Променената методология прави сериозния анализ практически невъзможен
Официозните статистики са действително нещо великолепно. Великолепно най-вече с умението да се намират всевъзможни начини да се откликне на "всеактуалния повик" за доказване на онова, което властта е счела за необходимо да бъде доказано. Така например, според последното преброяване на населението в бившата югославска република Македония, е излязло, че българите са там 2,5 пъти по-малобройни от определящите се като египтяни -съответно 1487 и 3713 души. Изхождайки тясно от въпросната информация, лесно бихме могли да си представим как в непосредствено бъдеще държавицата бива прекръстена на Тутанкамония, да речем, на знамето й се появяват чифт пирамидки, плюс сфинкс, а след всенароден референдум Вардарът се превръща най-малкото в Асуан ривър, ако не в Нил II, на който подобаващо да се мъдри столицата Евнухия. Последното, естествено, в памет на султанското присъствие в страната на фараоните. Всичкото би било може би така, ако за петдесет години с комунизъм, със съотстващ "закон за македонската чест" и с достатъчно много кьотек, не бяха произведени днес статистически наличните 1 297 981 себеопределящи се като сущи македонци, които делят територията и парламента с 509 083 за сметка на това вече съвсем истински албанци.Както и да стоят нещата с великиот древен и млад държавнотворски народ в нашата югозападна съседка, ние тук обаче не възнамеряваме да се вдълбочаваме по-нататък и да упражняваме чувството си за хумор в и около темата, а - най-вече, да поговорим за българския платежен баланс след последните корекции в методиката по съставянето му. За да сме на чисто с читателите, този проблем го повдигаме във вестник не за пръв път, но докато в предишната публикация само априори можехме да гадаем относно мотивите за отпадането от баланса от януари 2003 година на подстатията, съдържаща изменението на валутните депозити на населението при местни банки, то сега вече като че ли всичко еднозначно си е дошло на предварително отгоре планираното място. Показателно в контекста е, че още когато бяхме осведомени досежно ликвидаторските намерения по отношение на по-горе визираната съвсем не несъществена подстатия, наречена "Други валутни депозити: активи", БНБ някакси забрави да спомене как и къде точно ще се прегрупират немалките суми по нея. Което действие само по себе си говореше на внимателния наблюдател за откровено стъкмистични централно банкови намерения, както впрочем ще видим, че се оказа впоследствие. Особено - когато по стар оруелиански обичай започна преписването на старите вестници, сиреч на ревизия в съответствие с променената методика бяха подложени веднъж обнародваните платежни баланси за периода 1997-2002 година. Разгръщаме, значи, излезлите нови баланси и ги сравняваме със старите, като при това неслучайно концентрираме вниманието си върху статията "Преки инвестиции в България". За 1998 и 1999 г. промени в данните за директните инвестиции у нас не са направени: те, както и преди, възлизат съответно на 537,3 милиона долара и на 818,8 милиона долара. За 2000 година вече може да се види известно набъване на "старото" от 974,6 милиона долара на "ново" от 1001,5 милиона. Дето се казва, нищо работа, но все пак - приятно, колкото да не е съвсем без хич.През 2001 година с фанфари идва новото време, затуй според изконните тукашни канони ревизията трябва да стане къде-къде по-сериозна и тя послушно става. Вместо 650,9 милиона "стари" входящи преки инвестиции имаме, 812,9 милиона долара "нови", тоест увеличението на хартия е с почти 25%. Следователно, въпросът "Какво тук значи някаква си личност?" се оказва крайно неуместен и неструващ и можем спокойно да приемем, че от безследно изчезналите от стария баланс 463,5 милиона долара валутни спестявания на хората сме намерили в новия платежен баланс 35% от тях, или 162 милиона долара, в качеството им обаче, забележете, на "новооткрити" преки инвестицииш у нас. Какви ли изненади тогава ни готви бъдещето, когато респективно и на него му дойде времето? За 2002 година радостта от стъкмистическите успехи прелива отвсякъде. Вместо по старому 599,7 милиона долара преките инвестиции в България се оказват 904,7 милиона долара по новому, или с 50% по-големи. По този начин е погълнато цялото преди съществувало в платежния баланс увеличение на валутните спестявания на домакинствата от 283,0 милиона долара, като допълнително са изнамерени даже някакви инвестиции отгоре. Както казва Ярослав Хашек, на всичкото му липсва единствено едно голямо "басом", за което пък във великата книга в надлежен превод-пояснение е посочено, че се явявало "груба унгарска псувня". В конкретния казус обаче ни се струва абсолютно допустимо да се псува и на български, но последното - не и чрез масмедиите, а по-скромно - за т.нар. лична употреба.Проследявайки приведената логика сериозният анализатор би трябвало откровено да се види в чудо пред забележителните постижения, организирани за първите десет месеца на 2003 година, защото официозно преките чуждестранни инвестици в платежния ни баланс са посочени като цели целинички 1272,6 милиона долара. По което, ура! ура! ура!, сме били на първо място на калпак сред всичките страни от Централна и Източна Европа и вероятно не само там, но и много, много другаде. А нормалният въпрос, който би трябвало да се зададе в контекста, имайки предвид по-горе посочените доста прозрачнички манипулации, случили се с данните за 2001 и 2002 година, е с колко реално досега е завишено числото за директните инвестици у нас за миналата година. С 25%, с 50%, или дори, следвайки обозначилия се тренд на последователно методологично вътрешно и външно публично статистическо облъчаване - със 75%, или даже дори със 100%?Две мнения относно неналичието на комунизъм понастоящем в България като че ли вече няма, ако, разбира се, се изключат някои предизборни изсилвания на сините, хващащи декиш предимно сред строго лимитираната реститутска обществено прослойка. Затова пък досега съвсем не е ясно кой все бие ли, бие управниците ни по главите, че те десетилетия наред се чувстват задължени да си играят на прескочи кобила с глупостта. Да бяха ни партийно- правителствено ръководили изключително македонци, то обяснението посредством всеизвестния виц за плоската отзад черепна оформеност би било, така да се каже, "на една ръка разстояние". Но не би, всичко е далеч по-сложно!
*Чавдар Николов е роден през 1954 г. в София. Завършил е УНСС, след това докторантура в Хумболтовия университет в Берлин. Автор е на пет публицистични книги за българския преход, на два учебника по финанси и на един по европейска интеграция. Сега е декан на Стопанския факултет в ЮЗУ "Неофит Рилски"-Благоевград.
