Разсъждения за родната икономика в стил "Бил съм се бил напил" Петкан ИЛИЕВ, икономист
В учебниците по "Икономикс" има два типа икономическа теория - позитивна и нормативна. Първата, опираща се на фактите, ние, данъкоплатците (фирми и домакинства) - си я знаем и усещаме ежедневно на гърба си. Втората обикновено е в устата на експертите и отговаря на въпроса "Как трябваше да бъде, как трябва да е или как в бъдеще да бъде", т.е. нещо подобно на популярния израз "бил съм се бил напил". Няколко са въпросителните в този стил:
Какво би станало с икономиката ни, ако бяхме продали БТК и "Булгартабак"?
Два щяха да бъдат преследваните мотиви при тяхната приватизация:
първият е фискалният, т.е. да се напълни бюджетът;
вторият е структурният, т.е. да се намери най-добрият инвеститор, така че приватизираните дружества да се преструктурират и да заемат мястото си в стопанската структура на националната
икономика.
По отношение на фискалния мотив родните приватизатори щяха да приберат за двете дружества около 300 млн. лева, което би "запушило" дупката от увеличения праг на пенсиите за 1 месец (около 290 млн.
лева са нужни месечно за увеличените пенсии).
С други думи капка в морето
За да бъде конкурентноспособна, БТК например трябваше да направи масирани инвестиции (мрежата е в лошо състояние, свръхперсоналът се нуждае и от обучение, тарифите са небалансирани и пр.), което
изобщо не влизаше в стратегията.
Резултатът е, че тази година БТК ще започне да губи позиции най-вече по отношение на международните разговори, тъй като там вече се настаняват дружествата, предлагащи по-ниски тарифи на разговорите
чрез Интернет.
Вероятно това ще наложи намаляване на някои тарифи и едва ли цената на БТК при повторната й продажба ще надскочи предлаганите досега пари.
Ако бяхме продали телекомуникационната компания, тези дертове на държавата щяха да се прехвърлят върху потенциалния инвеститор.
Другият резултат, свързан с преструктурирането на двете дружества, щеше да е негативен за икономиката, защото щеше да породи нарастване на безработицата поне с 3-4% след продажбата им.
Какво би станало, ако данъците, особено подоходните, бяха намалени чувствително?
Според някои експертни оценки, ако сумарната тежест на корпоративните данъци се редуцира до 15%, около 8% от оборотите ще излязат на светло.
Сега, след като корпоративният данък падна до 19,5%, а най-високата ставка за подоходният данък за физическите лица остана 29%, естествено, че голяма част от тези, които плащат данък върху
най-високата ставка, ще се опитат да прехвърлят доходи по корпоративното облагане, за да могат да плащат по-малки суми.
Ако се въведе единна ставка за ДОД и данък печалба, тогава вместо пренасочване на финансови ресурси към структури, при които данъкът е по-нисък, може да се очаква нарастване на потреблението тъй
като "спестените" от данъци пари ще отидат за разширяване на потребителското търсене.
Доказателство за развитието на подобен сценарий е фактът, че ДОД е налогът с най-висока събираемост и облекчаването на данъкоплатците от гледна точка на размера на ставката неминуемо ще рефлектира
върху по-голямо потребление. В противен случай отново ще се гледа българският игрален филм "Познай какво ще има за вечеря?" и при 4/5 от домакинствата интригата ще липсва, защото няма да бъде
по-различно от предишната вечер, дори и при нарасналите статистически работни заплати и пенсии.
Какво щеше да се случи в родната икономика, ако бе заработила обща електронна система на митниците и данъчните служби?
Най-важният резултат от въвеждането на подобна система ще е запушване на част от контрабандните канали, а ако към тази система прибавим й бензиностанциите, тогава хазната няма да се разделя поне с
част от онези митични около 1 млрд. долара, оставащи в ръцете на контрабандистите.
Според някои оценки само контрабандата с горива генерира годишно около 180 млн. лева загуби за бюджета. На практика въвеждането на обща електронна система би извадила на светло поне 250-300 млн.
лева.
Какво би станало в родното стопанство, ако бе намалено администрирането на предприемачеството?
Независимо от произхода и целта на административните регулации, общото, което ги прави генератор на сива икономика, е или тяхната висока цена за предприемачите, или че те в много случаи правят
бизнеса зависим от едноличното решение на държавния чиновник.
Повечето български фирми зависят от лицензи и разрешителни, за да осъществяват своята дейност, като повечето от тях са срочни и подлежат на подновяване.
Отделно фирмите имат значителни разходи по сертифицирането на своето оборудване, стоки и услуги. Изискванията за лицензи и сертификати води като последици безбройните проверки от контролните
органи.
Резултатите от изследване на Световната банка показват, че за една година българската фирма е подложена средно на 19 проверки с обща продължителност 12 дни.
Съответно българските мениджъри прекарват около 20% от своето време с представители на властта и контролните органи. Това е доста по-високо от средното за региона (14%) и около три пъти повече от
Китай и икономиките с висок растеж от Източна Азия (6.5%)
Всичко това представлява силен стимул за бизнеса да остане, стига да може, в сенчестата част на икономиката.
61.7% от фирмите, обхванати в същото изследване, работят под някакъв лицензионен или разрешителен режим, като средно на фирма се падат 5.5 лицензи и разрешителни.
Времето за изпълнение на всички изисквания и предоставяне на необходимата документация (средно 10 човекодни), заедно с времето за издаването (средно 22 дни) и таксите за него (средно 189 долара)
нареждат България на второ място след Казахстан сред страните в преход по показателя средни разходи за лицензиране. Що се отнася до страните в процес на присъединяване, разходите в България
надвишават 3.5 пъти тези за Латвия.
През 2002 г. правителството направи преглед на 361 режима и прие програма за отменянето на 70 и облекчаването на 118 от тях и създаване на обществен регистър.
Тези намерения намериха подкрепа и в условията по трите заема за преструктуриране от Световната банка PAL. Приетият през 2003 г. Закон за регулиране на стопанската дейност бе първата реална стъпка
към облекчаване тежестта на режимите.
Той узакони списък на действащите режими и постанови, че въвеждането на нов режим може да става само по силата на закон.
За пръв път бе въведен и принципът на мълчаливото съгласие, макар и за ограничен брой разрешителни процедури.
Реалната отмяна и облекчаване на режимите обаче затъна в дебрите на междуведомственото съгласуване и все още е далеч от задоволително решение. С други думи, ако беше намалено администрирането на
предприемачеството и не съществуваха толкова голям брой административни препятствия, вероятно размерът на скритата икономика би бил в по-поносими размери. И цитираните по-горе разходи на фирмите
(трудови и парични) биха намалели наполовина, ако правителството беше изпълнило обещанието си по намаляване на лицензионните, разрешителните и пр. административни механизми.
