Според експерти причината е в ниските доходи и в многото проблемни кредити
Банките у нас нямат достъп до евтиния финансов ресурс от Европейската централна банка. Същото е и в страни като Полша и Чехия, но там лихвите са по-близки до тези в Еврозоната.
Лихвите по депозитите у нас вече са на нивата на средните за ЕС. Защо обаче лихвите по кредитите изостават? Въпреки че отбелязаха лек спад спрямо предкризисния период от 2008-2009 г., те все още са далеч от ниските нива в повечето страни-членки на ЕС. У нас средните лихви по ипотечните кредити са 5.6% - 5.7%, докато в еврозоната са средно 2.2%, а в страни като Австрия и Испания - под 2%. Дали причината за това е само фактът, че страната ни не е член на еврозоната?
Повечето анализатори отчитат, че спадането на лихвите у нас продължава колебливо вече няколко години. Парадоксът е, че това се отнася най-вече за депозитите, докато цената на кредитите за потребление в левове за последните 7 години остава на почти едно и също ниво. От юли 2008 до юли 2015 г. лихвата по потребителските кредити е паднала на практика символично - от 11.15 до 10.61%. През тези години най-високи са били лихвите по потребителските кредити през юни 2009 г., когато достигат 14.22%. Най-ниските нива от 2008 г. насам са били през юни 2015 г. - 10.39%. В 2007 и до средата на 2008 г. обаче цената на кредитите е била по-ниска от сегашната. Например в края на 2007 г. лихвите по левовите заеми за потребление се движат от 9.5 до 9.9%. От тогава до сега лихвените нива не са падали под 10%. Малко повече са намалели лихвите по потребителските заеми в евро за последните 7 години - от 9.25% на 7.12%.
В същото време жилищните кредити са поевтинели от 9.07% през юли 2008 до средно 5.64% през юли тази година. Интересно е, че толкова ниски лихви не е имало от 9 години насам - през май 2006 г. лихвата по жилищните левови заеми също е била 5.64%.
Причината за това е, че жилищният пазар почти замръзна в рамките на няколко години, а конкуренцията между банките се изостри. Според брокери обаче в последните месеци пазарът показва признаци за оживление, а в големите градове цените на имотите вървят леко нагоре. Дали това ще доведе и до по-нататъшно спадане на цената на ипотеките, предстои да видим.
Дори и най-ниските лихвени нива у нас обаче не са съпоставими с лихвите по заемите в Централна Европа. В края на юли средната лихва, на която един германец е сключвал договор за жилищен кредит, е 2.17%. Над 4 пъти по-ниска спрямо България пък е средната лихва по жилищен заем във Финландия - 1.35%. Най-близка до българските лихви по ипотеки е Ирландия, където средните ставки са около 3.35%.
Тъй като страната ни не е част от еврозоната, парите от Европейската централна банка (ЕЦБ) и нейната лихвена политика не ни засягат пряко. Въпреки че страни като Гърция, Австрия, Италия са в еврозоната, а точно от тези страни са собствениците на основните банки в България, евтиният ресурс на ЕЦБ не достига до нас.
