Бъдещето е на екологично чистите производства, каквото е ядрената енергетика
Д-р Валентин Босевски
Според съвременните прогнози се предвижда до 2020 г. световното потребление на енергия да нарасне с близо 60% вследствие прираста на населението, интензивната урбанизация, икономическия и социален растеж.
Потреблението на електричество, което е най-универсалната форма на енергия, ще нарасне дори още по-рязко - до 70%. Най голям дял в този ръст се очаква да има развиващият се свят, където 2 млрд. души нямат достъп до съвременните форми на енергоснабдяване, каквито са електричеството и природният газ. Прогнозите на Международната агенция по енергията са, че по-голямата част от увеличеното енергийно производство ще се осъществява чрез производство на изкопаеми горива.
Известно е, че всяка година се инвестират около $200 - 250 млрд. в конвенционални енергийни структури и още $1,5 трилиона за потребление на енергия от тях. Следва логичният извод, че ако нарастването на енергийните потребности бъде посрещнато чрез конвенционални горива и технологии, това ще застраши още повече природната среда, общественото здраве и благосъстояние, както и международната стабилност.
В резултат човечеството ще затъне в един процес на неопределена във времето зависимост от нездравословни, неустойчиви и неперспективни енергийни структури.
В Китай, например, екологичните и здравни загуби от изгарянето на въглища през 1995 г. достигнаха 7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Предвижда се до 2020 г. тези загуби да нараснат до 13% от БВП на тази страна. За Европейския съюз тези загуби са 2% от БВП, при това без да се отчитат климатичните промени. Глобалните икономически загуби от промените в климата се удвояват на всеки десет години и се очаква през следващото десетилетие годишната загуба да достигне до $150 млрд.
Какъв е изходът? Той е в търсенето и намирането на политически, икономически и технологични стратегии за преход към световна устойчива енергийна система, основаваща се главно на възстановяеми ресурси на енергия: биомаса, водна енергия, геотермална енергия, океанска гравитационна енергия, вятърна, слънчева фотоволтаична енергия и др. През 1999 г. Международната агенция по енергията отбелязва, че "светът е в началния стадий на преход към устойчива енергийна система, основаваща се главно на възстановяеми ресурси."
Първите стъпки обаче към стратегията за устойчива енергийна система на базата на възстановяеми източници бяха провалени. През 1992 г. в Рио де Жанейро и през 2002 г. в Йоханесбург се състояха първата и втората Световна среща за устойчиво развитие. Тогава бяха направени първите опити за изработване на глобална икономическа програма, в която да се определят темповете и цифровото изражение на развитието на алтернативните енергийни технологии. Идеята за курс към глобална алтернативна енергетика обаче претърпя поражение при сблъсъка със силната съпротива от страна на промишлеността за добив на изкопаеми горива и производство на нефт, както и от стана на големите потребители на изкопаеми горива като САЩ и Китай.
Следователно процесът на развитие и утвърждаване на алтернативните енергийни технологии ще бъде силно удължен във времето въпреки съществуването на императивна и жизнено потребна за човечеството необходимост от бърза намеса за предотвратяване на промените в климата.
На фона на тези обективни и категорични дадености, спекулациите със значението и целесъобразността от запазване на ядрената енергетика като чиста енергийна технология са очевидно несъстоятелни.
Проблемът за намаляване на въглеродните емисии е остър и неотложен. За да не настъпят необратими деструкции в състава на атмосферата, въглеродните емисии не трябва да надминават границата от 2 млрд. тона годишно. Ако разделим това количество на 10 млрд. души, колкото по прогноза ще бъде населението на Земята към 2100 г., ще получим критичен лимит от близо 0,550кг на човек дневно. Парадоксите на човешката безотговорност и стремеж към екстремални мощности идват от факта, че това количество се произвежда от един автомобил "Рейндж Роувър" при пробег само от 4 км! А САЩ, Япония и развитите индустриални държави изхвърлят в атмосферата въглеродни емисии от 12 до 27 пъти по-големи от споменатата критична граница!
Трябва да се отбележи, че темповете на развитие на природощадящите технологии са крайно бавни. Бяха необходими повече от 30 години, за да може през 1999 г. светът да произведе първия гигават от слънчеви фотоволтаични мощности.
Цените на тази алтернативна енергия варират от $0,25 до $1 за киловатчас, което категорично я изключва от масово разпространение. В същото време атакуваната с неоснователни и едностранчиви упреци ядрена енергетика за по-малко от 30 години успя да се развие в отрасъл, който осигурява 16-17% от световната енергетика!
Ясно е, че желаната от всички ни алтернатива за чисти енергийни технологии е в процес на развитие, който е непредсказуем от нито едно правителство след Йоханесбург 2002 г.
Изводът е, че дилемата за нарастване на енергопроизводството и опазване на жизнената среда на човечеството не може да се разреши без опазването на онези енергийни технологии, които са доказали
своята устойчивост и екологосъобразност. В този смисъл ядрената енергетика може да бъде дефинирана като буфер между рисковете от конвенционалната енергетика и утвърждаването на чисти алтернативни
енергийни технологии в едно все още далечно бъдеще.
