Автозастраховането е най-актуалната тема за компаниите от сектора, тъй като тези полици са и най-многобройните. В индустриално развитите страни и най-вече в САЩ застраховането на плавателни съдове - яхти, лодки и други става все по-популярно
Според застрахователните компании този сектор все още е далеч от "насищане", въпреки, че принципно плавателните съдове са далеч по-скъпи от автомобилите.
Стойността на съдовете, предназначени за забавление и спорт (в класификацията на застрахователите - pleasure boats) не винаги е толкова висока най-ниският клас яхти струва около $8 000.
При сключване на полица за този клас се взимат предвид различни рискове и обикновено застрахователната сума варира в диапазона $5-12 000. Разбира се, има и много по-скъпи плавателни съдове, където,
логично полицата е далеч по-скъпа.
Втората група от рискове е свързана с отговорността пред трети лица - "Задължителна яхтена отговорност"
Във акваторията на всеки воден басейн действа цял куп закони и правила, свързани с осигуряването на сигурността на пасажерите, запазването на околната среда и т.н.
В зависимост къде и за какво ще се използва даден плавателен съд, застраховката варира между $10 000 и половин милион.
Съществуват и редица "екзотични" полици, като застраховка срещу морска болест, нараняване на предмети на разкоша в яхтата и т.н. Премията по последната полица варира между 0.7% и 5.5% от стойността
на плавателния съд.
Исторически аспект
Морското застраховане на плавателни съдове и товари е най-древния вид застраховане и се смята че е възникнало практически едновременно с морското търговско корабоплаване в древна Финикия преди
раждането на Христа.
Окончателно се формира около 1600 г. във Великобритания след приемането на съответния закон.
Застраховането на отговорността на корабособствениците е относително млад вид застраховане, формиран пак във Великобритания през средата на XIX век.
Същността на този тип застраховане е предоставянето на собствениците, фрахователите или и други свързани с тях лица пред трета страна.
Тласък за развитието на взаимното морско застраховане дава решението на английски съдия по делото Де Вокс срещу Салвадор (De Vaux vs Salvador).
Вината за сблъсъка на два кораба тогава е вменена на корабособственика Де Бокс, но той не е могъл да докаже пред съда отговорността на застрахователната компания, с която е сключил договор за
покриване на щетите на другия плавателен съд.
В отговор на това съдебно решение застрахователите решили да разширят предоставяната защита въвеждайки уговорката "отговорност за сблъсъка" (collision liability clause), но ограничили своята
отговорност до 75% от щетите, оставяйки оставалите 25 на сто на корабособствениците, за да ги стимулират внимателно да се съобразяват с правилата на навигацията.
Именно тези 25% от рисковете корабособствениците решили да застраховат на взаимна основа.
През 1846 година във Великобритания е приет т.нар. Акт Кемпбъл (Lord Campbell's Fatal Accidents Act), който дава право за материална компенсация за загинали по вина на трети лица.
Силен тласък за приемането на този акт е натиска на корабособствениците, занимаващи се с превоз на хора от Европа към Америка във времето на крайно интензивната емиграция.
В резултат на приемането на закона започнали да се появяват асоциации за взаимно застраховане на рискове от финансови загуби.
Този вид застраховане получило името protection (през 1855 г.) от асоциацията на корабособствениците - the Shipowners' Mutual Protection Society, преобразувано от асоциацията за защита на корпусите
на кораби - Peter Tindall, Riley & Co.
През 1880 година в страната е приет т.нар. "Акта за отговорността на работодателя" - Employers' Liability Act, според който на на корабособствениците се вменява отговорността за смърт или получени
травми от страна на екипажа по време на плаване.
Прецедентът, когато собственикът на кораба е привлечен под отговорност и осъден за щети върху превозвания товар (1870 г.) е причина за възникването на първия Клуб за овъзмездяване - indemnity)
който започва да застрахова на взаимна основа рискове отговорност на корабособственика.
По-нататъшното развитие на морското застраховане и превозите на товари по море води до свикването на Международна Конференция в Брюксел през 1924 г., резултат на която е приемането на международна
конвенция за коносомента и Хагските норми.
Понастоящем в света съществуват около 70 клуба за взаимно застраховане, като най-големите от тях са следните 17:
American Steamship Owners' Mutual Protection and Indemnity Association.
Assuranceforeningen Gard.
Assuranceforeningen Skuld.
The Britannia Steam Ship Insurance Association Limited.
The Japan Ship Owners' Mutual Protection and Indemnity Association.
The Liverpool and London Steamship Protection and Indemnity Association Ltd..
The London Steamship Owners' Mutual Insurance Association Limited.
The Newcastle Protection and Indemnity Association.
The North of England Protecting and Indemnity Association Limited.
The Shipowners' Mutual Protection and Indemnity Association (Luxembourg).
The Standard Steamship Owners' Protection and Indemnity Association Limited.
Thе Steamship Mutual Underwriting Association (Bermuda) Limited.
Sveriges Angfartygs Assurans Forening (The Swedish Club).
The United Kingdom Mutual Steam Ship Assurance Association (Bermuda) Ltd.
The West of England Ship Owners' Mutual Protection and Indemnity Association (Luxemboug).
British Marine Mutual Insurance Association Limited.
The Ocean Marine.
