Девет основания да не послушаме чиновниците от Вашингтон
След като фалираха 12 банки през 1997 година, беше почти невъзможно да се вземе кредит. Или ако все пак човек успееше да склони някоя банка, той трябваше да бъде тройно подсигурен - поръчители, ипотеки, доходи.Седем години по-късно нещата сякаш дойдоха в другата крайност. И от есента на миналата година МВФ започна да недоволства, че трезорите твърде лесно развързват кесията. Парите отивали за покупка на вносни стоки, а това влошавало търговския баланс.
През пролетта на 2004 г. чиновниците от Вашингтон са още по-категорични. Както "Новинар" писа, те настояват месечната вноска за погасяване на потребителски заеми да не надхвърля 30% от дохода на домакинството. Сега банките сами определят условията за кредитиране, като се надпреварват в привличането на клиенти.
Общо взето, в създалата се ситуация може да се каже, че истината в случая не е с едно лице. Въпреки това няма да е трудно да се прогнозира, че кредитната активност на банките няма да намалее.
Причините за това не са малко. Първо. Наистина през последните 1-2 години има значително разширяване на банковото посредничество, което се вижда не само по обема на отпуснатите заеми, но и в активите на банковата система. Увеличените спестявания и инвестирания в банковата система капитал са двата основни фактора, довели до този бум.
Второ. Собствената капиталова база на банковата система е над 2 млрд. лв.
И тези пари трябва да се оползотворят
Трето. Има и подобряване на средата, в която работи банковата система - макроикономическа стабилност, балансиран бюджет, относително добра защита на кредиторите.
Четвърто. Според банкери притесненията на фонда не са свързани с непосредствената кредитна дейност, защото банковата система поддържа висока капиталова адекватност.
Както стана вече ясно, те са продиктувани по-скоро от състоянието на платежния баланс. Когато дадена икономика се преструктурира, преди да се появят новите конкурентоспособни отрасли, логично е да има увеличение на дефицита по текущата сметка. Затова по-важна е стабилността на източниците, с които се финансира този дефицит.
По принцип очаква се той да бъде финансиран от чуждестранните инвестиции. През миналата година те надхвърлиха $ 1,5. Вероятно не по-малко ще бъдат те и през 2004 г.
Пето. Има голяма разлика от банковата система сега и тогава. 98% от активите вече са частни.
80% от тях са в ръцете на реномирани чуждестранни инвеститори
Шесто. Още като се чуха първите гласове срещу прекалената кредитна активност на банките у нас, Централната банка веднага предприе мерки и се съобрази с претенциите на чиновниците от МВФ. Тя намали от 120 на 90 дни срокът, в който се отчитат необслужваните кредити. Освен това падна таванът от 10 000 лв. и сега вече всички отпуснати заеми ще бъдат вкарани в Централния кредитен регистър.
Седмо. Според официалната ститистика отпуснатите заеми у нас представляват едва 30-35% от брутния вътрешен продукт на страната. В страните от ЕС кредитите стигат до 60% от БВП.
Осмо. Съществува мнението, че големият обем на потребителски кредити, освен че вреди на търговския баланс, създава и работни места.
И девето. Проверка на "Новинар" установи, че повечето от 20-те банки, които дават потребителски кредити, така са структурирали своите продукти, че отговарят на новото условие, поставено от МВФ.
Така че потребителите могат да са спокойни. Кредити ще има. Освен това в малко по-голяма перспектива те и ще поевтиняват. Лихвите просто са отражение на икономическата среда, а всички прогнози сочат, че тя ще се подобрява.
