Въпреки големите разходи страната ни е с едни от най-лошите здравни показатели - с високо ниво на смъртност, увреждане и загуба на работоспособност
България не може да се похвали с добри здравни показатели, но е сред лидерите в Европа по разходи за болнична помощ. У нас 52% от изразходваните държавни средства за лечение са за болниците, което
е близо с 20% над дела, предназначен за болници в другите страни. Това е записано в концепцията "Цели за здраве 2020", приета от кабинета миналата седмица. Във Франция например за болници отиват
37% от публичните разходи за лечение, в Чехия - 33%, в Испания - 31%, а в Белгия - едва 29%, сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирани в концепцията.
Освен това болничният капацитет и делът на хоспитализациите са над средното равнище, дори при сравнение на България със страни със сходни равнища на приходи и разходи за здравеопазване. Въпреки че
броят болнични легла на 1000 души е намалял значително в сравнение с пика през 90-те години на миналия век, той остава по-висок от средните европейски нива. В същото време нараства броят на
разкритите нови болнични заведения, основно в частния сектор. "Болничният сектор в България се характеризира с голям брой болнични заведения и болнични легла и нарушена структура на легловия фонд с
превес на леглата за активно лечение. Тази излишна инфраструктура е придружена и от по-високо от средното за ЕС потребление на болнични услуги", пише в концепцията. През 2011 г. хоспитализациите в
България са били с близо 40% повече в сравнение с неотдавна присъединилите се държави-членки на ЕС. Анализът на хоспитализациите в България, изготвен от Световната банка през 2013 г., показва, че
поне 20% от стационарно извършените процедури в болници в България е можело да бъдат проведени в амбулаторни условия.
В същото време извънболничните прегледи са сравнително по-малко в България - средно 5.5 амбулаторни посещения на човек за година през 2011 г., в сравнение със средно 7.23 посещения в страните,
присъединили се към ЕС след 2004 г.
От друга страна, въпреки големите разходи за болнично лечение, здравните показатели на България са в дъното на европейската статистика - ние сме с високо ниво на преждевременна, майчина и детска
смъртност, високи нива на увреждане и загуба на работоспособност и ниска продължителност на живота и на живота в добро здраве.
Целта, заложена в концепцията, е оптимизиране на мрежата от болници за активно лечение и намаляване на броя на леглата в тях. Трябва да се разработят критерии за хоспитализация и дехоспитализация в
планов и спешен порядък, както и "въвеждане на изисквания и критерии за качество на медицинските дейности, обвързани с краен резултат от болничното лечение като основание за заплащане".
Болничният сектор следва да се преструктурира чрез въвеждане на задължителна Национална здравна карта, в която да са описани потребностите населението от медицинска помощ и в която да има
задължителни минимални и максимални изисквания за нужните лечебни заведение по райони, т.е. когато нуждите от болници са покрити, да не се отпускат обществени пари за нови структури. Предвижда се
връщане на задължителната акредитация на болниците, стимулиране на създаването на болнични обединения с цел ефективно използване на ресурсите. Връща се и идеята отпреди няколко правителства да се
стимулира процесът на преобразуване на леглата за активно лечение в легла за продължително лечение, както и за развитие на еднодневната хирургия, дневните стационари и амбулаторната дейност.
ПАКЕТИ
Другата предвидена мярка, целяща намаляване на разходите и пренасочването им към приоритетни болести, които причиняват 95% от смъртността у нас, е разделянето на пакета на здравната каса на основен
- гарантиран за всички и включващ лечението на приоритетните болести, и допълнителен - с медицински дейности, за които ще се отпускат по-малко пари в сравнение със сега с цел те да се разсрочват
във времето.
Ще има и трети пакет - за спешни здравни дейности. Той, според концепцията, ще се финансира от държавния бюджет и чрез него ще се гарантира и достъп до спешно лечение на абсолютно всички граждани.
В момента за спешна помощ плащат държавата - финансирайки "Бърза помощ", здравната каса - по клинични пътеки за осигурените граждани, и понякога - никой - за част от неосигурените. Все още не е
ясно какво точно ще има във всеки от трите нови пакета и съответно - откъде държавата ще вземе пари, за да поеме изцяло спешното лечение на всички граждани.
РАЗХОДИ
Очакванията на Световната банка са разходите на здравната каса да се увеличат от 3.6% от БВП през 2013 г. на 4.3% от БВП през 2020 г., пише в концепцията. Същевременно се прогнозира намаление на
приходите като относителен дял от БВП - от 3.6% от БВП на 3.4% от БВП през 2020 г. Това, според прогнозите, може да доведе до дефицит във финансирането на НЗОК от 0.9 процентни пункта от БВП, или
906 млн. лв.
