Планираното преразпределение през бюджета е над 41% от БВП – ако гледаме разходите на държавата, и над 44% от БВП, ако гледаме приходите
През последните дни и седмици се появиха твърдения (например от бившия заместник-министър на финансите Георги Кадиев), че предложеният от правителството бюджет е много десен, както и планираните за 2008 данъчни закони. Тези твърдения се основават най-вече на това, че в бюджета се предвижда въвеждане на много ниска плоска ставка от 10% за данъчно облагане на доходите. Данъкът върху доходите, обаче, е сравнително малък данък на фона на целия държавен бюджет, който надхвърля 27 милиарда лева приходи. В този смисъл, за да придобием представа дали наистина бюджетът е десен ще трябва да се изследват много повече
Преразпределение
През 2008 година се планира преразпределението през бюджета да е над 41% от БВП – ако гледаме разходите на държавата, и над 44% от БВП, ако гледаме приходите. Това е доста високо ниво на
преразпределение, което означава и доста високо ниво на държавна намеса в икономиката – политика, която е приоритет на левите както по света, така и в България.
В допълнение, в предизборния период през 2005 година всички партии от управляващата коалиция обещаха да се борят за намаляване на преразпределението под 40% от БВП (дори БСП обеща, че няма да го
увеличава над 40% от БВП). Въпреки тези обещания, преразпределението през бюджета очевидно ще бъде над 40% от БВП през 2008. В сравнение с предходните години през 2008 година ще има най-голямо
преразпределение през държавния бюджет.
Както и да го погледнем, това е показател за леко „олевяване“ на бюджета. Което не е добре – защото и без това нашето правителство отнема около половината от всеки доход, който данъкоплатците
изкарат. Ако този дял продължи да расте и през следващите години, работещите и бизнесът ще бъдат претоварени, което ще се отрази негативно на темповете на растеж на икономиката и доходите.
Увеличаване на акцизите
И през 2008 година акцизите върху цигарите, горивата и енергията ще продължат да се увеличават, тъй като трябва да достигнем минималните нива в ЕС. Ако погледнем увеличението от гледна точка на
идеологическа насоченост, отново няма много „дясно“ в него.
Знаем, например, че в световен мащаб левите са най-активните „борци“ с глобалното затопляне – те най-силно вярват, че глобалното затопляне ще предизвика катастрофа (самият Ал Гор, който
разпространява плашещите сценарии чрез филма си „Неудобната истина“ е представител на лявото крило на лявата партия в САЩ). В този смисъл, именно левите са най-големите поддръжници на по-високи
данъци/акцизи върху бензина, електричеството, въглищата и въобще всички възможни невъзобновяеми горива. А в България през 2008 година ще се увеличат всички тези акцизи. Това ако не е ляво.
Същото се отнася и по отношение на цигарите. Именно левите партии са идеологически най-много подкрепящи политиката на опазване от хората от техните вредни навици. Именно левите най-често смятат, че
хората сами не могат да се оправят, поради което държавата трябва да се намеси. Затова левите партии подкрепят данъци върху всякакви „вредни“ неща – алкохол, цигари и пр. Интересен факт е, че
доскоро в България с акциз се облагаше и кафето, и чаят. Както и да го погледнем, увеличаването на акциза върху цигарите идеологически отново е лява политика.
Политика по доходите
Ако Маргарет Тачър беше изправена пред учителска стачка, тя нямаше да увеличи заплатите на учителите – именно заради принципа, че под натиск не трябва да се вземат решения. Ако приемем, че това е
десният отговор на стачките, очевидно в България той не се състоя – правителството увеличи заплатите на учителите под натиска на стачката. Типична лява политика. Разбира се, предвиждат се и
определени реформи в образованието – което е добре – но тези реформи са толкова наложителни, че едва ли са продиктувани от някакви идеологически мотиви, били те леви или десни.
Това не е всичко. През 2008 година се предвижда да се увеличи рязко минималната работна заплата. Не бива да забравяме, че според международните сравнения в България минималната работна заплата като
дял от средната е една от най-високите в ЕС. В този смисъл, допълнителното й увеличение си е съвсем лява политика, която дори носи определен риск за икономиката – защото твърде висока минимална
заплата много често води до невъзможност неквалифицираните и необразованите хора да си намерят работа.
Да не пропуснем и това, че през 2008 година се предвижда средно увеличаване на минималните осигурителни прагове от 26%. Главната цел на тази мярка /както и на повишаването на минималната заплата/ е
да няма нито един пострадал от премахването на необлагаемия минимум. Отново, мислене за бедните – което си е приоритет на лявата политика.
Облагане на труда
Облагането на труда през 2008 година ще бъде по-ниско за огромна част от хората (много от останалите работят в сивия сектор и няма как да имат по-ниско облагане, тъй като не плащат и в момента
нищо). Именно левите партии се считат за защитници на труда, което предполага, че това би трябвало да се приеме за лява политика. Ако намалението на облагането на труда не е лява политика, то кое е
ляво – намалението на облагането на бизнеса ли?
Да не забравяме и това, че се увеличава изключително рязко максималният осигурителен праг. Това си е удар срещу хората с по-високи доходи (т.нар. средна класа), които ще трябва да плащат осигуровки
върху много по-висок осигурителен доход. Целия смисъл на тази мярка е да се отнеме от тези хора голяма част от намалението на данъците, което те ще усетят заради въвеждането на плосък данък. Кой,
освен лява партия, би предложил и подкрепил подобно нещо?
Вместо заключение
Мога да продължа още с примерите за лява политика в бюджет 2008 – включително увеличаването на детските помощи, децентрализацията и пр. Това, обаче, не е необходимо. От всичко посочено дотук става съвсем ясно, че бюджет 2008 въобще не е толкова десен. Дори напротив, в много отношения бюджетът завива наляво. При толкова много леви мерки, не би трябвало да е проблем за левите да преглътнат няколко по-реформаторски идеи, които са си намерили мястото в бюджета. Все пак, освен да харчи пари, бюджетът трябва и да насърчава икономиката да се развива по-бързо – което няма да стане ако всичко в бюджета е напълно ляво и насочено към повече харчене.
