Комисията за финансов надзор прие наредба за определяне на минималната доходност на активите
Комисията за финансов надзор прие Наредба за начина и реда за определяне на минималната доходност при управление на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите за гарантиране на минималната доходност. Предстои публикуването є в Държавен вестник.
Това е четвъртата наредба, която се приема от поредицата от нормативни акове, които се изискват от новия Кодекс за социално осигуряване. С промените в кодекса, които влязоха в сила на 2 август тази
година, концепцията за минимална доходност на задължителните пенсионни фондове, универсалните и професионалните, се доразви с разписването на концепция за нейното гарантиране. До приемането на тези
поправки имаше едно пожелателно изискване за минимална доходност, но то не беше скрепено с някакви санкции и някакви сериозни задължения за дружествата, които не я постигат. Съгласно указание,
издадено от бившата държавна агенция за осигурителен надзор, ако такова дружеството се появи, следваше да изготви план за стабилизиране, за подобряване на доходността, която да представи и
съответно да изпълни. С промените в Кодекса за социално осигуряване всъщност вече има механизъм за гарантиране на тази доходност. Идеята е осигурените лица, които задължително се осигуряват, да
имат гаранция и защита, при положение че техните средства се управляват лошо от мениджърите на компаниите. Подобни системи за гарантиране на пенсионна доходност съществуват в редица страни, които
осъществяват подобен тип пенсионно осигуряване. А именно - капиталов тип с дефинирани вноски, при които инвестиционният риск се носи от осигурените лица. "Ние не можем да подсигурим лицата изцяло
по отношение на инвестиционния риск, тъй като е неразумно да налагаме абсолютни изисквания за доходност", заяви Бисер Петков, шеф на направление "Осигуряване" в КФН. С кодекса се въвежда минимална
доходност като относителна величина на всеки един фонд спрямо средното представяне на всички фондове за съответния период. Дадени са основните параметри на тази доходност в чл. 193 от кодекса и те
съответно е трябвало да се доразвият в наредба.
Минималната доходност, която се въвежда с наредбата, е 60% от средната доходност, постигната от всички пенсионни фондове от съответния вид, или 3% под средната доходност, което от двете е
по-малкото. В същото време кодексът въвежда и ограничения на максималната доходност съответно като 40% от средната или 3% над нея, която стойност е по-голяма. Разпределената доходност по партидите
на осигурените лица в задължителните фондове ще се движи в един коридор или граница. Наредбата трябваше да се уточни точно каква средна доходност ще се въведе - дали средноаритметична,
среднопретеглена или пък модифицирана среднопретеглена. Както ни показа и опитът на други страни, в наредбата се възприе подходът на средната модифицирана доходност, защото се ограничава
относителният дял на големите фондове при изчисляване на тази средна доходност. Таванът, който ние възприехме, е 20% относителен дял. Една от характеристиките на нашия пенсионен пазар е високата
степен на концентрация. При универсалните фондове ние имаме компания, която притежава над 40% пазарен дял. Това е един подход, който не позволява на големите фондове да бъдат защитени срещу риска
да паднат под минималната доходност. В същото време не възприехме средноаритметичната доходност, защото тя би изкривила прекалено много картината към малките пенсионни фондове. Втората част
разписва как би трябвало да се формират двата резерва, които ще покриват недостига на минимална доходност.
