Превъзпитават родните пациенти и лекари с глоби
Законът за здравето, който депутатите приемат окончателно вече два дни, всъщност не е закон за здравето. В него няма текстове, на базата на които пациентите да се почувстват улеснени при общуването
си с медиците. Нито обратното. По своята същност законът е нещо между устройствен правилник за управление на сектора и нормативен акт за регулиране на профилактиката в национален мащаб. Неслучайно
народните представители се караха дълго в пленарна зала как точно да се нарича това нещо. От една страна, разпоредбите в него повтарят текстове, които и сега фигурират в различни закони. Например
търговците да не продават алкохол и цигари на непълнолетни лица. Или да не се рекламират спиртни напитки в детски предавания. Доводите в гласувания закон да влязат стари, разширени и напълно нови
членове и алинеи са той да обхване всички засягащи темата "здраве" области. Обаче само в административен аспект - тоест като задължения, нарушения и глоби. Което по-принцип е хубаво - защото ще
сложи край на опасния навик на българина да счита, ча собственото му здраве е отговорност на някой друг. Най-често на държавата, каквото и да означава това в днешно време. В закона има и друг
изключително важен от гледна точка на бъдещото здраве на нацията момент - философията, че профилактиката е най-сигурният начин да се избегнат болестите. Затова и наличието на глоби за неявяване на
профилактичен преглед например, колкото и да е неприятно бъркането в джоба на и без това масово бедните пациенти, е правилен ход. Проблемът обаче е в съществуващия в момента хаос от започнатата, но
недовършена здравна реформа, който в много случай е направо опасен за болните. Още по-ужасяващо е, че дори сред депутатите все още има немалко хора, които хем не са наясно, хем не са съгласни с
промените в здравеопазването. Това показаха дискусиите за приемането на новия закон, по време на които народните представители си обясняваха за N-ти пък защо не трябва да има училищни лекари.
Най-простият отговор е - защото няма и цехови, а у нас отдавна за здравето на родители и деца се грижи избраният семеен лекар. Слава Богу, мнозинството не отмени реформата и остави на
настоятелствата на училищата да питат майките и бащите дали искат да плащат за лекар в школото на децата си. Тоест да поверяват наследниците си на когото те решат, а не на назначеният от държавата
медик. От новостите пък, които би трябвало да ни приближат до страните от Евросъюза, най-важни в новия закон са сякаш забраните за пушене на обществени места и разделянето на лечители и врачки на
законни и незаконни. Текстове, които безспорно имат отношение към здравната профилактика. Критерии за определянето на легитимните знахари и екстрасенси които ще имат право да приемат пациенти в
болниците, безспорно трябва да има. Да са психично здрави, да не са осъждани, да имат диплома за средно образование и удостоверение за взети изпити по анатомия, физиология и обща патология, както
пише в закона, звучи безумно. От една страна, защото изброените изпити наред с вътрешни болести са най-тежките в следването на медиците и трудно човек със средно образование може да ги издържи без
предварителна подготовка. И второ - изискването да са "психично здрави" издава по-скоро отношението на законодателите към врачките, отколкото да налага сериозен критерий за подбор. Защото такова
специално формулирано изискване няма нито за лекари, нито за депутати. Но макар и малко комично в предложения в закона вид, усилието на народните представители да разграничат опасните от
безобидните лечители си струва. Защото ще даде на хората ясен знак и предполага се, ще повиши здравната култура на българина. Обаче след не малко години, когато ще задейства и истински забраната да
се пуши на обществени места. Всичко това прави новия закон за здравето, който някои нарекоха конституция в системата, в нормативен акт за следващите поколения. На сегашните все още им остава
грижата да оцелеят, както могат, поне докато първите резултати от новите разпоредби станат факт.
Юлиана Ончева
