Всяка година 80 млн. американци, или почти половината домакинства в САЩ, дават спестяванията си на взаимните фондове (mutua· funds). През последните 20 години тази индустрия се развива с голяма скорост и в момента над 1.480 трилиона щатски долара са инвестирани по този начин.
В България няма развита система от взаимни фондове, но участниците на пазара са категорични, че тази индустрия ще се развива с бързи темпове. В закона за публичното предлагане на ценни книжа терминът „взаимен фонд“ не съществува. Най-близко са т.нар.
инвестиционни дружества от отворен тип
У нас те са едва две, а отскоро Булбанк предлага инвестиция в чуждестранен взаимен фонд.
На практика взаимните фондове са инвестиционни компании, в които всеки може да остави парите си за управление, като срещу тях получава дялове (акции или единици). Повечето инвеститори нямат време и
умения да създадат и управляват собствен портфейл от ценни книжа. Това прави фондът, който ги инвестира във валута, акции, облигации или други ценни книжа. Приходите идват от дивиденти от акции и
от лихви от облигации, както и от капиталови печалби. Фондовете управляват портфейли, съставени от ценни книжа на стотици емитенти от различни сектори, и по този начин намаляват риска и се
получават по-добри цени и по-ниски такси по транзакциите. Акциите на взаимните фондове могат да бъдат продадени по всяко време. Те са по-рисков инструмент от банковите депозити - колкото по-високи
доходи иска инвеститорът, толкова по-голям риск от загуби поема. Според закона съветът на директорите на инвестиционните дружества носи отговорност за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи
или непълни данни в проспекта за предлагане на акции. В случай на продажба на акции, когато съществена информация се окаже невярна или е укрита, инвеститорът може да иска в тримесечен срок от
придобиването на ценните книжа то да бъде обявено за недействително. Фондовете са длъжни да се отчитат за дейността си пред Комисията за финансов надзор всеки месец и да предупредят инвеститорите,
че предишните резултати нямат връзка с бъдещите резултати, стойността на акциите и доходът от тях могат да се понижат, печалба не се гарантира и съществува риск инвеститорите да не си възстановят
пълния размер на вложените средства, както и че инвестициите във взаимни фондове не са гарантирани от гаранционен фонд.
„В България под 0.1% от спестяванията, или около 10 млн. лв., се държат във взаимни фондове“, изчислява председателят на съвета на директорите на „ЕЛАНА холдинг“ Камен Колчев. От миналата година
компанията управлява инвестиционното дружество
„ЕЛАНА Еврофонд“
- единственият изцяло български взаимен фонд. Фондът всеки ден обявява цени за продажба и обратно изкупуване на акциите си, а годишната му доходност е 9.5%.
„Фонд с нисък риск и фиксирана доходност отговаря най-добре на профила на българския инвеститор. Българинът е подозрителен към по-дългосрочни инвестиции, все още не се е ориентирал добре как да
инвестира парите си“, казва Колчев. При взаимния фонд човек всеки ден може да си изтегли парите. „Постигнатата доходност е по-висока от тази по банковия депозит“, отбелязва Колчев. Печалбата,
получена при сделки с акции на взаимния фонд, не се облага с данък.
„ЕЛАНА Еврофонд“ инвестира само в облигации и други ценни книжа с фиксирана доходност. В момента 61% от средствата са в български държавни ценни книжа. В портфейла на фонда има български глобални
облигации в евро с падеж 2013 г., румънски еврооблигации, ипотечни книжа на „Търговска банка България инвест“ и корпоративни книжа на Юнионбанк. Два процента от средствата са в общински
еврооблигации, а около 6 на сто са в банкови депозити и в брой.
Клиенти на „ЕЛАНА Еврофонд“ са банки, пенсионни и застрахователни дружества. Освен това към фонда са се насочили мениджъри на средно управленско ниво и хора с пари от реституция. Всички те са
инвестирали около 7 млн. лв. за едната година от началото на работата на фонда.
Взаимните фондове издават и изкупуват обратно акциите си по нетна стойност на активите, намалена с транзакционните разходи. Тя се получава, като се раздели пазарната стойност на ценните книжа в
портфейла на броя акции на дружеството. При „ЕЛАНА Eврофонд“ това става всеки работен ден, което означава и ежедневна промяна на броя акции в обращение.
Продажната цена на акциите се изчислява, като към нетната стойност на активите на акция се прибавят разходите по емитирането на една нова акция (0.20%). Цената на обратно изкупуване на една акция
се изчислява, като от нетната стойност на активите на една акция се извадят разходите по обратно изкупуване (0.20%). Например в 17 ч. на 7 октомври 2003 г. нетната стойност на активите на фонда
възлиза на 6 365 271 лв. Броят акции в обращение в същия ден е 57 570. Нетната стойност на активите на една акция се получава, като общата нетна стойност на активите се раздели на броя на акции в
обращение на фонда (6 365 271:57 570=110.57). Разходите за емитирането на една нова акция са 22 стотинки (0.20% от 110.57 лв.). Емисионната стойност на акциите за 7 октомври е 110.57+0.22=110.79
лв. По аналогичен начин се получава и цената на обратно изкупуване (като разходите за обратно изкупуване на акциите се извадят от нетната стойност на активите на акция на „ЕЛАНА Еврофонд“) -
110.57-0.22=110.34 лв.
Цените за продажба и изкупуване се публикуват всеки работен ден в два всекидневника и на електронната страница на дружеството (www.elana.net/eurofund),
където всеки клиент може да ги изчисли с електронен калкулатор. Акциите във фонда са безналични, непривилегировани и с право на един глас в общото събрание, на дивидент и на ликвидационен дял. Те
могат да се запишат всеки ден в офисите, осигурени от управляващото дружество.
Поръчката може да се подаде лично или чрез пълномощник, в това число чрез лицензиран инвестиционен посредник, включително банка. Акциите на фонда се търгуват чрез инвестиционен посредник и на
Българската фондова борса.
Инвестиционно дружество
„Златен лев“ инвестира в по-високорисковите акции
на български компании. Дружеството е наследник на бившия приватизационен фонд „Златен лев“. „При нас печалбата идва не от дивиденти, а от нарастването на стойността на акциите“, каза изпълнителният
директор на управляващото дружество „Златен лев“ Валентин Карабашев.
Цената на акциите се определя от инвестиционното дружество два пъти в седмицата и се обявява в два всекидневника и на фондовата борса. Тя е равна на нетната стойност на активите, разделена на броя
на акциите в момента. „При нас емисионната стойност на акцията за деня и цената за обратното изкупуване са еднакви“, уточнява Карабашев. Тук не се начисляват емисионни или транзакционни разходи,
защото са включени в цената на акцията. Книжа от „Златен лев“ притежават български и чуждестранни лица. Профилът им непрекъснато се променя - през последната година над 90% от акционерния капитал
са в ръцете на дребни инвеститори - физически лица. Най-честата инвестиция е свързана с историята на дружеството - 25 акции, придобити по време на масовата приватизация. През последната година над
90% от акционерния капитал е в ръцете на граждани най-често от времето на масовата приватизация. В момента стойността на една акция е 3.24 лв. Има ръст повече от 30 на сто от началото на годината,
когато е била 2.41 лв. Растежът се дължи на нарастването на стойността на акциите в портфейла.
Капиталът на „Златен лев“ е инвестиран в ипотечни облигации на Българо-американската кредитна банка, Търговска банка „България инвест“ и в двете емисии ипотечни облигации на Българска пощенска
банка. Дружеството притежава корпоративни облигации на Обединена българска банка, еврооблигации и държавни ценни книжа. Основна част от портфейла му обаче са акциите на български компании -
средствата са инвестирани в „Булгартабак холдинг“ и три от дъщерните му фабрики - „София БТ“, „Слънце“ - Стара Загора, и „Юрий Гагарин“ - Пловдив, във фармацевтичните компании „Софарма“, „Биовет“ и
химическите заводи „Неохим“ и „Химко“.
От началото на тази година за първи път българските инвеститори имат възможност да се почувстват част от световната инвестиционна общност. Булбанк (www.bulbank.bg) като инвестиционен посредник предлага инвестиция в пет взаимни подфонда (sub-funds) от регистрирания в Люксембург взаимен фонд
Pioneer Funds
Той е един от взаимните фондове в групата Pioneer Investments, която е основател и на четвъртия най-стар взаимен фонд в САЩ - Pioneer, основан през 1928 г. През 2000 г. собственикът на Булбанк
„Уникредито италиано груп“ придобива базираната в Бостън Pioneer Investments Group, която по данни към 31.07.2003 г. управлява активи на стойност над 11.206 млрд. евро в над 180 фонда. Единици от
петте подфонда могат да се купят в Булбанк за най-малко 500 долара или 500 евро.
„Считам за най-атрактивно и уникално в нашето предложение това, че им предлагаме
инвестиции в първокласни ценни книжа
професионално управление от доказани инвестиционни мениджъри и най-вече абсолютно същите условия, при които инвестират и останалите вложители в нашите взаимни фондове по цял свят“, отбелязва
представителят на Pioner Investments за България Явор Ачев. Комбинацията от пет фонда дава възможност всеки клиент според това за какъв период иска да инвестира и какъв риск е готов да поеме да
постигне възможно най-висока доходност.
Булбанк предлага покупка на единици от два нискорискови взаимни фонда - за краткосрочни инвестиции в облигации в евро и в щатски долари. В портфейла на първия с най-голямо тегло са облигациите,
емитирани от правителствата на Германия (25.20%) и Италия (22.11%) и още пет страни - членки на Европейския съюз. Вторият също се препоръчва за минимум едногодишна инвестиция в мултинационални
първокласни облигации, както и в книжа на САЩ, Италия, Австрия, Дания, Канада, Великобритания.
Със среден риск са предложенията на подфонда, който инвестира в държавни и корпоративни облигации, деноминирани в националните валути на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и
развитие и в други валути. Препоръчителният хоризонт за инвестиране в тях е три и повече години.
Булбанк предлага и две високорискови фонда с възможност за постигане на по-висока печалба. Top European Players (Водещи европейски компании) инвестира в акции на европейски компании - лидери в
областта си, с добри перспективи за растеж. Препоръчителната инвестиция в тях е пет и повече години, което дава възможност да се постигне по-висока доходност. Фондът е вложил средствата на
клиентите си в „Роял Дъч петролиум“, телекомуникационни гиганти като „Водафон груп“ и „Нокиа“, в автомобилния концерн „Порше“, в банки (БНП-Париба), тютюневи компании („Бритиш Американ табако“),
фармацевтични гиганти („Авентис“) и др. Фондът „Америка“, чийто препоръчителен хоризонт на инвестиране е 5-10 и повече години, влага средствата на клиентите си в акции и свързани с акции финансови
инструменти, търгувани на американския пазар. „Америка“ дава възможност за по-висока доходност, ако клиентът е готов да инвестира в дългосрочен план“, каза Ачев.
„Нашите клиенти обикновено инвестират между три и пет хиляди щатски долара в повече от един фонд - средно в 1.7“, отчита Ачев. Според него от взаимните фондове засега се интересуват предимно богати
хора, които управляват сами своите фирми или имат мениджърски договори за високи позиции.
Фондът Pioneer е регистриран в Люксембург, където е освободен от данъци. Доходът, който юридическите или физическите лица получават от разликата между покупната и продажната цена на единиците, се
включва в годишната данъчна декларация и се облага по общия ред у нас.
