Уговореното до този момент на ниво бранш предстои да бъде обсъдено още веднъж в края на август
Средно със 7.5% е договореното увеличение на минималните осигурителни прагове за следващата година, съобщиха представители на браншови и синдикални организации, участвали в преговорите, които
приключиха в края на миналата седмица. Уговореното до този момент на ниво бранш предстои да бъде обсъдено още веднъж в края на август от национално представените работодателски и синдикални
организации и да стане част от бюджета на общественото осигуряване за следващата година. Споразумение със синдикатите за равнището на праговете догодина е постигнато в една пета от 51 икономически
дейности. Тези споразумения обаче очертават общата рамка, в която се очаква да нараснат осигуровките във всички клонове на промишлеността. Браншовите организации подписаха споразумения със
синдикатите в селското, ловното и горското стопанство, в добива на енергийни суровини, метали и руди, в хранително-вкусовата промишленост; в текстила, кожарството, мебелната индустрия и
дървообработката, производството на кокс, нефтопродукти, металургията, енергетиката, строителството и туризма, съобщи Българската търговско-промишлена палата. Очаква се със 7.5% да бъде и
увеличението в отраслите, в които не е постигнато общо становище на работодателите и на синдикатите. Когато това се случва, държавата определя минималните осигурителни прагове служебно. Обикновено
процентът на нарастване се съобразява с планираната инфлация в държавния бюджет, който обаче още не е определен.
Синдикатите се оплакаха, че част от браншовите организации на работодателите са отказали да увеличават праговете за следващата година, след като правителството планира нарастване на минималната
работна заплата с 25% до 150 лв. "Стараехме се да се ръководим в преговорите от състоянието на фирмите в тежко положение, защото големите проспериращи компании и сега плащат заплати, които са
по-високи от минималните осигурителни прагове", коментира Дора Богданцалиева от Браншовата камара на химическата индустрия. В отрасъла няма постигнато споразумение със синдикатите, които са
поискали увеличение от 230 на 270 лв. за ръководните служители, а в предприятията, които се занимават с производството на химични продукти и влакна, искането е било за ръст от 340 лв. на 410 - 420
лв.. В дървообработващата и мебелната промишленост пък е постигнато съгласие минималният праг да се увеличи от сегашните 125 на 140 лв., т.е. с 10 лв. под предвижданата от правителството минимална
работна заплата за следващата година. За нас това са реалистичните суми, но правителството може да реши минималната заплата да е 200 лв. и тогава няма да ни остане нищо друго, освен да се съгласим,
коментира Мариана Костова от браншовата камара.
Нискоквалифицираните работници в строителството пък ще се осигуряват върху сума, която с 20 лв. надхвърля очакваната минимална заплата за страната, съобщи главният секретар на Българската
строителна камара Ваня Шопова. В отрасъла няма изненади, защото това равнище на заплащане беше договорено още при подписването на колективния трудов договор през пролетта.
С по около 20 лв. е средното увеличение на осигуровките за заетите в хотелиерския, шивашкия бизнес и в хлебопроизводството, които и според официалната статистика са сред традиционно
най-нископлатените. В тези отрасли най-високо беше повишението и през миналата година. В производството на безалкохолни напитки е договорено нарастване на праговете с до 50 лв. според
квалификацията и позицията на служителя във фирмата. Предложеното от синдикатите беше близо до това, което и ние бяхме склонни за приемем, затова преговорите минаха без конфликти и спорове,
коментира председателят на камарата Милчо Бошев. Не е известно засега в някои отрасли осигурителните прагове да са били намалени.
Разходите на работодателите за осигуровки обаче няма да нараснат автоматично с договорения процент. Причината е, че от началото на следващата година работникът ще поеме за своя сметка 30% от
осигурителната вноска, а за работодателя ще остане да внася 70%, припомниха от браншовите организации. През тази година съотношението е 25 към 75%. Промяната е записана в Кодекса за социално
осигуряване и трябва да влезе в сила от 1 януари 2005 г. въпреки настояването на синдикатите това да се отложи. Минималните осигурителни прагове бяха въведени за първи път от началото на миналата
година по идея на вицепремиера Лидия Шулева. Целта беше да излязат "на светло" фирми, които плащат на работниците си на ръка, а ги осигуряват върху минималната работна заплата. С въвеждането на
праговете предприемачите са длъжни да внасят осигуровките върху сумата, която бъде записана в бюджета на общественото осигуряване, дори и ако плащат по-ниски заплати. След тази мярка през 2003 г. в
бюджета на Националния осигурителен институт влязоха допълнително 130 млн. лв.
