Прогнозират 600 млн. долара износ на отрасъла за 2005
През 2004 г. произведената продукция в минния отрасъл е била за 1,332 милиарда лева, което прави 32 процента ръст спрямо 2000 г. Очакванията за 2005 г. е този показател да надмине 1,5 милиарда
лева. Това съобщи председателят на Българската минна камара и изпълнителен директор на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков на браншова среща, посветена на професионалния празник на миньорите.
Предварителните данни за износа на бранша през т. г. са за около 600 милиона долара. През 2004 г. спрямо 2000 г. той е скочил близо 4 пъти - от 112,2 милиона долара на 455,1 милиона долара. Една от
основните причини за този ръст са високите цени на цветните метали на международните пазари и увеличената близо 4 пъти производителност на труда в отрасъла. Средният брой на наетите в отрасъла
обаче е намалял с около 10 000 души за четирите години - от 40 383 на 30 335 души.
С изключение на мини "Марица-изток" и мини "Бобов дол" минната промишленост е изцяло приватизирана, отчетоха от браншовата организация. От камарата са на мнение, че засега няма основания да се
променя собствеността на мини "Марица-изток", докато мини "Бобов дол" са в изключително тежко финансово състояние. Синдикалните организации на миньорите заявиха, че ще настояват мини "Бобов дол" да
се приватизират в пакет с ТЕЦ "Бобов дол". От камарата признаха за наличие на конфликт с някои държавни институции по отношение на тази сделка, спряна от бившия шеф на Агенцията за приватизация
Атанас Бангачев през юни. Според Цоцорков липсата на визия от страна на държавата за развитието на минния отрасъл е основният проблем, който вече няколко правителства не могат да разрешат. По
думите му това, което е договорено с ЕС като гратисни периоди за покриване изискванията и еконормите от страна на миннодобивните предприятия, не е било съгласувано с техните представители. Освен
липсата на огромни по размер инвестиции за покриване на тези норми, предизвикателствата към минния отрасъл идват и твърде късите адаптивни срокове - с 5 до 7 години по-малко в сравнение с другите
източноевропейски страни.
Експерти вече подготвят специална Бяла книга, свързана с тези проблеми и с предложения към държавата за спасяването на минния бранш, каза Цоцорков.
През 2004 г. смъртните злополуки в минната промишленост са били шест, а през тази година - две. От браншовата организация смятат, че е необходимо създаването на национална минна агенция, която да
управлява минния отрасъл. В момента в сектора работят 197 фирми, предоставените концесии за подземни богатства са 413, а реализираните инвестиции за проучване в отрасъла са 49,7 милиона долара и
59,6 милиона долара - по концесионни договори за добив.
От камарата заявиха още, че приемането на Закона за подземните богатства е повишил интереса към някои подотрасли на минната индустрия.
Така канадски и английски компании са се насочили към проучването и усвояването на златните и манганови находища, гръцки и италиански компании - към скално облицовъчните материали.
Активизирабли са се и българските инвеститори, чийто интерес основно е към някои индустриални суровини, строителните материали, в т.ч. и скално облицовъчни материали.
Държавата без стратегия за сектора
Преструктурирането на миннодобивната промишленост протече без ясна държавна стратегия, стихийно под напора на екологични движения, икономически интереси и под силното влияние на корпоративни
интереси на политически и икономически лобита, твърдят браншовиците. В резултат на това днес практически се експлоатират само наличните, проучени преди 1989 г., запаси на въглища и руди, а
мащабните и целенасочени проучвателни работи за т.н стратегически суровини са прекратени.
Бяха затворени и много минни предприятия, други силно редуцираха дейността си. Изцяло бе прекратен добивът и преработката на уран, антрацитни въглища, под 30 % е спадът в производството на черни
каменни въглища, под 45 % - на оловно-цинкови руди, а под 50 % - на скално облицовъчни материали.
