“В енергоспестяването няма и капка сексуалност, затова навява скука”
Като при патологичен песимист, изпълнителният директор на една от водещите презастрахователни компании в света - Swiss Re - Джон Кумбър (John Coomber)има твърде мрачни прогнози за бъдещето.
Реколтата ще се понижи, наводненията ще зачестят, ще се разпространят твърде много и нелечими болести. Потвърждение на това са зачестилите природни катаклизми.
Повече от 10 години Swiss Re обяснява на други компании, на какви рискове е подложена планетата следствие на промяната на климата.
“Нямам намерение да създавам излишни страхове или да обвинявам някого, просто хората трябва да разберат, че това наистина се случва”, коментира Кумбър.
Swiss Re – е влиятелна група, обединяваща компании, придържащи се към мнението, че практическите действия за борба с парниковия ефект трябва да се осъществява сега и да не се чака одобрение на
световната общност.
20 компании, правителствата на няколко страни, градове и щати в САЩ създадоха компанията Climate Group.
Стартът на благотворителната акция беше даден, чрез финансирането от Rockefeller Brothers Fund, в Лондон от британския премиер Тони Блеър.
Целта на организацията е “ да създаде коалиция от компании, агенции, градове и др., усилията на които да доведе до видим прогрес в намаляването на изхвърляните вредни вещества в атмосферата, като
по този начин даде пример на целия свят”.
На практика целта е да се разработят механизми, които да влязат в употреба от останалия свят.
Участниците в акцията от средите на бизнеса, сред които и водещи световни компании като BP, Lafarge и DuPont, смятат, че разрешаването на проблемите, свързани с глобалната промяна на климата за
своя стратегическа задача.
Доколкото промените на климата носят все по-разрушителен характер, а ограниченията за изхвърляне на вредни емисии във въздуха все повече се ограничават, компаниите, които имат разработена концепция
за това значително изпреварват останалите. Разработването и употребата на технологии и продукти с ниски стойности на въглероден двуокис дават преимуществото на първия ход, който повдига репутацията
им, както и използването на енергоспестяващи технологии намалява разходите им.
Swiss Re създаде специален вътрешен отдел за изследване на промените в климата - Greenhouse Gas Risk Solutions. Във функциите му е изучаването на възможната делова активност в тази сфера. Като
примерно защита на ски-курорти от рискове, свързани с климатични промени, застраховане на вятърни електростанции, както и излизащите на мода изкупувания на “спестени” вредни емисии.
Отделът се занимава и с проучване на негативното влияние на климатичните промени върху застрахователния бизнес.
Компанията се опасява, че подразделенията й в “новите” пазари като Китай, Индия и Африка, ще бъдат изправени пред рискове, свързани с различни заболявания, предизвикани от климата.
Аналитици в Swiss Re смятат, че ако не бъдат предприети всички възможни мерки за анализ на рисковете, свързани с промени в климата, дейността на компанията в животозастраховането и
презастраховането на имущество, би понесла сериозни загуби.
Отговорността на ръководителите от висшия ешелон на компанията във връзка с промените в климата вече е описана и вменена в правилата за вътрешния ред в компанията. Конкретно в тях се казва, че в
застрахователните премии трябва да бъдат включени рисковете от възможно съдебно преследване на ръководители, които не са могли да защитят компанията от подобни рискове.
При взимане на това решение даже е било направено допитване до клиенти, дали подкрепят включването на отговорността на ръководителите за оценка на рискове от промяна на климата в правилника за
дейността на Swiss Re.
По думите на Кумбър, анкетата не е била посрещната с ентусиазъм, тъй като мнозина са сметнали, че промяната на климата не е непосредствена опасност.
Според резултати на проведено през май проучване сред 500 водещи компании в света, четирима на всеки пет ръководители смятат, че промените на климата, както и предприеманите във връзка с това
мерки, така или иначе ще окажат влияние върху дейността им.
В същото време едва от половината от анкетираните са заявили, че знаят как да се справят с този проблем.
Бездействието сред ръководителите на водещите корпорации в света може да предизвика сериозен скептицизъм по отношение на намеренията на Climate Group да даде старт на “глобална вълна от активни
действия”.
Може спокойно да се направи заключението, че е налице инертност по този въпрос. Международният икономически форум неотдавна публикува доклад, според който дори и доброволните инициативи на редица
компании са окачествени като “повърхностни и крайно недостатъчни”.
“Доскоро беше разпространено мнението, че последствията от промяната в климата могат да се видят към 2050 година, което е извън всякакви бизнес-планове, но хората напоследък осъзнават, че реалните
последствия са вече видими”, коментира изпълнителният директор на Climate Group Стив Хауърд (Steve Howard).
Доколкото тези последствия ще стават все по-видими и негативни за околната среда, властите в много държави ще бъдат принудени да предприемат по-отговорни действия.
Европейската схема за търговия с квоти на емисии вредни вещества, под действието на която попадат от 1 януари 2006 година водещите индустриални компании на Стария континент вече дава плодове.
Приетите в Калифорния нови правила, ограничаващи емисиите на вредни за атмосферата газове от автомобилния транспорт, ще имат сериозни последствия за производителите на автомобили в САЩ.
Climate Group смята, че има начин да се отговори на промените в климата. Лорд Браун (Lord Browne), президент на BP, твърди, че хората с ентусиазъм биха подкрепили идеята да се действа в тази
насока.
“Ентусиазмът на служителите в BP граничи с чудо” казва Браун.
В тази връзка той коментира, че разходите, произтичащи от борбата с последствията на промяна в климата са по-ниски от прогнозираните преди време.
BP е намалила емисиите вредни газове с 10% спрямо 1990 година, като това не е струвало нито цент. Обемите на производството на DuPont са се повишили с 35 на сто при същото ниво на потребление на
електрическа енергия, което всъщност е довело до икономии в размер над $2 млрд. за срок от малко над десет години.
Често призивите за въвеждането на енергоспестяващи технологии се приемат със скептицизъм. “В енергоспестяването няма и капка сексуалност, затова навява скука”, казва Хауърд.
Парадоксално е, но трябва регулиращи органи да се намесват в дейността на компаниите, за да ги накарат да въведат енергоспестяващи технологии, които да икономисват техни собствени средства. За
пример Хауърд дава австралийския щат Виктория, където властите са задължили всички компании, чиято дейност отделя големи обеми вредни емисии да преминават през специален енергиен одит и да
предприемат мерки за намаляването им, които да доведат до резултат за срока от най-много три години.
“Енергоспестяващите технологии са сродни на събирането на 50-доларови банкноти”, казва Хауърд. Нежеланието да се инвестира в по-икономични от енергийна гледна точка технологии често се обяснява с
мудността на бюджетните процедури, липсата на време от страна на мениджърите или от липсата на средства в “точния момент”.
Често ефектът от необходимите действия е незначителен или твърде отложен във времето, за да си струва да се правят инвестиции. Самата застрахователна компания Swiss Re дава за пример отварящите се
стъкла в новата си централа в Лондон, които напълно ще се изплатят вследствие на икономии от климатизация, но не по-рано от десет години.
Ръководството на Swiss Re твърдо е решило да намали потреблението на електричество в рамките на общата задача за предотвратяване на промяна на климата. Съветът на директорите на Swiss Re е взел
решение компанията да стане “Въглеродно-неутрална” през следващите десет години, частично покривайки обемите на емисиите на вредни вещества чрез вноски в проект на Световната банка за намаляването
на емисиите на вредни вещества в атмосферата.
За енергоемките производства тази задача изглежда далеч по–сложно. Голяма част от споровете около т.нар. Протокол от Киото се въртят около схващането, че ако се намали отделянето на вредни вещества
от страна на тежката индустрия, тя ще стане неконкурентноспособна.
В страните от Европейския съюз на тази база изникнаха редица търкания между корпоративните ръководства а властите относно подхода към схемите на търговия с квоти на вредни емисии.
Признаването на факта, че дейността по предотвратяването на последствията от промяна на климата изисква финансиране, но самата тя е способна да носи изгоди, означава, че “прогресивните” компании
биха проявили особена настойчивост, която би могла да поведе след себе си и други дружества.
Някои от членовете на Climate Group искат тези усилия да обхванат европейския и по-късно световния промишлен сектор.
Протоколът от Киото все още има шанс
Когато през 1997 година в японския град Киото беше приет Протокол за ограничаване на вредните емисии, изпускани в атмосферата, той беше приет с огромен ентусиазъм. Съвсем малко след това се разбра,
че еуфорията е била малко преувеличена. След като през 2001 година САЩ подписа документа, може да се каже, че той беше “забравен”.
Неотдавна се възобновиха преговорите за намеренията на Русия да ратифицира съглашението. Ако това стане, ще бъде сериозен тласък за изпълняване на задълженията на ЕС, Япония и Канада, които иначе
твърдо демонстрират намеренията си да изпълняват изискванията на документа.
Ако Русия продължи да води за носа всички останали по повод ратификацията на Протокола, той неминуемо ще изгуби актуалността си. Евентуалният провал на споразумението от Киото ще стане горчив урок
за всички, които смятат, че това е пътят за разрешаването на проблемите с вредните емисии.
Такова развитие на обстоятелствата пък няма да бъде сюрприз за многочислените критици на текста, на първо място – САЩ, които смятат, че ограниченията на Протокола са един вид “усмирителна риза”,
надяната върху икономиката й.
Това, че всъщност документът не направи нищо съществено и е далеч от съвършенство, поставя редица въпросителни за бъдещето на идеята след приключването на неговото действие след 2012 година.
А и от момента на приемането му досега, изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата се е увеличило с 11%.
По прогнози на американския World Resources Institute, към 2020 г. те ще се повишат с още 50%.
