Рекорден ръст от 10-15% на подадените искания за нови кредити отчитат търговските банки през последните две-три седмици в сравнение с предходните няколко. Това заявиха за "Дневник" експерти в Българска народна банка (БНБ).
Според тях търсене на пари назаем се e активизирало най-вече, след като БНБ обяви намерението си да засили надзора над банките, както и да допълни Централния кредитен регистър със сумите под 10 хиляди лева. В регистъра към БНБ в момента се вписват всички задължения на граждани и фирми към банките.
Преди няколко месеца доскорошният шеф на мисията на МВФ за България Джералд Шиф за първи път постави открито въпроса за сериозния ръст на кредитите в страната и изказа опасенията си, че това може да доведе до увеличение на дела на лошите заеми. При последното си посещение той обясни, че кредитната експанзия е намалила темпа си. През октомври обаче портфейлът на банките нарасна рекордно с близо половин милиард лева при средномесечен ръст през тази година от около 250 млн. лева. В момента общият кредитен портфейл на банките е 8.78 млрд. лв. Съотношението кредити/активи пък достигна за първи път 52.8%.
"Населението тегли заеми като за последно", смятат водещи банкери. Напълно възможно е последните два месеца на тази година да се окажат рекордни по отношение на отпуснати кредити. "Най-голямо е търсенето на суми под 10 хиляди лева", казаха още експертите.
Това е напълно обяснимо, тъй като гражданите предпочитат да вземат няколко потребителски заема от по около 9999 лв. от няколко банки. По този начин тегления заем не влиза в обхвата на кредитния регистър и кредитоискателя може да тегли още няколко, като декларира пред другата банка, че няма никакви задължения към кредитните институции.
Този прийом прилагат най-вече гражданите, чийто доходи не позволяват вземане на кредит над 10 хиляди лева, а пък на тях са им необходими повече средства. За зародилата се сега психоза спомогнаха и заглавията в няколко вестника, които обявиха, че от следващата година БНБ слага край на лесните кредити.
След като Централният кредитен регистър бъде попълнен с данни за всички заеми, подобно дублиране няма вече да е възможно. Тогава всички отпуснати суми ще могат да бъдат засичани от кредитните експерти в банките и ако кредитоискателят декларира неверни данни, може да бъде подведен по чл. 313 от Наказателния кодекс, обясниха банкери.
Освен допълването на данните в регистъра през първото тримесечие на следващата година БНБ ще предприеме допълнителни мерки за "охлаждане" на кредитната експанзия, която вече силно притеснява не само Международния валутен фонд. Една от мерките е засилване на надзорните инспекции в банките, както и промяна на Наребда №9, която третира оценката и класификацията на рисковите експозиции на търговските банки, както и формирането на провизии върху тях. Предвижда се за лоши кредити от февруари 2004 г. да се смятат всички заеми, които не са били обслужвани повече от 90 дни. В момента този срок е над 120 дни. През лятото БНБ направи първата промяна в Наредба №9, като дотогава към графата "загуба" се класифицираха заемите с просрочия над 180 дни.
Преди няколко дни Националната банка на Румъния също реши да ограничи потребителските кредити за населението.
- - -
В доклад на "Икономист интелиджънс юнит" за българската банкова система се казва, че през следващите пет години в резултат на изострящата се конкуренция на пазара лихвените равнища по кредитите ще спадат най-вече за сметка на намаляващата рискова премия. "Потребителските заеми поне през първите години на разглеждания период ще останат далеч по-атрактивни за банките отколкото фирмените. По този начин наред с повишаване на стандарта на живота ще се подобри и кредитната култура сред по-младите клиенти в София и в другите по-големи градове на страната", се казва още в доклада.
