експлоатация на мрежи за обществени услуги в областта на транспорта; експлоатация на далекосъобщителни мрежи или предоставяне на далекосъобщителни и пощенски услуги, както и на автоматизирани системи за обществени услуги.
На управителните тела е наредено също "да упълномощят министъра на транспорта и съобщенията да изпълни функциите на възложител по обществената поръчка и да сключи от името и за сметка на дружеството договор с определения изпълнител".
Съответните решения на управителните органи е трябвало да се представят във ведомството до 15 януари 2002 година. Пак дотогава по електронна поща е трябвало да се изпратят и двете искани пълномощни, придружени както от попълнена в табличен вид информация за всички видове задължителни застраховки и всички обекти, подлежащи на застраховане от дружествата, така и от копие на действащите в момента договори за застраховка.
Според транспортния министър не самият той, а международен брокер ще извърши избора на застраховател за отрасъла. Така щяла да се спре корупцията и изтичането на средства при определянето на български застраховател.
Министърът поясни още, че по негова информация - в момента, комисионите, които се давали, за да бъде избран един или друг застраховател, били от 10 до 25% и по този начин се източвали пари от дружествата. Той уточни също, че ако се ползват международни брокери, преговорите със застрахователните компании можело да се водят по-добре и по-пълно да се защитят правата на застрахования. Петров не спомена обаче срещу колко пари предпочетеният брокер ще извърши услугата.
Въпросите около новия почин на министъра от "новото време" са доста. Как например един-единствен брокер, пък било той и с международен престиж, ще съумее да защити по-добре интересите на дадено дружество, отколкото сформираната за целта (по правилата на ЗОП) специална комисия, оторизирана да подбере най-добрия застраховател по предварително зададени изисквания и критерии? Като какъв ще се яви този брокер - като заместник на въпросната комисия (за което веднъж упълномощеният министър трябва да го преупълномощи), или ведомството ще сключва отделен договор с него (което пък излиза съвсем извън рамките на ЗОП). И как ще се спестят онези "изтичащи", според министъра, средства - под формата на рушвети между 10 и 25% от застрахователните премии, при условие че въпросният брокер де факто ще се яви посредник по сделката, което съвсем естествено ще я оскъпи?
И още нещо - като как международните брокерски компании ще участват в поръчка по ЗОП, който дефинитивно изисква изпълнителите да са регистрирани по българското законодателство? Най-оспорвана изглежда е (не)законността на новия почин, чието тълкуване би ангажирало поне седмичните усилия на немалък екип изтъкнати юристи.
Председателят на управителния съвет на Асоциацията на застрахователните брокери у нас Янаки Андреев, подобно на колегите си от останалите браншови институции, не пожела официално да коментира случая. Пред в. "БАНКЕРЪ" обаче той не отрече, че е запознат с "нововъведението" на транспортния министър. Според Андреев, ведомството на Пламен Петров навярно щяло да обяви конкурс за избор на международен брокер. Представителите на големите международни брокерски компании, регистрирани у нас, били малцина и действали като еднолични дружества с ограничена отговорност до 50 хил. лева.
В опитите си да се аргументира транспортният министър съвсем омъгли новия си почин и сведе ролята на посредника до тази на лицето, "което ще подбере най-добрата застрахователна компания за всеки от отделните задължителни форми на услугата."
От цялата мъглявина става ясно само, че две, най-много три компании ще поемат застраховането на всичките подопечни на министър Петров предприятия, звена и формации, действащи по силата на специални закони. И ако трябва да ги да изброим, може би няма да ни стигнат страниците на вестника. Но не бива да подминем "Български пощи" и БТК-ЕАД, БДЖ, всички граждански летища, всички пристанища, фериботите, параходство "Български морски флот", "Българско речно плаване", Транспортни войски и поделенията към далекосъобщенията...
Застрахователната премия за всички тях е от порядъка на десетки, дори стотици милиони лева, твърдят експерти от бранша. При новия почин за избор на застраховател сумите ще се увеличат с посредническия процент на избрания международен брокер. Но всички те ще отидат по сметките на две-три застрахователни компании. А не е далече от ума, че и брокерът, и предпочетените компании ще са близки на сърцето министерско.
Случаят с Министерството на икономиката процедурно е по-различен. Но не и по преследвани цели. Разликите идват от факта, че в това ведомство най-вероятно са пренебрегнали българското законодателство. Или, изглежда, не са чували, че от 1 януари 2000 г. у нас е в сила Закон за обществените поръчки. Защото в писмото, подписано от заместник-министър Калоян Нинов и разпратено до управителите на едноличните търговски дружества към ведомството, се описва някаква нестандартна процедура за избор на застраховател. Тя само до известна степен прилича на обществена поръчка, но изобщо не се вписва в специалния закон.
От управителите на тези дружества се изисква - месец преди да изтече действащата застраховка, да публикуват обява за набиране на оферти от лицензирани застрахователи за следващия период. Нинов нарежда още офертите да му бъдат изпратени в министерството в затворени пликове и да съдържат пълен отговор на подробно изброените в писмото показатели. Поставен е и срок за набиране на предложенията - десет дни след публикуване на обявата за избор на застраховател. Запечатаните оферти трябва да пристигнат в Министерството на икономиката, придружени от писмена декларация на съответния управител, че пликовете не са отваряни след получаването им в дружеството.
Не е ясно дали заместник-министър Нинов сам, или съветвайки се с шефа си, ще определи застрахователната компания за всяко от подопечните им дружества, но ведомството се ангажира писмено да ги уведоми кой е избраникът. Притежавайки "свещеното" министерско писмо, дружеството спокойно ще може да сключи договор за застраховане на имуществото си и да плати полагаемите се премии.
Ако се съди по писмото на Нинов, за Министерство на икономиката сякаш е без значение дали една, две, или повече ще са предпочетените застрахователни компании. Но отсега е ясно, че и в това ведомство изборът на застраховател отново ще е едноличен.
Доколко и как той ще се отрази на пазара, можем само да гадаем. "Ефектите" обаче ще са по-големи от прогнозираните. Според юристи, всички договори, сключени по описаната по-горе процедура, вероятно ще бъдат "съборени" от неизбраните застрахователи, защото незаконосъобразността им ще е очевадна. Причината е, че няма да бъде спазен чл.3, ал.1, т.3, б. "е" на ЗОП, според който застраховането задължително е обект на обществена поръчка за всички държавни институции, организации, звена и предприятия.
Самото нарушение пък напълно се вписва в чл.60, ал.1 на ЗОП и предвижда глоба от 5 на сто от стойността на поръчката, но не по-малко от 5000 лева. Спорно ще е само кой точно е нарушителят - дали
съответният управител на дружество, който се явява "възложител по смисъла на този закон и не е "спазил" изискването да проведе предвидената процедура за възлагане на обществена поръчка", или
министърът (съответно неговият заместник) - дал указания за извършване на закононарушение? Впрочем последните двама могат да попаднат под ударите на Наказателния кодекс, където са формулирани
престъпленията по служба. Решението, след събиране на съответните доказателства, е изцяло в прерогативите на съдебната система.
