Маса привилегии за купувача на БТК бяха гарантирани още със стратегията за приватизация
"С издаване на GSM лицензия на БТК се изпълнява предварителното условие за успешно приключване на приватизационната сделка, а тя е от особено значение за подобряване условията и размера на
чуждестранните инвестиции в Република България. Освен това, в обществен интерес е по-скоро да стартира трета национална GSM мрежа, тъй като това ще даде възможност за развитие на конкуренцията на
пазара на мобилни мрежи и услуги"…
С тези нетрадиционни за съдебната практика "юридически" аргументи преди дни петчленен състав на ВАС окончателно разреши на частната БТК да изгради свой мобилен оператор.
Отговорът на телекома също не закъсня - във вторник оттам извадиха и новата "тарифа", според която цените на мобилните услуги ще са с 20% по-евтини от сегашните. О`кей, но след като не чухме
сериозна икономическа обосновка за тях, е редно да запитаме
на каква цена ще получим по-евтини мобилни комуникации?
Дали властта в лицето на определени министри и институции не продължава да играе ролята на ревностен адвокат на частни корпоративни интереси, въпреки приказките за свободна конкуренция и честна
пазарна игра?
Всичко впрочем започна с прословутата стратегия за приватизация на БТК, приета с гласовете на мнозинството в парламента през март 2002 г. Още тогава днешните управляващи декларираха, че ще продадат
65% от телекома с опция, че купувачът ще придобие и третото мобилно разрешително, стига да го пожелае.
По този начин кръгът от желаещи да изграждат трети GSM у нас автоматически бе стеснен само до кандидатите за покупката на БТК. Нещо повече - практически с това решение депутатите извадиха
икономическата стойност на мобилния лиценз от сделката за БТК. Така реално за мобилния оператор никога не е имало конкурентно наддаване и той никога не е бил пазарно оценяван. Да не говорим, че
неговата стойност изобщо не е включена в цената на БТК, а той със сигурност повишава пазарната оценка на телекома. Цената му бе определена по административен път и което е още по-важно - не беше
платена от инвеститора, а от самата БТК, преди да стане прехвърлянето на акциите.
Близко до нормалната човешка логика, а и тази на всеки управленец, защитаващ държавния, не нечий друг интерес, е нещо друго - ако БТК и GSM-3 са продадени на безценица, то от това губи не друг, а
българския данъкоплатец. Не са ли това загубени пари за пенсии и социални помощи? И не излиза ли, че всъщност сме си предплатили по-евтините разговори?
Да не говорим, че няма нито една държава в региона, която да е продала толкова евтино телекома си - македонците, румънците, словенците взеха в пъти повече от нас. Държавният интерес може да бъде
само един и безспорен - да получим възможно най-много приходи от приватизирането на българските предприятия.
В опит да вразуми щедрите ни управници през 2003 г. "Ситигруп" препоръчва на българското правителство да спре приватизационната процедура за БТК, тъй като при предложената цена от "Вива Венчърс"
сделката ще е неизгодна на държавата. Нищо подобно не последва.
Напротив - дойде новата драма с издаването на третия GSM лиценз. И тук се получи нещо доста интересно. След като продажбата за БТК вече беше зад гърба й, представителката на "Адвент Интърнешънъл"
Джоана Джеймс неколкократно заяви пред медиите, че ако "Вива" не получи мобилното разрешително, всъщност ще е налице друга сделка, на която "Вива" няма да е съгласна.
БТК без GSM-а не е нужна на купувачите
Тогава гръмна поредният скандал - а след като този GSM е толкова важен, колко трябва да струва? Не е ли редно да се следва елементарната пазарна логика и закона, като това се установи в един честен
търг или конкурс?
Очевидно не, защото последва уволнението на шефа на КРС Георги Александров, който явно не беше склонен да поднесе наготово лиценза, погазвайки закона за далекосъобщенията. Властта пък оправда
действията си с друга законова "вратичка", която си беше оставила - водещ е не този закон, а приватизационният, защото и там, както и в стратегията, третият GSM се пада по право на купувача на
БТК.
Стигна се дори до парадокса Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ гузно да замълчи, когато никому неизвестната "Тафетта Лимитед" поиска от нея становище за техническата възможност да
кандидатства чрез търг за третия GSM лиценз. Заради мълчаливия отказ, проблемът логично акостира в съда.
Интересно как би постъпила КРС ако вместо "Тафетта", подобно питане беше отправено примерно от "Водафон", или от друг крупен мобилен оператор. Сигурно щеше да отговори, че мястото отдавна е
"резерве" за купувача на БТК.
В очакване на становище от КЗК по споровете около цената на GSM-3, на антимонополната комисия пък беше препоръчано от Брюксел да направи самостоятелна независима експертиза за продадените активи на
телекома и издаденото без търг мобилно разрешително срещу 54 млн. лв. След като екипът на УНСС отсече, че цената и на 65% от БТК, и на мобилния лиценз са далеч над платените суми - съответно над
357 млн. евро и между 90-145 млн. евро, от БТК си поръчаха куп други оценки, които имаха за цел да покажат колко евтин е джиесемът. При някои от тях като "ДаймъндКлъстър" например стойността падна
дори до 7 млн. долара.
Сега се опитват да убедят, че той едва ли не няма никаква стойност. Логичен е тогава въпросът защо му е на инвеститора актив, който струва жълти стотинки? Защо не управлява БТК без мобилния
оператор? Или да вземем друг аналогичен пример - нима някой иска да купи губещите фабрики на "Булгартабак"?
Не! БТК не се отказва от джиесема. Причината е простичка, а сделката вече е наистина прозрачна -
правителството сключи сделка не за БТК, а за GSM-3
Не инвеститорът обаче трябва да бъде обвиняван за нея. Отговорността за подаръците, които прави държавата, си е на правителството, по-скоро на определени министри. Нелогично е българската държава
да е доволна, когато продава на безценица, а министри да се хвалят, че това е най-успешната политическа сделка на управлението на НДСВ. Да не говорим за последното писмо на Николай Василев до
Брюксел, в което се подлагат на съмнение препоръките на еврокомисията и открито се лобира, че няма предоставяне на държавна помощ при издаването на лиценза.
Днес КЗК като независим орган трябва да реши дали това наистина е така. Въпреки че и за слепия е видно, че държавната помощ не е преставала и до ден днешен.
Не е трудно да се прогнозира например, че за изграждането на мрежата и инфраструктурата на третия GSM няма да има нужда от големи инвестиции, защото има налична такава на БТК.
Ще отчете ли КЗК, че третият оператор много по-лесно ще привлича клиенти чрез преливане на вече съществуващите 2,9 млн. абонати от фиксираната към мобилната телефония?
А предлагането на комбинирана услуга и на значително по-изгодни условия,
възможността за кроссубсидиране чрез неплащане от страна на мобилния оператор на такси за наети линии, каквито плащат конкурентите?
Няма ли наличието на международна свързаност на БТК да улеснява работата на GSM-а при роуминга? Да не говорим за изградената инфраструктура на "Мобиком" с почти 100% покритие в страната, както и
клиентите на "Мобиком". Фактът, че преди няколко месеца принципалът стрателно се погрижи да "докаже" с административно решение, че системата на "Мобиком" няма нищо общо и е несъвместима с тази на
GSM, не омаловажава истината.
А тя е, че задаващите се по-евтини цени на мобилните услуги от GSM-3 ще са заради привилегиите на монополиста, които БТК и нейните купувачи получиха наготово - нещо, несъвместимо с пазарната
конкуренция.
Интересно какво ли държавно рамо за частната БТК можем да очакваме, ако решението на КЗК не е в нейна полза? А тепърва предстоят и нови съдебни дела през декември.
