Десетте най-добри инвестиционни фондове за първото полугодие на 2006 г.

Списание Forbes състави рейтинг на най-добрите взаимни фондове за първото полугодие на текущата година. За основен метод за оценка е използвано сравнение на показателите на дружествата с индикативните пазарни показатели

За фондовете, ориентирани към вложенията в акции на американски компании този индикативен показател и борсовият индекс S&P 500, а за фондовете, влагащи в чужди книжа – индексът Morgan Stanley Capital International EAFE.
Важна особеност на списъка на Forbes е че експертите поотделно оценяват показателите на фондовете в благоприятни и неблагоприятни пазарни периоди. В крайна сметка фонд, който се повишава и понижава в зависимост от общата пазарна конюнктура към края на инвестиционния цикъл в най-добрия случай остава на неутрално ниво. Пример за такъв фонд е W&R Science & Technology. Средната му доходност за последните шест години е в размер на 0.0%. Фондовете, които показват добри резултати въпреки общите пазарни тенденции безусловно представляват значителен интерес за инвеститорите.
Сред тези фондове може да се посочи Aim Energy (IENAX), влагащ активи в компании от петролния и въобще енергийния сектор, както и редки ценни метали. Експертите от Forbes поставят високи оценки на тези фондове както в добри, така и в лоши пазарни периоди. Средногодишната доходност на тези фондове в последните шест години достига 18.7 процента. Друг фонд от това семейство - AIM Technology (ITYAX), дава в негативни пазарни периоди съответно лоши резултати. Този фонд демонстрира за последните 6 години отрицателна доходност от 18.8 на сто.
В проучването се отбелязва високият интерес на инвеститорите към борсовите фондове (Exchange-Traded Funds, ETF). Този професионален интерес намира израз във високото търсене. За 12 месечен период, до края на юни 2006 година, обемът на активите на тези фондове се е повишил с 38 процента достигайки $335 млрд.
А в периода от януари до юли 2006 година инвестиционните компании създадоха нови 56 такива фонда – повече от цялата 2005 година.
Основните плюсове на тези фондове е високата им ликвидност и ниската степен на регулиране от страна на държавните власти.
Изданието обръща сериозно внимание на борсовите фондове, инвестиращи в стокови активи.
В базата на Forbes има осем такива фонда, като пет от тях бяха регистрирани през текущата година. Котировките на някои от тях наистина през годините бяха твърде волатилни, както и котировките на стоковите пазари. Например фондът iShares Silver Trust (SLV) беше създаден в началото на месец май. В средата на същия месец котировките му достигнаха своя пик на ниво от $148 на акция, а към средата на юни се сринаха с 54%. В момента след дълбока корекция са отново на ниво $120 за акция.
Сред фондовете, ориентирани към вложенията в инструменти с фиксирана доходност са диверсифицираните фондове, влагащи в дългови книжа.
Преобладаващата част от тези фондове влагат активи в един и същ тип облигации с еднакъв матуритет. В същото време управляващият фонда Osterweis Strategic Income - Карл Кауфман не се е ограничавал в един тип инструменти и активно е инвестирал в различни дългови книжа – държавни, ипотечни, корпоративни, както и с различен падеж – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. При това Кауфман отчита значителна доходност. За четирите години на своето съществуване фондът получава среден прираст на чистите активи в размер на 9 процента на година. През текущата година само в периода 1 януари – 1 юли прирастът на активите е в размер на 5.2 на сто, което е и най-добрият показател сред 189-те фонда, които влизат в базата за сравнителни анализи на аналитичната група Morningstar.
Мултисекторните облигационни фондове стоят по показател доходност на трето място след фондовете, инвестиращи в дълговите книжа на страни с развиваща се икономика (за последните три години средната доходност е в размер на 13.3%) и фондовете, насочени към американските облигации (8.4%). В същото време рисковете от вложенията в първите два типа фондове са значително по-високи. Доходността на мултисекторните фондове за последните три години е в размер на 7 на сто на годишна база.
Най-известният фонд, ориентиран към вложенията в облигации от разни сектори е безспорно Pimco Total Return (PTTAX) под ръководството на инвестиционния гуру Бил Грос. Но по размер на доходността фондът на Кауфман го бие.
За последните три години средногодишният показател на доходността на този фонд е 7.2%, а на Pimco – едва 3.9%.
Сред преимуществата на диверсификацията на Кауфман посочва възможността за лека адаптация към икономическите цикли. Той посочва, че в хода на цикличните икономически спадове, най-високата доходност при най-малкия риск дават американските държавни ценни книжа. Така през 2002 година фондовете, ориентирани към средносрочни държавни книжа, гарантирани от Вашингтон, отчетоха доходност в размер на 9.3%, а фондовете, инвестиращи в облигации загубиха по един процент. Като конкретни примери могат да се посочат Fidelity Government Income (FGOVX) с доходност 10,9% и фондът Loomis Sayles High Income (NEFHX), ачиито активи се понижиха през 2002 година с 8.9 на сто. От друга страна във време на икономически подем високодоходните и високорисковите облигации са далеч по-добри от държавните. През 2003 година доходността на фондове, инвестиращи в такива книжа е в размер на 24.6 на сто, а на фондовете, ориентирани към вложения в държавни ценни книжа – едва два процента. Фондът Loomis отчете доходност от 27.9%, а Fidelity – от 2,2%.
Списъкът от десетте най-добри фонда е представена по-долу. Като критерий за аналитиците от Forbes е стабилността на резултатите, както в положителни, така и в неблагоприятни пазарни периоди. На базата на това, изданието нарежда фондовете по петобална скала, където оценка "A" е най-висока, а  "E" – най-ниска.

Източник: Forbes

Съгласно проучване на аналитичната компания Morningstar Inc., специализирана в проучване на разнообразни фондове, ако даден инвеститор вложи $10 000 в облигационен фонд, който има доходност от 5% на година, то стойността на активите му три години по-късно ще е $11 576 при условие на отсъстващи разходи. Отчитайки разходи за издръжка в размер на 0.50 на сто на годишна база, горепосочената сума с печалбата ще е в размер на $11 412, а при разходи в размер на 1 на сто на год., тази цифра ще се понижи до $11 249. Както отбелязва Питърсън, на практика в облигационните фондове по принцип няма такива разходи за издръжка, доколкото годишните коефициенти за разходи по правило се намират в диапазона 0.50-0.75%.
Групите фондове Vanguard и Fidelity Investments са лидери по отношение на ниски разходи. Vanguard Intermediate-Term Investment-Grade Fund (VFICX) взима комисионни в размер на едва 0.20%, а при Fidelity Intermediate Bond Fund (FTHRX) коефициентът на разходите съставлява 0.45%. Vanguard се ползва с репутацията на семейство фондове, което е намалило разходите до минимално ниво, а Fidelity се стреми активно към това.
Питърсън препоръчва като средносрочен фонд най-вече Managers Fremont Bond Fund (MBDFX). Този фонд, който не взима комисионни и имащ коефициент на разходите на ниво 0.60 на сто, известният инвестиционен гуру на облигационния пазар Бил Грос постигна по-малко разходи от собствения си гигантски фонд Pimco Total Return Fund (PTTAX), който взима по 0.90 процента на година.
Следва обаче да се подчертае, че средният коефициент на разходите на т.нар. “средносрочни” фондове е 1.055 на сто на годишна база. Освен това Fremont демонстрира по-високи резултати от началото на последната година: по данни от средата на ноември миналата година доходността на фонда достига 1.52% спрямо 1.09% при Pimco Total Return. Между другото активите на Fremont са в размер на $971.15 млн., докато Pimco Total Return върти $9.81 млрд.
Що се отнася до втория основен проблем – облагането, то приходите, формирани при вложения в облигации, се облагат като обичаен приход в САЩ, подобно на облагането на работната заплата.
По този начин за инвеститорите в САЩ често по-изгодни стават вложенията в общински дългови книжа, които не се облагат с федерални данъци (както и налози на щата, ако инвеститорът живее в същия щат).
За да се определи доходността на муниципалните облигации, сведени към налогооблагаем еквивалент (т.е. да се сравни каква би била доходността при условията на данъчното облагане), трябва да се раздели прихода, формиран от инвестиции в тази категория ценни книжа, трябва да се сметне “единица минус данъчната ставка”. (По този начин ако данъкоплатецът изплаща налог в размер на 28%, то трябва да раздели получения приход на 0.72, т.е. на 1 минус 0.28.)
По данни от края на декември 2005 година доходността на петгодишните американски държавни ценни книжа е в размер на 4.45%, докато съответният показател на петгодишни общински облигации с инвестиционен рейтинг ААА достига 3.49%, - което е еквивалентно на 4.85-процентна доходност на петгодишните ДЦК, чиято налогова ставка е на ниво 28%.
Въпреки някои очевидни преимущества, общинските облигации не могат да станат панацея за инвеститорите. Инвеститорите, които искат да направят по-подробно проучване, могат да намерят подробна статистика на сайта Morningstar.com, от  “Tools”, да премине в “Financial Calculators” и да избере “tax-equivalent yield” в раздела “Bond Calculator”.
Инвеститорите могат да сравнят различни фондове, принадлежащи дори към една група – например Fidelity Intermediate Municipal Fund (FLTMX) спрямо Fidelity Investment Grade Bond Fund (FBNDX), както и да оцени разнообразни управляващи компании.
Вероятно най-привлекатели могат да се окажат фондове, инвестиращи в общински облигации на щати с висок размер на данъчната ставка – като Калифорния или Ню Йорк. При Fidelity California Municipal Income Fund (FCTFX) еквивалентът доходност за инвеститорите с налогова ставка в размер 28% достига 5.41%.
Огромните размери на даден фонд често могат да изиграят лоша шега на фондовете, инвестиращи в капиталовите пазари, където обемни оферти нерядко водят до сериозни колебания в цените на книжата. Този проблем стои по-различно при фондовете, инвестиращи на дълговите пазари.