За да се избегне еднократно внасяне на непосилно висок за дружествата корпоративен данък, парламентът разcрочи облагането на преоценъчния резерв за три години.
Това стана с поправките в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), които бяха приети на второ четене в Народното събрание в сряда. Става въпрос за задълженията, възникнали във връзка с преоценъчен резерв върху дълготрайните активи, който е завишил разходите за амортизация през минали години. Според приети миналата година промени в ЗКПО, които влязоха в сила от 1 януари 2003 г., държавата натовари дружества с допълнителен данък при отписване на активите, който трябваше да бъде платен през 2004 г. Новата тежест обаче се оказа свръхвъзможностите на компаниите да я поемат и вчера беше гласувано разсрочването й на три вноски до 2006 г. Догодина фирмите ще трябва да внесат вноската до 31 юни, а през 2005 г. и 2006 г. - до 31 март.
Според експерти общата разсрочена сума на задълженията е около 200 млн. лв., а целият преоценъчен резерв на всички фирми в страната е за около 5 млрд. лв.
В периода между 1998 г. и 2002 г. компаниите ежегодно увеличаваха отчетната стойност на дълготрайните си активи с коефициент, обявяван от НСИ. Впоследствие към вече увеличената стойност се прилагаха също законово определени норми на амортизация. Така увеличението на отчетната стойност на практика се признаваше като разход за амортизация и с този разход се намаляваше облагаемата печалба на компаниите. При всяко увеличение на отчетната стойност на активите в същия размер се формираше преоценъчен резерв. Всички по-големи предприятия имат преоценъчен размер на стойност стотици хиляди левове, а резервът на някои превишава милион.
Тази година Министерството на финансите разработи концепция, чиято идея е като разход за данъчни цели да се признават само средствата, с които компаниите са придобили дълготрайните си активи. По тази причина преоценъчният резерв, зад който не стоят вложени пари, не би трябвало да се признава като разход за целите на данъчното облагане, а преоценъчният резерв, формиран в периода 1998 - 2002 г. и вече признат за разход под формата на амортизация, ще бъде обложен. Това ще стане, като с него се увеличи финансовият резултат на дружествата. Това означава, когато даден актив бъде амортизиран напълно или пък с него бъде извършена разпоредителна сделка, например продаден, преоценъчният резерв, формиран за този актив и признат като разход за амортизация, да бъде посочван в увеличение на финансовия резултат.
Основен проблем на предприятията е, че по-голямата част от дълготрайните им активи е напълно амортизирана. В края на тази година те ще трябва да посочат 1/3 от преоценъчния резерв за тях в увеличение на финансовия резултат. С останалите 2/3 ще увеличават финансовия си резултат през следващите 2 години.
Предприемачите обвиняват финансовото министерство, че вкарва в закона норма, която се прилага с ретроспективна сила и продължава практиката на недообмислените данъчни промени. Отново се стига до порочния кръг, в който преди време държавата е създала определени правила, компаниите са ги спазвали и сега държавата ги санкционира за това. "Когато се формираше преоценъчният резерв, никой никъде не беше написал, че след време той ще бъде облаган", оплака се счетоводител. Логиката на МФ пък е, че когато преоценъчният резерв е бил признаван за разход, данъкът е бил 42.5%, а сега е 20% и така или иначе предприятията са спестили повече данък, отколкото сега ще платят.
