От всяко евро ЕС-субсидия до фермера достигат 50 цента
Двойно повече средства, които излизат от джоба на данъкоплатеца, ще бъдат необходими за възстановяване на последиците от обезлюдяването на селските ни райони, ако явлението не бъде спряно навреме.
Това мнение изрази Франц Фишлер съветник на президента Георги Първанов и бивш еврокомисар по земеделието и рибарството пред членове на парламентарната земеделска комисия.
Допълнителните разходи, които ще възникнат от разрушаването на селските райони са в две направления за покриване на щетите от неефективно им развитие за сметка на големите градски центрове и за
поддръжка на инфраструктурата в тях, допълни екс-комисарят.
Селските ни райони изостават сериозно в развитието си за сметка на оформящите се като мегаполиси София, Пловдив и други градове. Разходите на живеещите в тях граждани се увеличават двойно. Така
хората в мегаполисите плащат двойно веднъж разходи за инфраструктурата в града и втори път за щетите, които се поемат от градовете за превръщането на селските в периферни региони, заяви
Фишлер.
Тъй като съдбата на селото се решава в града, обезлюдяването на малките райони и най-вече планинските, трябва да се превърне в осъзнат проблем на градското население, посъветва Фишлер. За да се
превърнат обаче селските райони в атрактивно място за живеене и да се спре нарастващата миграция към градовете са необходими инвестиции.
В селата ни голям проблем е безработицата и най-вече скритата земеделецът продължава да работи във фермата си без никаква печалба, защото не вижда алтернатива и друг източник на доходи, допълни
Фишлер.
Проблемите на селото ще се решат чрез вливане на "свеж" капитал , който ще подобри условията на живот там и ще се създадат нови работни места.
Екс-комисарят подчерта, че важно за нас е да защитаваме повече родното си производство като приоритетно използваме собствените си суровини, а не вносните. В България, но и не само тук е модерно да
се търси вносното, защото всеобщото разбиране е, че покупката на чужд продукт е престижно и шикозно, коментира Фишлер. Трябва да се промени тази тенденция и българските потребители да купуват
приоритетно родни стоки, а предприятията ни да работят с нашенски селскостопански суровини, препоръча екс-комисарят.
За да успее България да устои на бъдещия конкурентен натиск на общия европейски пазар, страната ни трябва да се насочи към разработването на нови земеделски култури и изделия, чиито пазарни ниши
тепърва ще се отварят. България трябва да предложи на Европа уникални продукти, а не алтернатива на стоки, които са се утвърдили вече на общия пазар, съветва Фишлер. Той препоръча да се ориентираме
към производство на квалитетни традиционни български вина. Обаче, е желателно те да са с обновен имидж, за което трябва добър маркетинг и нови технологии.
Сред основните акценти, на които наблегна екс-комисарят е, че българските фермери не бива да разчитат само на субсидиите, които Евросъюза ще им отпуска след 2007-ма. Фишлер подчерта, че едно
проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ сочи, че за всяко 1 евро отпусната субсидия, само 50 цента влизат в джоба на фермера. Останалата половина "се изяжда" от
фактори като ниски изкупни цени, повишаваща се цена на земята и други. Ако обаче, това 1 евро се вложи като инвестиция за модернизация на производството, фермера ще получи печалба от 2.2 евро,
допълни Фишлер.
На срещата-дискусия с народните представители, бе повдигнат също въпроса за комасацията на земята. Екс-комисарят подчерта, че раздробеноста на земята е двоен проблем финансов и юридически. Той
даде пример с Австрия, където от 30-те години на миналия век тече тази процедура. Там комасацията е довела жителите на селата до война. Фишлер допълни още, че минимум 20 години са необходими на
една община, за да извърши този процес.
Екс-комисарят препоръча България да насочи усилията си в развитието на три области, за да отговори на предизвикателствата на бъдещата обща селскостопанска политика на Евросъюза. Те са повишаване
на конкурентоспособността на българските фирми, модернизиране на селското стопанство и акцентиране върху традиционните български продукти, които да се превърнат в лице на страната ни.
