Лансира се обаче нова идея - "България - страна с ниски данъци"
България да стане офшорна зона като Люксембург, предложи миналата седмица шефът на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Според него премиерът и финансовият министър Милен Велчев с
американския икономист Ричард Ран неотдавна обсъждали у нас да се създадат отделни офшорни зони.
Според Велчев идеята била атрактивна и си струвало да се опита. Но пречка можело да бъде присъединяването ни към ЕС.
Офшорните зони са вече отживелица, защото контролът срещу прането на пари и финансовите престъпления се затяга в цял свят. Те станаха синоним на финансови центрове, където се въртят мръсни пари, е
най-споделяното мнение сред експертите.
Именно затова и от Института за пазарна икономика побързаха да се разграничат от термина "офшорка". По-правилно било да се казва икономика с ниски данъци.
Такъв смисъл имало и предложението на института за въвеждането на 10% данък за доходите, фирмите и намаляване на осигуровките до същия размер.
Европа наистина няма да ни приеме
като офшорна зона, твърдят от Министерството на финансите. Там важал принципът за равнопоставеност при данъчното облагане и за достъп до реалните собственици на фирмите.
Заради тези изисквания Кипър, която през май се присъединява към ЕС, бе принудена да промени законодателството си и да въведе единен данък за местни и чужди фирми от 10%. Преди
това чуждите се облагаха с 4,25%, а местните - с 33%. Така се очертавала и тенденцията офшорните зони, особено тези в Европа, постепенно да се превръщат в територии с ниски данъци.
Досега за превръщането ни в офшорна зона пречеше МВФ. Идеята била лансирана още преди години от вицепремиера Николай Василев, но тогава именно фондът се противопоставил.
Звездата на офшорните зони наистина залязва, твърди и финансистът Емил Хърсев. Те имат славата на магнит за нечисти капитали, защото собствениците на фирмите остават
скрити.
Според Агенцията за финансово разузнаване схемите за пране на пари обикновено включват офшорна фирма. То се правело по следния начин - родната фирма прави превод към офшорка,
която после й отпуска кредит за същата сума.
Законодателството в офшорните зони става все по-рестриктивно към мръсни капитали. Само допреди 2 г. при превод в банка на Бахамите се декларираше произходът на суми над 20 000
долара. Сега границата е свалена на 10 000 долара.
Отминава и времето, когато никой не е следял произхода на средствата в офшорните зони.
Привържениците на идеята "България - офшорка" обаче изтъкват, че тя
ще допринесе за привличането на чужди инвестиции
Множество мултинационални компании регистрирали свои фирми в офшорни зони. Наскоро дори се разчуло, че подобно нещо е сторила и компанията "Кока-кола".
Подходящите места за офшорна зона у нас трябва да имат добре развита банкова система и комуникации. Целта е правенето на бизнес максимално да се улесни. Оттам тръгва обаче
другото неудобство, но в политически план. Хората в останалата част от страната може да поискат сметка защо и при тях не са открити офшорни зони.
Офшорните зони са привлекателни с два белега - ниски или липса на данъци и оставането в тайна на реалните собственици. За да ползват данъчните преференции, обикновено има условие
фирмите да не търгуват със страната, където са регистрирани.
Друго предимство е лесната регистрация на фирми. Има зони, където изобщо не се изисква капиталът да се внася реално, а само да се декларира. Но има и други, като например
Швейцария, където процедурата по регистрация се задейства само ако в банка има поне 100 000 швейцарски франка.
Реалните собственици се вписват в регистър, но се разкриват само със съдебно решение. За да бъде издадено то, те трябва да са извършили криминално деяние, заради което се
преследват от властите. Нужно е да е възбудено дело и разкриването на реалния собственик да е поискано от съответната държава.
Малко история
Първите офшорни зони се създават непосредствено след Втората световна война. След разпадането на Британската империя бившите й колонии се отделят в самостоятелни държави и търсят
начин за развитие. Предоставянето на данъчни преференции е възможност за привличане на капитали от цял свят.
Първоначално офшорните зони са малко, ситуирани предимно на острови в рамките на бившата Британска империя. В последствие стават истински хит. Сред офшорните зони, които се
създават в Европа, са Лихтенщайн, Люксембург, Швейцария, Ирландия, Кипър. Според ежегодната притурка на "Файненшъл Таймс" сега офшорните зони в света са около 40.
Против идеята
Емил Хърсев, финансист:
Този бизнес умира
Въпросът за офшорни зони в България трябваше да се обсъди преди 10 г. Сега този бизнес умира. И това абсолютно решава въпроса. Не може да има офшорни зони, това свърши.
Има някои ясни принципи, приети в ОИСР. Има т. нар. патриотичен закон в САЩ. С много ясни мерки, които само ще се увеличават. Офшорният бизнес залязва, той се затваря. Затвори се
Ирландия, сега се затваря и Кипър. Постепенно всички офшорни зони просто ще прекратят този вид операции. Ако някой в момента обсъжда такива зони в България, значи е 20 г. назад. Защото преди 20 г.
се отваряха офшорни зони, сега се затварят. Просто такава беше модата тогава. Светът не толерира този вид данъчна конкуренция.
Разбира се, че би имало пречки въвеждането на такъв тип система у нас за присъединяването ни към ЕС. Всички страни там, както и тези в ОИСР са приели т. нар. 40 принципа за
предотвратяване на финансовите престъпления. Повтарям, свърши, няма да има офшорен бизнес след 10 г.
За идеята
Мартин Димитров, Институт за пазарна икономика:
Явни пречки няма
Най-добре е цялата страна да се превърне в една офшорна зона. Такива зони привличат капитали, защото предлагат по-добри условия за правене на бизнес. Идеята е свързана с предложението ни за
намаляване на данъците в България.
Не бих използвал термина офшорна зона, а по-скоро икономика с ниски данъци. Инвеститорите винаги се насочват към места с ниски налози, лесни процедури и малко работа с администрацията.
Добър пример са Люксембург и Каймановите острови. Това са места, които стимулират инвеститорите с ниските си данъци и отлично работещите финансови институции, съд и гарантиране на договорите, с
високата степен на обща сигурност и най-вече на доверие.
Най-добре е да не говорим за офшорни зони, а за създаване на добра бизнессреда. Разходите за навлизане и опериране на фирмата да бъдат по-ниски.
По принцип явни пречки във връзка с влизането ни в ЕС няма, но доколко има скрити, е сложен въпрос.
