Очакванията на анализаторите са до края на годината кредитирането да регистрира ръст, макар и минимален
2012 г. се оказа слаба за кредитирането на домакинствата у нас. Не само че няма ръст, но към края на октомври на годишна база БНБ регистрира спад в размер на 1,7%, или 317 млн. лв. Причината е ясна
- притиснати от несигурни доходи и безработица, хората се страхуват да влизат в нови дългове, особено дългосрочни като жилищни например.
Раздадените от банките на населението заеми възлизат на общо 18,66 млрд. лв. към 31 октомври т.г., сочат най-актуалните данни на БНБ. Преди година кредитите са били 18,97 млрд. лв. За последните 12
месеца жилищните заеми са се увеличили несъществено - от 8,79 млрд. лв. на 8,83 млрд. лв. Потребителските обаче са спаднали сериозно - от 7,58 млрд. лв. на 7,30 млрд. лв.
Факторът безработица
Очакванията на анализаторите са до края на годината кредитирането да регистрира ръст, макар и минимален.
“Много експерти очакваха през 2012 г. да започне реалното възстановяване на световната икономика, което да се прехвърли и към местния бизнес. Това от своя страна трябваше да доведе до по-голяма
заетост и съответно до ръст на вътрешното потребление. То пък генерира търсене на кредити. Е, всичко това се отложи поне с още една година и по тази причина кредитирането на домакинствата остава
свито”, смята главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Асен Ягодин.
Според Петър Славов, председател на управителния съвет на ПроКредит Банк основният фактор, който е повлиял на кредитирането на домакинствата през 2012 г., е безработицата. “Видяхме как въпреки
очакванията, дори и през лятото тя се задържа на относително високо ниво - 10,4%-10,6%. Несигурността при това няма как да не повлияе на плановете в едно домакинство, включително и върху това дали
да изтегли кредит за ремонт. И през зимата пазарът на труда ще остане несигурен”, прогнозира Славов.
Според главния изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова пък е нормално в условията на криза и гражданите, и фирмите да се въздържат от тегленето на кредити. “Пазарът е стагниран. И ние
сме предпазливи, и клиентите”, споделя Маринова.
Само при фирменото кредитиране се регистрира чувствителен ръст на годишна база - с 1,9 млрд. лв., или 5,8%. Общо раздадените бизнес кредити към 31 октомври възлизат на 34,68 млрд. лв. Банкерите
продължават да твърдят, че липсват добри бизнес проекти, които заслужават финансиране, но са категорични, че фирменото кредитиране не е “замръзнало”.
“Нашите наблюдения показват, че ръстът в кредитирането на предприятията през тази година следва един нормален темп, съпоставим с предходната година. Казвам нормален, защото в условията на
икономическа криза, ако потреблението се свива, то бизнесът няма как да “замръзне”. Да, предприятията по-рядко реализират големи проекти и почти не инвестират, но се нуждаят от оборотни средства,
за да продължават напред”, смята Петър Славов. Според него кредитирането на бизнеса и догодина ще е като тази, а именно - ще е много свързано с европейските програми, защото никой не иска да
инвестира без грантове.
Ръстът при бизнес кредитите от 5,8% всъщност е твърде нисък според Асен Ягодин, ако се съпостави с ръста при депозитите, който гони 12%.
Анализаторите са категорични, че не цената на кредита, а сигурността за доходите и работното място са основният фактор, от който се ръководят домакинствата, когато обмислят дали да теглят заем, или
не. Затова търсенето е твърде слабо, независимо че цената на новите кредити пада. За последните 12 месеца годишният процент на разходите (ГПР) по жилищните кредити в левове е спаднал с 0,48
процентни пункта, сочат данните на БНБ към края на октомври. От 8,71% преди година нивото на ГПР се е свило до 8,23%. В евро намалението е по-малко - от 8,75% на 8,44%.
Видима е тенденцията към изравняване на цената на кредита в левове и евро, като ипотечните заеми в европейска валута вече дори стават отчетливо по-скъпи от левовите. Поевтиняване се регистрира и
при заемите за потребление в левове, но то е минимално - от 13,27% преди година на 13,18% през октомври т.г.
За последната година с около 0,50 пункта намаляха и лихвите не само за новоотпуснатите, но по всички действащи кредити. Тревожното е обаче, че все още лихвите по т.нар. стари заеми за домакинствата
в левове остават чувствително по-скъпи в сравнение с новите кредити. Например средната лихва по новите жилищни кредити в левове през октомври т.г. е била 7,33%, а по старите - 8,84%. При
потребителските кредити в родна валута разликата е по-малка, но я има - 11,37% спрямо 11,85%. Единствено при жилищните заеми в евро действащите кредити са по-евтини от новоотпуснатите с
0,20%.
На пазара все повече се търсят заеми с фиксирана лихва, твърдят още анализаторите. Вече има ипотечни продукти с фиксиране на цената на кредита за срок от 10 години. От кредитите с променлива лихва
все по-популярни стават продуктите, при които оскъпяването се базира на прозрачен пазарен индекс като ЮРИБОР, СОФИБОР или ЛИБОР.
Очаквания
Банкерите очакват тенденциите от 2012 г. да се запазят и догодина. “Не очаквам 2013 г. да е много по-различна от настоящата година”, казва Виолина Маринова от ДСК. На същото мнение е и Асен Ягодин
от ББР.
“Едва ли ще видим нови продукти на банковия пазар, по-скоро модификация на вече съществуващи. По-важното е, че има реален шанс лихвените нива и по депозити, и по кредити, да са по-ниски. Това,
разбира се, не е най-важното условие за търсенето на кредити, но все пак е една позитивна тенденция”, твърди той. Според Петър Славов от ПроКредит Банк пък новото догодина ще бъде, че банковите
услуги ще стават все по-автоматизирани. “Не искаме за всяка банкова операция клиентът да идва до банката, за да се чувства добре обслужван. Перфектно обслужване ще получи и ако банкира от офиса или
от дома. Операциите на каса ще стават все по-скъпи и сложни. Ще стимулираме използването на повече операции, които клиентите да извършват по-бързо и сами, като тегленето и внасянето на банкомат,
разплащанията по интернет, разпечатването на извлечения, сами да подпечатват платежните си документи”, казва Славов.
