Методиката е вътрешен акт на комисията,който подлежи на промяна.
Комисията за защита на конкуренцията прие Методика за определяне размера на имуществените санкции и глоби по Закона за защита на конкуренцията, която ще влезе в сила от 1 юни. Методиката е
съгласувана предварително с Европейската комисия.
Приетата от КЗК методика цели да създаде ясни критерии, насочени към индивидуализация на наказанието, което е съществен и задължителен елемент от всеки акт, с който се прилага
административно-наказателна отговорност. Липсата на подобни правила до момента създаваше непрозрачност по отношение на санкционната дейност на комисията, не даваше възможност на предприятията да
преценят реално наказанието, което ги очаква при нарушение на закона и затрудняваше контролната функция на ВАС относно преценката за справедливостта на наложеното наказание.
С методиката се определят три категории нарушения – не особено тежки, тежки и особено тежки нарушения. Това разграничение съответства на подхода, възприет от Европейската комисия. При първата
категория нарушения се определя основен размер на наказанието между минималния и средния размер, за втората категория – около средния размер, а за третата категория санкцията се движи между средния
и максималния размер, предвиден в закона, който е 300 000 лв.
Втората стъпка е диференциране на санкциите според продължителността на извършеното нарушение. Определят се три основни групи нарушения – краткотрайни (в рамките на една година), със средна
продължителност (извършени в период от една до пет години) и продължителни (над пет години). В зависимост от продължителността, основният размер на санкцията се увеличава със съответен
процент.
Третата стъпка, включва оценка на специфичните условия, при което е извършено нарушението и конкретните последици, които е предизвикало или може да предизвика на съответния пазар.
Важен момент в методиката е изричното указание, че наложената санкция, трябва да е съизмерима с икономическото състояние на предприятията. Целта на комисията е не само да накаже нарушителите, но и
да запази конкуренцията на пазара, което означава, че след заплащане на санкцията, предприятието да е в състояние да продължи да извършва дейността си. Като наложил се световен стандарт в това
отношение е прието санкцията да не превишава 10 % от оборота на предприятието през предходната календарна година и КЗК ще се съобразява с това.
Методиката урежда детайлно начините за определяне на наказанието при нарушения в областта на нелоялната конкуренция. Като отчита, че тези нарушения по принцип крият по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с нарушенията на антитръстовите разпоредби, методиката предвижда размерът на наказанието за тях да бъде принципно по-нисък.
Методиката урежда и някои особености при определяне глобите за физически лица. Те се налагат в няколко случая – при неспазване на задължението за съдействие на комисията по време на разследване или
когато физическото лице е съдействало за създаване на господстващо положение или осъществяване на нелоялна конкуренция.
Прилагането на приетата методика ще изисква оттук нататък събиране на подробна информация за икономическото състояние на страните по преписката, анализ относно причините довели до извършване на
нарушението, както и отчитане на всички обстоятелства, при които то е осъществено.
