Кооперациите ще отпускат десетгодишни заеми до 10% от общия размер на кредитите си
Влогово-кредитни кооперации у нас, по известни като популярни каси, са на път да получат законова регламентация за дейността си, след като в течение на години бяха принудени да работят на ръба на
закона. Това съобщи за “Монитор” Юри Дудев, председател на Българската асоциация на кредитните организации и шеф на Популярна каса – Русе. Проектозаконът за кредитните кооперации, изготвен от
асоциацията, вече е внесен в парламентарната икономическа комисия и е възможно да види бял свят до края на годината. Той черпи предимно от опита на Ирландия в тази област. Всъщност, въпреки
неясната регламентация на пазара на популярните каси, такъв сегмент у нас съществува от доста време и той се развива успешно. Според статистиката през миналата година при изключително
неблагоприятни условия и неадекватно законодателство в България са функционирали 252 кредитни каси със 120 хиляди члена, които са раздали кредити за 33 милиона лева. Законопроектът за кредитните
кооперации вече е внесен в парламентарната икономическа комисия с председател Валери Димитров.
Според съставителите на законопроекта той по никакъв начин не е в ущърб на банките и след като така или иначе вече съществува такъв пазар е нормално да има твърди регламенти, което е от полза не
само за трезорите и популярните каси, но и за клиентите на тези услуги.Законопроектът за кредитните кооперации, който е изготвила асоциацията, предвижда на пазара да действат три вида такива
организации, според принципа, по който се сдружават техните членове.Първият принцип е професионален, при който членовете на влогово-кредитната кооперация упражняват еднаква професия или занятие.
Вторият – териториален, според който членовете имат постоянен адрес в една и съща община, а когато те действат в големите градове – в един и същи район на населеното място. Третият принцип на
сдружаване е, когато съществува трайна общност на интереси и връзка между членовете, възприета от общото събрание.Според законопроекта популярните каси могат единствено да отпускат кредити и да
набират влогове от членовете си, както и да купуват имоти и да сключват търговски сделки, само ако те непосредствено обслужват техния предмет на дейност.Дейността на влогово-кредитните кооперации
ще се следи и контролира от Комисията за финансов надзор, която пък ще води публичен регистър на тези организации. Комисията може да откаже вписване на регистъра, но нейното решение подлежи на
обжалване. Учредяването на касите ще се регламентира не само от подготвяния законопроект, но и от Закона за кооперациите. Според законопроекта за участие във ВКК членовете правят встъпителна и
дялова вноска. Кооперациите набират влогове от членовете си, които имат дялова вноска не по-малко от 100 лева, като общият размер на влоговете не може да надвишава 20 пъти дяловия капитал. Дяловата
вноска на един член не може да бъде по-малка от 2.5 процента от размера на влога му във ВКК, пише още в законопроекта. Членовете на кооперациите пък могат да закрият или изтеглят част от сумата по
направените от тях влогове в размер над 1000 лева с предизвестие не по-малко от пет дни, регламентира документът. Размерът на кредитите, отпуснати от кооперациите, за период по-дълъг от 5 години не
може да надхвърля 20 процента от общия размер на отпуснатите кредити от ВКК. Заемите, дадени за повече от 10 години пък не може да надхвърлят 10 процента от общия размер на кредитите.
Законопроектът забранява и отпускането на пари на членове, на които общите задължения към кооперацията, независимо като кредитополучател или поръчител, надхвърлят 5 процента от активите на касата.
Според регламентите за инвестиционната дейност на ВКК пък те могат да влагат свободните си средства в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, дялови вноски и влогове в кооперативен
съюз, общински облигации и банкови влогове. Кооперациите обаче нямат право да придобиват дялови участия в търговски дружества.
Шест са опитите за създаването на закон от 14 години насам
Малко хора помнят какво е представлявал секторът на кредитните кооперации преди комунизма. Още по-малко пък си дават сметка какво е неговото развитие днес. Кооперативното кредитиране в България, след като беше на практика унищожено през 1951 г. и 245-те популярни банки станаха клонове на ДСК и БНБ, възкръсна в началото на 90-те години. Докато управлява Иван Костов пък, депутатът Йордан Нихризов разнася един законопроект за кредитните кооперации, който така и не вижда бял свят. През 1994 г. тогавашният председател на икономическата комисия на Парламента Асен Мичковски заедно със Съюза на популярните банки, който обединява над 30 институции, правят първият по-сериозен законопроект. На средващата година Българската асоциация на кооперативните кредитни организации подготвя още 2-3 варианта на закон. Основното различие между тях е в това дали кооперативното банкерство да бъде включено в Закона за банките или в Закона за кооперациите. Каквото и да се прави, през този първи етап в опитите да се даде ясна законова уредба на влогово-кредитните кооперации само се пишат проекти на халос, защото политическите настроения са срещу тях. В кулоарите на парламента Иван Костов като премиер на България откровено заявил, че за кооперациите няма да работи, защото са бастион на комунизма. От 1997 до 2001 г. е периодът на узряване на идеята за кредитните кооперации, през който тя печели все повече и повече привърженици. Следва обаче още един безуспешен опит за законова регламентация на този бизнес. БНБ слага прът в колелото на проект, в изработването на който са участвали широк кръг от експерти от Министерството на земеделието, правителството, и централната банка. И то защото в него пише, че Банков нодзор трябва да поеме лицензирането и контрола на този вид кооперации, а чиновниците от Батенберг 1 не са искали да си увеличават работата. Този проект става толкова спорен, че остава в историят с това, че е изготвен от СДС, а е внесен в парламента от депутати от БСП. При управлението на НДСВ за пореден път сред депутатите се засили интереса към кооперативното кредититране. Старият проект на Йордан Нихризов отиде в небитието, след като бе отхвърлен от правната комисия. Някъде в Народното събрание се подвизава и проектът на Министерството на земеделието, леко ремонтиран. Сега надеждите на бранша са насочени към законопроекта, който е изготвен именно от експерти, работещи в тази област.
