Синдикатите настояват да се криминализира неплащането на осигурителни вноски
Състоялата се в София международна конференция по проблемите и развитието на пенсионната реформа срещна на едно място гледните точки на бизнеса и на работещите. Отчитайки като "успех" постигнатото,
браншовите организации обаче кръстосаха мнения по приоритетите на осигурителните стълбове. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Дикран Тебеян "дълго време се поддържаше
илюзията, че може след 6 - 7 години да се стабилизира финансово първият стълб, и се отправят некомпетентни критики към ДОО за това, че се нуждае от значителна субсидия. Цената на финансовата
стабилизация на първия стълб е отказ от реформата. Или трябва да развием тристълбов модел със значителна роля на втория и третия стълб, или да се върнем към разходопокривната система, обречена на
крах след 10 - 15 години". Като сериозен проблем се очертава недостатъчният размер на вноските на универсалните фондове, включително и на 5-процентната вноска през 2007 г., който няма да позволи
вторият стълб да играе чувствителна роля в общия размер на бъдещите пенсии, предупреждават работодателите.
Зам.-председателят на КНСБ Николай Ненков обаче отбеляза в доклада си, че категорично условие на синдикатите за подкрепа на новата пенсионна архитектура е "приоритетно развитие на солидарния първи
стълб като единствено способен да поддържа социалната еднородност на обществото при здравословни обществени финанси; паралелно с това грижливо, но внимателно и постепенно развитие на капиталовите
схеми като допълващи и надграждащи основната пенсия от солидарния стълб". Синдикатите смятат, че се "натрапва проваленият модел на ликвидиране на солидарния стълб и се дават необосновано високи
рискови рецепти за рязко намаляване размера на осигурителната тежест". Синдикатите не са за отказ от "капиталовата компонента" на българската тристълбова пенсионна система, а за търсене на
оптимален баланс между трите стълба, посочи Ненков. Той добави, че трябва да бъде създаден фонд за демографски резерв, който да гарантира дълговечност на солидарната пенсионна система".
Браншовите организации изтъкнаха редица належащи за решаване въпроси пред пенсионното осигуряване.
"Възприетият подход на постепенно увеличаване на пенсионната възраст и възможността за пенсиониране на 63- и 60-годишна възраст не отговарят нито на демографските прогнози, нито на достигнатото
вече съотношение между осигурени лица и пенсионери", отчете Тебеян. Продължава запазването на субективно определяните от преди реформата размери на осигурителните вноски, в резултат на което при
равен осигурителен доход и стаж един работник от II категория труд ще получава с 56% по-висока пенсия от работник от I категория труд. Работодателските организации настояват за прекратяване на
"наглото и безнаказано издаване на фиктивни болнични листове от корумпирани лични лекари", както и за
спиране на корупцията при медицинската експертиза на неработоспособността. При това инвалидните пенсии се увеличиха 4 пъти и са на път да обезсмислят цялата реформа, посочват от БСК.
От своя страна синдикатите предлагат повишаване на контрола и ограничаване на възможностите за нарушаване на трудовото законодателство. Те са за криминализиране неплащането на осигурителните
вноски. Един от сериозните въпроси е за финансиране на осигурителната система през следващите години - само с осигурителни вноски или и с данъци. В данъчна конкуренция с новоприетите страни в ЕС
България е по-непривлекателна от тях като място за инвестиции. Според БСК единственият ни шанс е в създаването на по-атрактивни условия за бизнес от тях, което обаче не може да стане със сегашните
размери на осигурителните вноски. От синдикатите предлагат "преосмисляне на разпределението на общата осигурителна вноска, като се пререши ролята на държавата, на основата на равното третиране на
всички граждани, без оглед на трудовия статут".
"Сериозен е и въпросът, ще финансира ли държавният бюджет с адекватни осигурителни вноски драстично по-ранното пенсиониране на кадровите военнослужещи, служителите на МВР и на другите специални
ведомства. Около 1/3 от дефицита на ДОО се дължи на нереално ниския размер на вноските за тези лица. Опасността при тези категории служители е в това, че ако тази практика продължи, техните пенсии
в бъдеще ще се изплащат за сметка на работниците и служителите", коментират работодателите.
Навсякъде в света осигурителното законодателство
гарантира минимални размери на пенсиите
и другите обезщетения. У нас степента на солидарност е доведена до абсурд, заявяват от БСК. Всеки четвърти пенсионер получава гарантирания минимален размер за сметка на останалите пенсионери с
по-голям индивидуален принос към осигурителната система. Значителна част от пенсионерите, получаващи гарантирания минимален размер, са лица, укривали реалните си доходи по време на осигурителния си
стаж. Това до голяма степен унищожава стимулите за участие в осигуряването, което при ниската осигурителна култура на българските граждани ще продължава да създава сериозни проблеми в бъдеще.
Синдикатите смятат, че е необходимо подобряване формулата за определяне размера на пенсията
в т. ч. въвеждане на обвързан с реалния осигурителен принос "таван" на пенсиите.
От БСК настояват след изборите посочените проблеми да бъдат дискутирани за намирането на адекватни решения. Конференцията се състоя на 16 - 17 февруари и бе по повод приключване на проекта
"Пенсионна реформа", осъществен от USAID. По време на форума бе направена равносметка за извършеното в областта на пенсионното осигуряване; представен бе и чуждестранният опит в пенсионното
осигуряване. Според управителя на НОИ Йордан Христосков крайната цел на пенсионната реформа е пенсиите да достигнат 70 - 80% от дохода преди пенсиониране. От Световната банка посъветваха пенсиите
да не се освобождават от данъци, а според Международния валутен фонд са необходими по-гъвкави правила за инвестирането в ДЦК от страна на пенсионните фондове, както и инвестиране в чужбина.
