Турците в страната се възпроизвеждат два пъти по-бързо
През 2050 година между 30 и 35 % от населението на страната ще е ромско. До тогава в страната където днес има 7,7 млн. души ще живеят около 4,5 млн. (по прогноза на Световната Банка). Причина
за промяната в етническата структура на България е 4 пъти по-високата раждаемост при ромите, където се регистрира 19,4 на 1000 естествен прираст. В момента ромите са около 900 000, а в следващите
десетилетия ще се разрастват към числа от порядъка на 1,4 млн.
Страната ни е надвесена над пропастта на демографска катастрофа. Тази теза има своите доказателства и илюстрации както в държавната статистика, така и в изследователските социологически
данни.
По същество в страната ни интензивно се разгръща демографско-възпроизводствен процес, който в други страни бе наречен "демографска бомба". Ако тя бъде оставена да се реализира докрай, само за
няколко поколения чрез драстичното поляризиране в детеродната норма радикално ще се смени етническата пропорция в структурата на населението в България.
Българският компонент в нацията ускорено се стопява, намалява количествено и в следващите десетилетия ще се свие с няколко милиона. Естественият прираст е отрицателен - минус 8,1 промила.
Турският етнос се възпроизвежда два пъти по-бързо и ще запази количеството си в порядъка на 350-400 хил. души. При него прирастът е около 2,7 на 1000. Като процент при общото намаляване на
населението турският етнос ще нараства.
През последните 16 години и през предстоящите 20-30 години има и ще има стъпаловидно свиване на раждаемостта, стъпаловидно свиване на младите поколения и впоследствие намаляване на населението като
цяло.
Бързо расте броят на ромите - при това най-бедните, най-необразованите, отделените в гета, и обратно - бързо се свива броят на българите - средните и елитните класи, високо образованите и
квалифицираните, на носителите на европейски стандарти за живеене и обществено поведение. Това означава, че България е на път към смяна на цивилизационната структура на населението и оттам може да
застане на ръба на сериозни граждански конфликти.
Българите, турците и ромите се възпроизвеждат в съотношение 1 към 2 към 4.
Наблюдава се и дублиращо социално-класово поляризиране. Сега средната класа и елитите не се възпроизвеждат нормално - свели са детеродната си норма далеч под минимума за просто възпроизводство, не
според "европейския" стандарт. Обратно, ускорено се възпроизвеждат неграмотни слоеве (масово ромският, в голяма степен турският, вече в значителна степен и българският). Ускорено се възпроизвеждат
слоеве без трудови навици и с висока степен на лумпенизация. Това са все слоеве и общности без лоялна гражданска връзка с българската държавност, без притегляне към националната традиция и без
чувство за принадлежност към славянството и към православието. Социалното разделение се трансформира и придобива формата на етническо противопоставяне.
Ще се раждат все по-малко момичета
Намаляването на раждаемостта означава, че в България ще се раждат все по-малко момичета. Защото за да се раждат деца, трябва да има кой да ги ражда. В момента фертилният контингент като налично
количество у нас се свива критично. Това означава, че бъдещите майки ще стават все по-малко. В по-далечен план това означава, че спиралата ще върви надолу все по-ускорено - днешната ниска
раждаемост утре означава два пъти по-свита раждаемост в общодържавен план.
Данните от статистическите годишници на НСИ показват, че през 1975 г. потенциалните майки, разделени на две групи - 15-24 г. и 25-34 г., са били съответно 643 000 и 611 000. Към 2005 г. прогнозата
е за 521 000 и 550 000. Ако се продължи редът, към 2020 г. едва 320 000 от жените на възраст 15-24 години и 420 000 от тези между 25 и 34 години ще раждат деца.
Съществува ясно изразено демотивиране да се раждат деца . детеродната норма сред българите е два пъти по-ниска от нужната за просто възпроизводство, сред градското турско малцинство и
социализираните роми се двжи към нея, а при несоциализираните ромски маси се наблюдава леко свиване на свръхраждаемостта.
Освен това, сред социализираните слоеве възрастта за раждане вече се концентрира към 30-те години на жената, а нормата спада към едно дете. Обратно, при ниските слоеве възрастта е 20 години, а
типично се раждат 2-3-4 деца.
Друг проблем е, че голяма част от потенциалните български майки раждат в чужбина. През миналата година бяха изнесени данни, че над 200 хил. българчета родени в странство. И проблемът е, че тези
деца се адаптират към средата, където живеят, тоест, българите в чужбина целенасочено отиват към асилимилация от страна на тамошната нация и държава.
