Под натиска на ДПС и синдикатите правителството търси растежа в изливане на повече пари за субсидии и инфраструктура
Политическата импотентност на управляващата коалиция може да се превърне в хроническа. Десетте месеца от започването на бюджетната процедура не стигнаха на управляващите да се договорят за размера и приоритетите на държавните разходи. През последната седмица дори се стигна до открит конфликт между НДСВ и ДПС заради предложението на финансовия министър Милен Велчев да се съкратят субсидиите за фондовете „Земеделие“ и „Тютюн“, контролирани косвено от лидера на ДПС Ахмед Доган.
Предложенията на Велчев
Велчев склони под натиск от ДПС (подкрепено във верния момент от синдикатите) да изпълни поетите ангажименти по таблицата за облагане на доходите на физическите лица. Необлагаемият минимум беше
вдигнат от 110 лева на 120 лева, а ставката за най-ниските доходи беше намалена от 15% на 12%. В резултат на това в проектобюджета за 2004 г. се оформи дупка от 60 млн. лева. Допълнителни 10 млн.
лева струва на хазната и другата предложена промяна, касаеща механизма за обезщетяване при боледуване. Прие се първите пет дни от болничните да се компенсират в размер на 80% от брутното
възнаграждение, като първият ден се поема от работодателите, а останалите четири се поемат от НОИ. Още с обявяването на тези промени предходната седмица Велчев обясни, че допълнителният дефицит ще
се компенсира чрез намаление на издръжката на ведомствата и субсидиите.
Промяната на акцизите върху горивата, обещана от Велчев, няма да доведе до размествания в бюджета. Повишението на акциза върху пропан-бутана с 80 лева вместо 100 лева на тон ще се компенсира с
допълнително повишаване на акциза върху дизела и бензина с 5 лева на тон. Запазването на режима на облагане на застрахователите също няма да промени приходите, тъй като самата идея за промяната
беше да се промени принципът на облагане, без това да се отрази на приходите за бюджета.
Последният вариант на проектобюджета предвижда да се намалят с 35 млн. лв. разходите за субсидии. От тях с 25 млн. лева да се редуцират субсидиите за фондовете „Земеделие“ и „Тютюн“ и 10 млн. лева
субсидията на БДЖ. С 31 млн. лева се орязват и парите за издръжка на ведомствата. Освен това в частта „Неданъчни приходи“ са добавени близо 14 млн. лева. Проектобюджетът се появи в този вид в сряда
на заседание на Комисията по бюджет и финанси за разглеждане на второ четене. След като заместник-председателят на комисията и депутат от ДПС Алиосман Имамов разбра, че предложените промени
предвиждат намаляване на парите за двата фонда, той поиска отлагане на текстовете до постигане на политическо съгласие. До редакционното приключване на вестника съгласие не бе постигнато.
Икономическите бисери на ДПС
Още първите индикации за намаляване на субсидиите за двата фонда изостриха тона на депутатите от ДПС при обсъждането на данъчните закони и бюджета. Хората на Доган заявиха категорично, че не
приемат механизъм за запълване на зейналата пак по вина на ДПС бюджетна дупка за сметка на контролираните от движението земеделски фондове. В края на седмицата земеделският министър Мехмед Дикме
дори поиска увеличаване на субсидиите за двата фонда.
За първи път от коалиционните партньори се чуха критики и за размера на капиталовите разходи за общините. Според тях предвидените в бюджета средства за общините не са достатъчни и трябва да се
преразгледат. От ДПС също така поискаха двуцифрен икономически растеж (а не планирания 5.3%) - очевидно без да отчитат, че доколкото бюджетът влияе на този растеж, то самото ДПС го възпира с
исканията за по-високи субсидии. Дали поради неподготвеност, или в стремежа си да натиска властта с популистки аргументи, лидерът на ДПС за пореден път публично демонстрира икономическо невежество.
На въпроси, свързани със запълването на бюджетната дупка, Доган обясни, че намаляване на планираните средства за инфраструктурните проекти би предизвикало инфлация. Преди няколко месеца той
разясни, че инвестирането в инфраструктура няма да се отрази на курса на долара. По отношение на прогнозираното „повишение на инфлационните параметри“, първо, намаляването на средствата под черта
за инфраструктура няма голяма отношение към разходната част на бюджета, т.е. не може да служи за компенсиране на по-ниски бюджетни приходи и, второ, 25 млн. лева са твърде малко пари от
макроикономическа гледна точка, за да повлияят на инфлацията. А изказването за курса на долара звучи толкова абсурдно, че е невъзможно да се каже какво точно е имал предвид Доган. Единственото
що-годе разумно обяснение с много условности е, че валутният борд ще се запази. Тези изяви на лидера на ДПС демонстрират, че за него не са важни аргументите за едно или друго искане, важното е това
искане да бъде изпълнено.
Идеите на Доган за инфраструктура
През лятото на тази година, когато прехвърчаха първите искри между финансовия министър и лидера на ДПС около приемането на фискалната рамка за следващите три години, Доган обясни, че бюджетът трябва да се прави от политиците, а не от чиновниците на финансовото министерство. Той поиска държавата да вложи между 5% и 10% от фискалния резерв в инфраструктурни проекти. Това се равняваше грубо на сума между 200 млн. и 400 млн. лева. Малко след това той вдигна исканите за пътища пари на 1 млрд. лева. Първоначално Велчев отхвърли предложението, но при приемането на бюджета от правителството стана ясно, че и това искане на коалиционния партньор е изпълнено. Схемата, предложена от експерти на Министерството на финансите, предвижда с до 200 млн. лева от преизпълнението на бюджета за тази година да бъде субсидирано държавното предприятие „Автомагистрали“, което в партньорство с големи чуждестранни компании ще строи пътища. Допълнително 500 млн. лева ще бъдат инвестирани в същото дружество чрез финансиране под черта, предвидено в проектобюджета за 2004 г. и доста оспорвано от опозицията поради липсата на прозрачност и изкривяването на реалните бюджетни разходи и дефицит. Висш служител на Министерството на финансите обясни по-късно, че идеята всъщност е не на Доган, а на Лидия Шулева и ако „някой се опита да се облагодетелства от тези проекти, вероятно ще бъде разочарован“ поради силния контрол, който се предполага, че ще бъде осъществен от големи частни инвеститори, които ще се включат с 1.5 млрд. евро.
Буферите на финансовите министри
Традиционно финансовите министри си оставят определени буфери, които да поемат промените в проектобюджета, настъпващи от внасянето в парламента до окончателното му приемане. Тази година обаче
Велчев твърди, че няма такива. Подобно мнение изрази и депутатът от ОДС и бивш финансов министър Муравей Радев, според който „ДПС изцеди министъра на финансите така, както никога досега“.
При приемането на проектобюджета от правителството в края на октомври близки до финансовия министър обясниха, че оттук нататък няма никакви резерви и ако се пипа някъде, „трябва да се реже живо
месо“. Тогава изненадващо беше обявено сваляне на корпоративния данък от 23.5% на 19.5%, което беше компенсирано с по-ниски лихвени разходи. След като Велчев не успя да убеди никого, че неговите
експерти изчислявали неуморно и установили, че разходите всъщност ще са по-ниски заради валутните и лихвени прогнози, той призна, че той е използвал корпоративния данък като лост за въздействие
срещу натиска на колегите му за по-високи харчове.
Липсата на буфер би трябвало да означава, че при фиксиран бюджетен дефицит (0.7% от БВП, съгласуван с МВФ) всяко намаляване на приходите трябва да се компенсира с намаляване и на разходите.
Експерти от финансовото министерство имат известни притеснения дали ще се изпълни приходната част на бюджета. Съществуват опасения, че вдигането на акцизите може да не доведе до увеличение на
приходите заради спад на продажбите и прибягване до схеми за избягване на плащането на данъци.
Що се отнася до разходната част на бюджета Велчев е категоричен, че неговото предложение няма алтернатива.
Непопулярните мерки
Още преди няколко месеца, когато бюджетът е бил обсъждан на експертно ниво, в Министерството на финансите са стигнали до извода, че единственият начин да се отговори на повишените разходи е да се увеличат акцизите на горивата и да не се изпълнят част от ангажиментите за данъчни промени. Велчев предложи тези доста непопулярни мерки като противодействие на нереалистичните искания на колегите му в кабинета при обсъждането на разходните тавани на министерствата. Загрижеността на Велчев ясно пролича от специален доклад от месец юли до премиера Симеон Сакскобургготски и министрите. В него той обяснява, че забавените реформи изискват допълнителни средства, че държавата трябва да се отърве от несвойствените си дейности и да харчи средства по-ефективно, че трябва да се изведат определени приоритети. Публичната поява на доклада предизвика силно недоволство сред министрите, което в крайна сметка доведе и до подаването на оставка поради „липса на подкрепа“. Още тогава се разбра, че основният конфликт е свързан с исканията на Ахмет Доган за продължаващо увеличаване на субсидиите за селското стопанство. Неадекватната реакция на премиера и начинът, по който финансовият министър тихомълком оттегли оставката си, показаха, че подкрепата на коалиционния партньор е по-важна за лидера на НДСВ от международния авторитет на финансовия министър.
Кой блъфира
Ако се приеме тезата на Велчев, че бюджетът няма повече резерви, което въобще не е изключено да е вярно предвид огромния натиск върху разходната част от всички посоки, финансовият министър няма
много място за маневри. Освен това след редица изказвания, че орязването на 25 млн. лева от двата фонда няма алтернатива, доста грубо би прозвучало всякакво друго решение. При това положение
въпреки заплахите от страна на ДПС, че няма да подкрепят бюджета, за Доган остава или да се примири с тази загуба и да я изтъргува за други свои искания (например кадрови), или да предизвика
предсрочни избори. Двадесет и пет милиона лева обаче едва ли са сериозен мотив за отказване от властта.
Огромните различия по фундаментални въпроси в бюджета за 2004 г. за пореден път доказват, че партньорството на управляващите партии се гради не на принципи, а на конюнктурни интереси.
При това става дума за коалиция между две партии, определящи се като либерални. Увеличаване на субсидиите, държавни инвестиции в изграждане на инфраструктурата, увеличаване на данъчното бреме и
разширяване ролята на държавата в преразпределението на благата, блокиране на приватизацията - всички тези аспекти на правителствената политика през последната година влизат в осезателен конфликт с
теорията и с практиката на либерализма.
