Занапред ще се счита, че има нарушение на забраната, ако стойността на наградата надхвърля 100 пъти цената на стоката или услугата, или 10 минимални работни заплати
След поредица от дискусии и след проведена среща с представители на Българската международна стопанска асоциация (БИБА), Комисията за защита на конкуренцията реши да промени критериите за тълкуване
на чл. 34, ал. 6 от ЗЗК, съобщиха от КЗК. Разпоредбата забранява обещаването на награди, когато това е свързано с продажбата на стока или услуга. Това решение на комисията е взето след анализ на
дългогодишната й практика по прилагане на забраната. Според КЗК по-нататъшното придържане към приетите от 1998 г. критерии създава изкуствени пречки пред стопанската инициатива и не държи сметка за
променените пазарни условия.
За да бъде приложена законовата забрана е необходимо стойността на наградата “значително” да надвишава цената на продаваната стока или услуга. Досега комисията приемаше, че това е налице, ако
наградата е над 10 пъти по-скъпа от продавания продукт, а когато последният е с по-висока цена – ако наградата надхвърля 5 минимални работни заплати. Сега тези прагове ще бъдат завишени. Занапред
ще се счита, че има нарушение на забраната, ако стойността на наградата надхвърля 100 пъти цената на стоката или услугата, или 10 минимални работни заплати. Няма да се прави допълнително
разграничение дали продуктът е скъп или евтин.
КЗК отхвърли варианта да приеме един конкретно посочен праг на наградата (изразен в твърда сума), тъй като счита, че съществуващият до момента подход, сам по себе си е подходящ. Той кореспондира с
изричното изискване на закона – да е налице съотношение между цената на продукта и цената на обещаваната награда.
Масовите случаи разследвани от комисията до момента засягат най-често стоки, характеризиращи се с бърза консумация, регулярни покупки и голямо разнообразие в предлагането - хранителни стоки,
напитки, препарати за бита. Поради това именно при тях потребителското мнение може да бъде най-лесно манипулирано чрез предлагане на лесни награди и да се стигне до изкривяване на пазара.
Преценката на потребителя при закупуване на скъпи стоки (леки автомобили, мебели, техника и др.), се определя основно от техните качествата, търговска марка, производител, гаранционен срок,
възможности за сервизно обслужване, основна цена и сезонни намаления, възможности за лизиниг и т.н. Затова обещаването на награда при тях не е в състояние да окаже решаващо влияние върху
избора.
Комисията е установила, че агресивно рекламно поведение при евтините и бързооборотни стоки осъществяват преди всичко големи, мощни фирми, които са в състояние да си позволят скъпи награди от рода
на леки автомобили, екскурзии в чужбина и апартаменти. Практиката сочи, че такива промоции се организират не толкова от новонавлизащи на даден пазар компании с цел популяризирането си сред
публиката или налагане на нови продукти, а от утвърдени фирми, с добре познати търговски марки и обикновено с международна известност (Кока Кола, Нестле, Данон и др.). Финансовите възможности на
тези фирми им позволяват да предвидят достатъчно средства в рекламните си пера за организиране на самата кампания, както и евентуално средства за заплащане на имуществените санкции за нарушение на
закона.
Поради това обстоятелство комисията счита, че продължаването на политиката й за налагане на високи санкции, съчетано с прилагането на по-либерални критерии при тълкуването на законовата забрана, ще
даде достатъчно шанс на по-малки или финансово по-слаби фирми да наложат своите продукти чрез рекламни промоции с обещаване на награди, като в същото време не се стига до изкривяване на търсенето в
ущърб на конкурентите и потребителите.
Комисията счита, че с новото решение ще бъде защитен и интересът на потребителя. Най-често при организиране на подобни промоции се обещава една единствена скъпа награда, която привлича вниманието.
В същото време обаче, шансът за спечелването й е много по-малък, отколкото при наличие на множество награди, съответно на по-ниска стойност. Затова комисията счита, че политиката й трябва да
поощрява такъв подход при организиране на рекламни промоции, който да осигурява сравними награди, независимо от мощта на организатора. Голяма компания, която иска да спечели вниманието, доверието и
интереса на потребителя, ще има възможност да направи това, като предлага вместо една единствена, повече награди на сравнително висока стойност (например хладилник, телевизор, печка, климатик и
др.). В същото време и по-малките фирми ще могат да предлагат награди, които макар и на по-ниска стойност няма драстично да се различават от тези на мощните компании. Интересът на потребителя ще
бъде защитен по два начина. От една страна, при наличието на сравними награди, той няма да се чувства принуден да нарушава желанията, вкусовете или финансовите си възможности и ще може да участва в
рекламната игра, организирана за предпочитания от него продукт. От друга страна при предлагането на множество награди, по-голям брой потребители ще имат шанса да получат награда, което пряко ще ги
облагодетелства.
