За младите решението, което ще изберат след 1 януари 2015 г., ще е съдбоносно
Ще се окаже ли фатална тринайсетата година от старта на частните пенсионни фондове у нас? Според синдикатите, подкрепили предложението на кабинета, не може да става дума за никаква опасност от
новото право, което до седмица ще получи работещият българин. А именно - да се осигурява по свой избор в частен пенсионен фонд за втора пенсия, която ще допълва държавната. Или пък да разчита само
на държавната пенсия от НОИ. В единия случай 5% от осигуровката за пенсия отиват в частните фондове, а остатъкът - в НОИ. А в другия всичко ще влиза в НОИ. Според фондовете и част от работодателите
обаче това си е чиста проба национализация.
Споровете със сигурност няма да стихнат скоро и ще се пренесат и в 2015-а на фона на промените в Кодекса за социалното осигуряване, които предстоят.
Мненията по промяната, която се вкарва сега обаче са толкова крайни, че на обикновения българин му е изключително трудно да се ориентира кой казва истината и кой не е прав в случая. Голяма част от
днешните бъдещи пенсионери дори не знаят дали всичко това се отнася за тях. На също толкова голяма част им е все тая, защото виждат с какви пенсии се опитват да преживяват работилите им цял живот
родители, които при това чинно са били осигурявани.
За тези, които все пак проявяват интерес към темата, ще кажем, че до 2000 г. у нас имаше само държавния НОИ и доброволни пенсионни фондове, които обаче бяха извън всякакви сериозни регулации от
страна на държавата.
След 2000 г. беше решено да се създаде тристълбовият модел на пенсионното осигуряване. Първият стълб - това е НОИ, в който отива основната част от пенсионната вноска. Вторият стълб се формира
от частните професионални и универсални фондове. В тях задължително се осигуряват всички българи, родени след 31 декември 1959 г., които работят на трудов договор. Третият стълб се състои от
доброволните фондове, в които всеки може да внася за трета пенсия по свое желание.
Така у нас се появиха пенсионните компании, чийто брой през годините се променяше. Към момента те са девет, а десетата е пред започване на дейността. Всяка една от пенсионните компании управлява по
един пенсионен фонд от всеки вид - универсален и професионален (втори стълб) и доброволен (трети стълб). Парите на фондовете по закон са отделени от парите на пенсионната компания. Тя се издържа от
таксите, които събира за управлението на средствата. Основните са таксите, които се отчисляват от всяка постъпваща осигурителна вноска (5%), както и инвестиционната такса (до 1%). Последната се
отчислява от постигнатия доход при управление на средствата. Друга такса, от която в компаниите влизат немалко пари, е тази за смяна на фонда - 20 лв., но тя вече не се удържа от партидата, а
трябва да се плати кеш от сменящия фонда.
Компаниите често биват критикувани за таксите. Според изследване на Световната банка още в началото на пенсионната реформа у нас таксите намаляват бъдещата пенсия с 25 на сто.
Както е известно, НОИ не начислява такива такси. Той обаче не инвестира и не олихвява парите. НОИ е като пощенска кутия, в която постъпват осигуровките, част от тях той превежда на пенсионните
фондове, а останалата част раздава за пенсии. В същото време за последните две години пенсионните фондове са олихвили парите по партидите реално с около 7%. Като тук трябва да се каже, че в разгара
на световната икономическа криза фондовете отчетоха отрицателна доходност от порядъка на минус 20%, въпреки че инвестират парите консервативно - основно в банкови депозити и ДЦК.
След всичко казано дотук сега се връщаме към голямата дискусия от последните дни. Тя е за втория стълб и по-конкретно за универсалните фондове. Те са най-масовите. Според последните данни на
Комисията за финансов надзор в тях се внасят по 5% от осигуровката за пенсия на общо 3 393 495 българи. Парите за всеки осигурен в тях се трупат по индивидуална партида или иначе казано - в лична
сметка. Към края на септември в тях са натрупани чисто 6,387 млрд. лв. Средно на човек това прави по 1882 лв.
Осреднено това не изглежда кой знае каква сума. Реално обаче сумите по сметките на хората със стабилна работа и работодател, който не "пести" пари по тази линия, са доста по-високи. Разликата идва
от това, че едва по 55-60% от личните сметки постъпват регулярно пари. Другите са с нулеви партиди или с много малко пари по сметките.
Така че въпросът дали да останат в частния пенсионен фонд, или да прехвърлят всички натрупани пари към НОИ ще вълнува именно хората с повече средства по сметките. За съвсем младите, които от
началото на 2015 г. ще сключат първия си трудов договор, решението кой да предпочетат - НОИ или универсален пенсионен фонд - ще е един вид съдбоносно, в смисъл, че ще е неотменимо.
Реално погледнато с промяната, която се прави сега, драма няма. Просто пенсионните фондове ще трябва да започнат да правят малки, но постоянни усилия, за да информират, разясняват и образоват
бъдещите пенсионери кои са те, защо са тук и каква е ползата от съществуването им. Защото е факт, че след кампанията по масовото набиране на клиенти през 2001-2002 г. за тях и от тях почти нищо не
се чува, освен през три месеца от статистиката на финансовия надзор. Не направят ли това, най-младите осигурени със сигурност ще попаднат в НОИ.
Кой ще плаща ранните пенсии
По-големият проблем за решаване обаче остава за догодина. А той е кой ще плаща ранните пенсии на работещите в тежки условия (I и II категория труд). За тях те се осигуряват също във втория стълб - в професионалните фондове, като вноските са 12% от осигурителния доход за I категория и 7% за II категория труд. Проблемът е с малкото пари, които са натрупани за тази цел. Бъдещото му решаване със сигурност няма да се размине без скандали, може би дори още по-големи.
